Добре дошли в света на Майкъл, Габриел, Рафаел и Сатанаил!

Братята ви приветстват в един свят на безсмъртни същества, погинала човешка цивилизация и задаваща се огромна опасност, която цели да изтрие изцяло живота на планетата.

В целия този кошмар  наследниците на четирите велики раси преоткриват себе си, благодарение на жените до тях. Настъпва време за равносметка и ако синовете на великия вампирски крал не са готови на промяна, започваща вътре в тях, то надеждата е загубена.

 

Когато Майкъл среща Блеър за първи път той е поразен. Връзката между тях ще бъде началото на всичко.

 

Когато Габриел се сблъсква със Салина дори не подозира, че това ще е жената, която ще излекува болната му душа.

 

Когато Рафаел спонтанно решава да направи Електра своя съпруга, дори няма представа, че нежното момиче ще му покаже един различен поглед през който да гледа на света.

 

Когато Сатанаил бива пресрещнат от нахаканата Теса...Има взрив. Двама тежки характери, свикнали да доминират над всички околн,и ще бъдат обвързани един с друг по начин, който никога не са очаквали...

 

Четири различни двойки. Пет кралства. И една ужасяваща опасност...Дали боговете ще са милостиви?

Това ще го покаже само времето!

ПРОЛОГ

2027 година

 

          Тъмната фигура, облечена в шлифер, който се развяваше след собственика си, почти бягаше към асансьора на бизнес сградата. Всичко наоколо беше зловещо притихнало. Нямаше ги служителите в небостъргача. Бюрата стояха самотни, а телефоните не звъняха. Сякаш земята се бе отворила, за да погълне живота от мястото.

          Мъжът обаче нямаше време да разсъждава върху това. Имаше важна задача и щеше да я свърши без излишно разсейване и губене на време. Господаря на който така дълго служеше от години насам. Господарят който обичаше като баща. За когото бе готов да даде живота си, ако се наложеше.

          Най- после асансьорът пристигна на последния етаж и мъжът с нетърпение изскочи от него за срещата си със съдбата. Знаеше, че оттук насетне, каквото и да решеше господарят му- светът щеше да поеме в нова посока.

          Напрежението спираше въздуха в гърдите му, а тишината действаше на опънатите му нерви като струна, свързана за бомба. Малко повече адреналин и щеше да се пръсне.

          Пристъпването в луксозния коридор напомни за пореден път на Игор Ростов, какво могъщество олицетворяваше господарят му. Колко изтънчен и богат беше. И колко малко се вълнуваше от всичко това.

          Черната тежка врата пред която застана, се отвори от само себе си и Игор смело прекрачи прага на огромния офис.

          - Влизай, Игор!- обърна се господарят с лице към своя подчинен.

          Млад мъж на около 25 години гледаше Игор със сивите си очи, които едва сдържаха емоциите му. Игор много добре знаеше какво се криеше зад привидното спокойствие на Годрик Лайт.

          Огромните високи прозорци зад гърба на белокосия Годрик разкриваха величествената гледка на Ню Йорк. Игор знаеше, колко господарят му обичаше този град. Винаги беше казвал, че няма друг град по света, който да съчетава толкова много възможности в себе си. Не само за смъртните, но и за безсмъртните раси.

          - Господарю!- коленичи Игор пред младоликия мъж, избягвайки да го гледа в очите.

          - Истина ли е това, което стигна до безсмъртните ми уши?- попита Годрик и се обърна към светлините на нощния град.

          - Да, сър!- промърмори Игор, все още опрял коляно в безбожно скъпия килим на пода.- Човечеството започна да измира! Боя, се че е необратимо. Радиация!

          - Незаразени участъци?- делово попита Годрик.

          - Не, милорд!- все така тихо отговаряше Игор- Цялата планета загива!

          - Сигурен бях, че един ден ще се самоунищожат! Глупави безполезни твари. Паразити!- изсъска белокосият мъж- Опитват се да го постигнат от хилядолетия. Изненадан съм, че успяха да изкарат до 21век...

          - Какво ще предприемем господрю?

          - Радиацията няма въздействие върху нашите, нали?

