Последна доза... живот

Всеки в живота си има мечти и цели! Някой казват "Живей за мига!" Но не осъзнават, че миговете ние хората си ги правим такива! Дали с помощта на някой друг или със собствени усилия? Никой не ни е дал правото да избираме следващия миг от живота си. Аз бих казала, че живея за хора, изживени мигове и спомени. Ако можех да избирам какво да си спомням и какво не, бих избрала да помня само хубавите неща.

Не искам да постигам мечтите си, защото после не искам да виждам как се разбиват в бездната една по една... Затова живея за изживени мигове, за да мога после, като си спомня, да казвам "Ей това беше моят живот и се гордея с това, което съм и с това, което направих с него!" 

                                                   * * *

Вдишвам последно от отровния въздух, нахлул в стаята ми! Спомням си всеки един миг от моя живот, та какво имам аз да си спомням, та той, животът ми, си отиде ей така. В преследване на хора, изживени мигове и какви ли не  врели-некипели... Прах, пепел, пръст... паяци, изтъкали паяжини. Опитвам да се приближа до шкафа, където са затворени спомените ми. Опитвам да стана от пода, но нямам сила дори да помръдна, дори да вдишам капка от отровния въздух. Последна чаша вино! Червено и пенливо, такова като кръвта ми! Последна доза, вдъхваща ми живот. Искам да си взема последната доза! Искам за последно да изживея още един хубав миг!

Просната на пода аз лежа! Около мен само прах, пепел... студ в стаята и в душата ми! През целия си живот нараних толкова много хора,  затова съм сама! Паля цигара... Животът ми догаря така, както цигарата ми гори, бавно и мъчително...

Знам, че трябва да взема последната доза, но нямам сили. С много усилия се изправям на крака, защото знам, че някъде там по шкафа е спринцовката... Последната ми доза живот и мога да напусна този свят. Правя усилие и с полу-отворени очи ставам от студения под, но не мога да намеря спринцовката... знам, че е някъде там... Взимам последната доза!

Отново се чувствам като птица, рееща се сред облаците. Скоро, много скоро ще бъда и една ярка звезда на небето. След края на живота си се превръщаме в звезди.

Звезден прах покрил е цялата ми стая! Дали от наркотика? Не, той и преди си беше там! Вече имам сили да допия бутилката с вино. Спомените ми нека седят заключени в шкафа. Не ми трябват! Ще си създам нови!

                                     * * *

Отново се събуждам просната на пода, скована от студ. Бутилки от вино, спринцовка, снимки... и спомени. Отново съм се опитвала да загробя част от живота си! Забравяш за момент и като се събудиш, отново си спомняш.

                               * * *

Избирам да живея за хора, изживени мигове и спомени... И след сто години да ме попиташ, пак това ще отговоря! Всяка вечер мисля, че няма да се събудя и няма да мога да видя изгрева и няма да доживея залеза! След всяка доза мисля, че е последната и след всяка чаша вино мисля, че бутилката е свършила...

                                                                                                                Даниела Ангелова