Понякога копнееш за нещо малко и дребно, а толкова необходимо за душата ти.
Търсиш и ровиш навсякъде, където има искрица надежда да го откриеш.
Понякога си готов света да обърнеш за него, макар да се прокрадва съмнение, че все пак ще го намериш.
Стъпка по стъпка бавно вървиш след него, внимаваш и пазиш тишина, за да не избяга от теб.
Понякога си толкова обсебен от всичко и всеки, заради стремежа си да бъдеш най-после щастлив.
Минава си времето стрелка по стрелка, час по час, без да забелязваш умората, която тежи в теб.
Понякога толкова много си убеден, че това именно е причината за твоето щастие, че не поглеждаш назад нито за миг.
Опитваш се и даваш всичко от себе си докрай за да можеш да прегърнеш това малкото, дребно за душата ти толкова потребно.
Понякога те изяжда отвътре страха от това, че можеш да останеш сам в самотата си, че няма да можеш да намериш това, за което мечтаеш и търсиш цял един живот.
Лека полека усещащ присъствието му, изтръпваш целия за миг, за миг, който си блену ...