3.03.2018 г., 20:10

Понякога най-силно обичаният човек, се оказва най-

1.2K 1 2
1 мин за четене

Усещането, че си някъде сама из дълбините на душата си и търсейки него – човекът, който обичаш, чието име е заковано нейде там и никой не може да го измести. С години това се задълбочава все повече и образува една голяма -пулсираща от емоции тръпка, която обаче е толкова надълбоко в гърдите, че чак те изгаря. Никой не знае какво ти е, защото пред другите си силна, си различна, си весела  или пък тъжна, но точно там ти си най-истинска и се чувстваш най-себе си, на място. Обаче човекът, чийто сърце е негово го няма, той никога не е идвал, няма и да дойде. Дори не подозира какво блика там вътре, заради него – какви усещания за порив, страст, желание, емоции и копнеж взети заедно, примесени с доза разочарование, пак от него. И така години наред това чувство стои точно там и от време на време напомня за себе си и прави живота ми хаос. Разбира се има моменти, в които аз съм щастлива с хора – други мъже, приятели, но точно тези емоции, не съм изпитвала към никого. Спомените ми с него – не са много, но всеки един е запечатан. И точно моментите, в които изплува отнякъде неговото име или се подсетя за нещо, аз се замислям колко жалка изглеждам тогава. Има хора, с които общуването и всичко, което правим върви без прекъсване, без да насилваме нещата да вървят - чувствам се значима, а с него беше точно обратното – нещастна. Разговорите ни бяха кратки, давайки всичко от себе си исках да бъде добре, а той от време на време пускаше по някоя шега или някакъв комплимент и прекъсваше разговорите с аха, мхм или ок. Колко несъвместим може да бъде най-желаният мъж. И в повечето несподелени любови, този идеален/перфектен човек, винаги се оказва точно такъв. Но пак и пак го обичате някъде там дълбоко. И все още не се е намерило разковничето – за да успеете да се освободите от точно това бреме. Дано дойде денят, в който успея да се освободя или да получа нечия награда – знам ли. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Bebcheto bebe Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има интересни идеи, но стилът според мен трябва да се подобри. Някои изречения нямат глагол, на други словореда е много странен. Добре ще е още някой да ви чете текста и да ви даде идеи за подобрябане на стила. Оносно темата... никой не знае, защо обичаме и понякога не забравяме хора, които определено не си заслужават..щом човек се чувства нещастен с тях.
  • Според мен имаш възможност да развиеш тези твои мисли, да ги оформиш в неповторим текст, изпълнен с живи герои. Няма да скрия, че темата ми хареса. Провокираща е. Може много да се каже и още повече да се изживее за това какъв е перфектният мъж и всъщност дали да се вкопчваме в идеята или в спомена за даден човек, или просто да живеем, прибрали спомените с онази минала любов и готови да изживеем нова.

Избор на редактора

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...