          - Никакво, милорд! Самият аз минах през най- заразените зони и дори опитах храна, която е изложена на отровата. Нищо! Напълно имунизирани сме!

          - Тогава задействай план "Еволюция"!- нареди бледият мъж, облечен в бял костюм на Армани.- Нямаме друг избор, ако искаме и ние да не последваме хората. Стартирай и програма "Жътва"!

          - Както наредите, сър!- изправи се Игор и понечи да тръгне към изхода, когато ръката на белокосия се стовари с огромна сила а рамото му.

          - Откога не си се молил, Игор?

          - Аз...- заекна стреснат от необичайният въпрос, тъмнокестенявият мъж с благо лице- Отдавна беше, господарю.

          - Сигурно, стари приятелю!- потупа го братски Годрик по рамото- Май е време и двамата да си припомни как се правеше...

          - Имам надежда, сър! Сигурен съм, че сте се подготвили за всякакъв развой на събитията!

          - Твърде много надежди влагаш в мен, Игор!- тъжно го изгледа Годрик- Колкото и мъдър и стар да съм, аз не съм прорицател. Не знам какво крие бъдещето на расите ни, но ще вложа всичките си ресурси, за да ни опазя!

          - Знам, сър!- позволи си Игор да сложи дланта си върху тази на Годрик и да изрази пълната си подкрепа към своя повелител.

          Целуна ръката на своя създател, ментор, водач и баща. С цялото си сърце, Игор разчиташе и се уповаваше на кралят на вампирите.

          - Всички разчитаме на вас и синовете ви!

          - Прати ги при мен!- заповяда Годрик и се отдръпна от своя верен служител и дясна ръка.

          - Разбира се, господарю!- отново понечи да потегли Игор, но тихият глас на Годрик отново го спря.

          - Потеглям за столицата!- заяви той- Нека синовете ми ме открият там! А от теб искам да ми доведеш Мелисандра Роуг!

          - Както наредите, сър!- поклони се на излизане Игор и остави Годрик Лайт.

          Сам. Потънал в размишления за бъдещето. Дали тази двувековна подготовка, щеше да е достатъчна, за да опази както човечеството, така и царството на неумиращите? На този въпрос Годрик все още не притежаваше отговор и това го плашеше... 

 

 

72 часа преди апокалипсиса

          Тъмнокосият широкоплещ мъж правеше редовния си сутрешен джогинг, когато усети, че нещо не беше наред. Като представител на своя си вид, Майкъл Лайт притежаваше интуиция и свръх сетива, но не и всезнание.

          Трябваше да се свърже с Игор Ростов малко по- късно. Като дясна ръка на баща му, нямаше как преданият слуга да не знае какво не беше наред.

          А междувременно Майкъл имаше намерение да се възползва от присъствието си в Торонто и да разреши няколко бизнес въпроса за баща си. Като негов първороден син, Майкъл приемаше много сериозно тежестта, която родителите му бяха сложили на раменете му.

          Сигурно беше заслуга на майка му. Беше го възпитала в добруване и уважение към моралните ценности и порядки. Достойнства, които всеки безсмъртен трябваше да притежава, според нея. Беше велика жрица на ОАЯ и следваше пътят на светлината. Точно като предците си.

          Самият Майкъл неведнъж се беше отдавал на религията. Беше жрец в света на безсмъртните и свещеник в света на хората. Обичаше да преподава уроците, свързани с доброто, приятелството, мира, прошката, отдадеността и т.н.

          Жалко, че напоследък не му оставаше време за това. Напоследък нямаше никакво време за себе си и своите желания и потребности. Така му се искаше да поиска малко отпуска от баща си... Малко покой от задълженията. Малко време да се порадва на човешката част в себе си.

          Блянове! Празни блянове! Знаеше, че няма да го стори! Щом Годрик имаше поръчения, трябваше да се изпълняват. Така стояха нещата, че целият свят се въртеше около плановете и желаният на Годрик Лайт!

           Издишайки събралият се в гърдите му въздух, Майкъл си напомни за пореден път, че трябва да има търпение! Най- великата добродетел на душата!

По същото време в Токио

 

          Светлокестенявият висок и снажен мъж, прекрачваше огромната библиотека, когато почувства, че Годрик има нужда от него. Дали не беше фалшива тревога? Обикновено, ако се случваше нещо важно, Игор се обаждаше моментално.

