Понякога е твърде късно

Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за да извърша сутрешните си ритуали, в коридора поглеждам към часовника на стената и установявам, че е 11 и 43. Опивам се да изляза от сутрешното си вцепенение, като пъхам любимата си чаша, пълна с вода, в микровълновата завъртам копчето и чакам познатия звън. Изсипвам пакетчето с разтворимо кафе и се отправям към компютъра в спалнята. Правя всички онези неща, които обичайно правя, когато дремя в къщи. Преглеждам си фейсбука, посещавам обичайните новинарски сайтове, преглеждам прогнозата за времето. Ще бъде прекрасен, слънчев съботен ден. Отварям си пощата, отговарям на някой писма.  Започвам да си разчиствам спама и някои ненужни имейли. Погрешка натискам бутона за обръщане на хронологията на писмата. Препрочитам няколко стари писма. Усмихвам се. Установявам, че има податели, които даже не помня. Погледът ми се насочва към онова писмо. О, Боже, бях забравила за него – прощалното писмо от едно момче, с което излизах навремето. Отварям го за, да си го припомня...

„Подател:                          Miihail Yordanov (m.yordanov@abv.bg)                 Добави в контакти

Дата:    Петък, 2002, Юли 6 23:02:22 EEST

Получател:       orangefox@abv.bg

Вчера за пореден път доказа, че си тъпа, егоистична кифла. Звънях ти сутринта да те поканя на кафе, ти вместо да ми кажеш, че не желаеш, ме баламоса как трябвало да учиш за кандидатстудентския ти изпит, който наближавал. Когато вчера, вечерта отидох в Rock Eagle, за да видя какво ново, Бони ми каза, че си идвала по-рано с Филип. На Богдана и вярвам, нещо, което тъпа, егоистична кифла като теб не заслужава. След това изпих няколко бири. После още още доста и едва се прибрах (Всъщност не се прибрах), но това не те интересува защото си тъпа, егоистична кифла.

Ти за пореден път бръкна…

Уморен съм от постоянните неясноти в отношенията ни, уморен съм да изпълнявам всяка твоя прищявка.  Омръзна ми да  съобразявам плановете си с желанията ти. Но на кой му пука? Светът задължително трябва да се върти около теб – типично мислене за една тъпа, егоистична кифла, ама на мен ми е през долуподписания.

Това, вчера, беше последния пирон. Не искам да те чувам, виждам или каквото и да е повече. Пощата ти ще я блокирам, телефона ми спокойно можеш да го изтриеш. Няма да ти се обадя, а ако ти звъннеш няма да вдигна. Не искам повече никакво взаимодействие с такава тъпа егоистична кифла като теб.

Зная, че на думи много обичаш да четеш, но всъщност те мързи, за това ще резюмирам горното до  2 думи МАЙНАТА ТИ „

Толкова ли лоша съм била всъщност? Наистина ли съм тъпа, егоистична кифла, както твърдеше Мишо? Аз никога не съм искала да го нараня, но още от деня, когато Теди ме запозна с него в Rock Eagle, знаех, той не е мъжът с главно М. Да, беше забавен, беше умен, но… имаше нещо, което не му достигаше. После излизахме няколко пъти, започнах да виждам скритата му притаена несигурност, озлоблението, което маскираше със сарказъм срещу по-добрите и успелите от него. Обсебващото му държание спрямо мен и тази недостатъчност. Не знам защо, но не можах да се оттърва от усещането, че нещо му липсва, нещо, от което се нуждаех, макар да не ми бе известно на мен самата. Една вечер не издържах и му казах, че не можем да бъдем повече от приятели, че го смятам за изключителен човек, но твърде неподходящ за мен. Той мълча дълго. Аз мълчах също. После стана и се изгуби в нощта. Не го видях две седмици. Чувствах се зле. Имах нужда от вниманието му и му се обадих. Пихме доста. Целувахме се. На другия ден му пратих есемес, че отношенията ни не могат да продължават така, но това се повтаряше – ту бяхме приятели – ту нещо повече, докато не се появи Филип…

После той изчезна на някъде, а Филип ме смачка. Превърна ме в изтривалка, в боклук, който трябва да е доволен, че е получил шамар, защото другите и толкова не биха му дали. Филип ме превърна в сянка от онова момиче, което някога бях. Филип си отиде и ме спаси от участта да попадна в полицейските хроники мъртва -  с разкъсана рокля и размазано червило. Сега го няма. Навярно причинява това на някоя друга жена. Дано да изгние в ада.

Дали е лоша карма? Аз съм била тъпа, егоистична кифла и съм си го получила? Мислех си дали да не издиря Мишо и да му поискам прошка за тогава. Бяхме дяволски млади и глупави.  

Написвам в полето на Google.com името му и започвам да ровя информация в интернет.  Попадам на бюлетин с изчезнали хора, в който е изписано името му и е сложена негова снимка. От долу, под съобщението, е изписано в болд – „Този човек бе намерен, но за съжаление на близките и приятелите му не е сред живите. Намерен е в местността „Мъглява гора“ около Пловдив, обесен на едно дърво.“

Отпивам голяма глътка кафе, за да оправдая горчилката в устата си. Понякога наистина е твърде късно.