Понякога е твърде късно
Събуждам се принудително от шума на дрелка, чийто свредел се забива сякаш в мозъка ми, а не в онази проклета стена. Съседите правят ремонт. Искам да крещя, вместо това се протягам към голямото копче на черната кутия, която побира целия ми съзнателен живот. Отивам в банята, за да извърша сутрешните си ритуали, в коридора поглеждам към часовника на стената и установявам, че е 11 и 43. Опивам се да изляза от сутрешното си вцепенение, като пъхам любимата си чаша, пълна с вода, в микровълновата завъртам копчето и чакам познатия звън. Изсипвам пакетчето с разтворимо кафе и се отправям към компютъра в спалнята. Правя всички онези неща, които обичайно правя, когато дремя в къщи. Преглеждам си фейсбука, посещавам обичайните новинарски сайтове, преглеждам прогнозата за времето. Ще бъде прекрасен, слънчев съботен ден. Отварям си пощата, отговарям на някой писма. Започвам да си разчиствам спама и някои ненужни имейли. Погрешка натискам бутона за обръщане на хронологията на ...