          И все пак...Имаше лошо предчувствие. Надяваше се, че е погрешно. Не желаеше да се доближава до баща си. То кой ли син би желал да се върти около баща, който показва само презрение към наследниците си?

          Габриел се чудеше какво ли беше видяла майка му навремето в Годрик, че се беше влюбила с него. За Годрик не се чудеше, защо бе избрал майка му за своя втора съпруга. Най- еродираната жена за времето си. Умна и съобразителна. Гордост беше за всеки мъж да бъде до нея.

          Пак се беше отнесъл в мисли за семейната си история, която беше пропита с горчилка. Обаче колкото и да не му се щеше, нещо караше Габриел да се върне у дома. Незабавно трябваше да потегли към щатите!

 

Не много по- къснов Рио

 

          Червенокосият Рафаел Лайт похотливо оглеждаше полуголите момичета, които участваха тази година на карнавала. Винаги беше тук по това време на годината. Рафаел беше бохем. Забавляваше се по начини, които не допадаха на нито един от братята му. А най- вече на баща му. Да върви по дяволите кучият син! Защо се тормозеше с мисли за стареца, които разваляха изживяването му в топлата нощ?

          Майкъл сигурно вършеше политическите поръчения на кралят, а Габриел се беше заровил я някоя библиотека и ровеше като червей за нещо, което Годрик беше поискал да разбере.

          Затова пък Рафеал се беше посветил в разгулния начин на живот, който ужасяваше, дори и майка му, която беше вдигнала ръце от опити да промени поведението на едничкия си син. А Рафеал беше убеден, че баща му му завижда на начина на живот, необременен от глупостите в света на безсмъртните. Може би и затова не му се пречкаше и никога не искаше нищо от третият си син.

          Обаче сега Рафаел чувстваше, че става нещо особено. Нещо, което не би могъл да пренебрегне. И този повик, който получаваше на подсъзнателно ниво, не можеше да бъде игнориран. Да! Определено трябваше да се събере със семейството си!

 

Някъде из Европа...

 

          Минаваше около 01:00 сутринта, когато пясъчно- русият млад мъж тръгна по тъмните улички на града. Трябваше да изчезне, колкото се може по- бързо от онази касапница, която бе оставил зад гърба си.

          Цялото му тяло беше прогизнало от кръв, а всичко това можеше да се избегне, ако мафиотът не го беше обвинил незаслужено, че мами на покер. Сатанаил Лайт не беше ангел. Всъщност беше тъкмо обратното на това, но мразеше да го нарочват за нещо, което не беше направил. Мразеше провокациите, глупостта, сантименталността, тъгуването, лицемерието, алчността, горделивостта и общо взето всяка човешка слабост и порок. Май единственият грях, който одобряваше, беше похотта. Но плътските удоволствия за Сатанаил бяха необходимо зло за което тялото жадуваше. Докато например за брат му Рафаел си беше изкуство и начин на съществуване.

          Рафаел се отдаваше цялостно на играта. Обожаваше преследването, съблазняването и покоряването. За разлика от него, най- малкият брат избираше варианта с бордеите и проститутките. Колкото по- малко емоционално обвързване имаше- толкова по- добре. Същото се отнасяше и за семейството му. Не, че ги мразеше..(е може би само Годрик...), но имаше черти в братята му, които не му допадаха и стоеше настрана от тях. Трудно понасяше и семейните сбирки, веднъж на няколко години.

          Най- противното изживяване беше когато Годрик решеше да събере жените си под един покрив. Тогава адът се отприщваше и синовете на Годрик едва успяваха да обуздаят майките си да не се избият помежду си.

          Добре, че в последните години майка му не я канеха. Та и на него не му се налагаше да ходи. Аполония Дрейдън не беше жена, която лесно можеш да укротиш. Годрик го беше разбрал по трудният начин, затова я бе заточил надалеч от себе си, позволявайки да ръководи кланът на Дракона, стига да не му създаваше излишни проблеми.

          Защо изобщо се сещаше за тях? Ядно си мислеше Сатанаил, крачейки из миризливите улички. Това не беше добре! Старецът ги призоваваше при себе си, манипулирайки мислите им. Проклет да е!

          Един ден Сатанаил щеше да изпълни най- голямата си мечта и да откъсне главата на баща си, но докато този ден настъпеше, трябваше да се подчини на повика му. Време беше да провери полетите за Вашингтон.

 

Четири дни след апокалипсиса

 

          Годрик Лайт беше събрал лидерите на 5те клана в заседателната зала на една от коорпорациите, които притежаваше. И разбира се, моментално беше съжалил. Мразеше когато събереше жените си заедно. Това беше просто мъчение за психиката му. Крясъците, заплахите и не рядко физическата саморазправа. И дори на ръба на подобна криза отново се държаха като инфантилни тийнейджърки.

          Дилайла Стар. Първата му предана съпруга още от времето на римската империя, беше първата която пристигна със свитата си и сина им. Една от първите християнски жени проповеднички. Когато я беше спасил от разкъсването на лъвовете, захвърлена на арената на колизеума, за забавление на публиката, Годрик беше открил, че Дилайла е един от последните нефилими. Отроче на ангел и смъртна жена.

          Това му беше достатъчно, за да я направи вампир, а по късно да ѝ даде и корона като лидерка на "светлите". Всеки един член на този клан носеше частичка от ангелската същност на прадедите си. Смесвайки тази божествена сила с вампирската същност, се беше получил интересен резултат. Всички "светли" притежаваха лечителски дарби, а по- обучените, дори и способността да възкресяват. Към тези благословии вървеше и преобразяването им в лъвове с крила.

          Годрик намираше този клан за един от най- ценните и затова беше взел решение Дилайла Стар да роди първородния му син. Нещо, което я радваше няколко века преди на хоризонта да се покаже Моргана Ууд.

          Една от първите жени- учени в света, която се посвещава на окултното и магията. Съчетавайки науката с магията, Моргана успява да изведе сборището си на вещици до политически позиции в смъртния свят, а Инквизицията е под неин контрол и ѝ помага да се отърве от конкуренцията.

          Впечатлен от способностите ѝ, Годрик я наблюдава няколко години преди да я направи безсмъртна, а след това и вещерското ѝ сборище, което освен, че запазва силите си, придобиват и способността да се превръщат в огромни мечки, чиито стъпки, предизвикват земетресения. Мечката става и официален герб и символ на вещерския клан.

          Да! Определено Годрик беше предоволен от този си експеримент. "Горските хора" се славеха с лоялност и солидни познания за света.

          Няколко години Моргана Ууд стоеше от дясната страна на мъжа си и споделяше управлението  с него, докато пред тях не застана Валерия Муун. Последният жив лидер на върколаците. Годрик се беше погрижил да изтреби тази напаст, която не желаеше да следва правилата му. Имаше около хилядолетие борба и съпротива, докато Валерия не отстъпи пред Годрик и не му позволи да създаде поредната раса безсмъртни.

          Пред "лунните хора" се разкриха нови хоризонти. Вече не бяха обвързани с необратимото си превръщане във вълци на всяко пълнолуние през което губеха разсъдъка си. Оттук насетне имаха свободата да променят формата си по желание. Кланът на Валерия беше спец по бойните стратегии и въоръжаването. Около Годрик винаги имаше няколко вълка, които отговаряха и за личната му охрана. Не че имаше нужда от такава, но той не желаеше да рискува с нищо.

          Още повече след появата на Аполония Дрейтън. Най- красивата и същевременно антипатична жена, пресичала пътя му. Демонеса и наследница на вече заточените в преизподнята демони. Руса, синеока и дяволски изкусителна. Още преди да я направи безсмъртна, Годрик беше запленен и омагьосан. След това, обаче Аполония се превърна в най- големият му кошмар. Демонесата придоби унищожителни сили. За капак и способността ѝ да се превръща в огромен дракон, който помиташе всичко по пътя си. Последователите ѝ направиха опълчение срещу Годрик, докато накрая не беше принуден да отстъпи пред желанието на Аполония и да я направи майка на 4тия му син.

          Само това умилостиви демонесата, която след появата на сина си беше взела армиите си и се оттегли в сенките без да притеснява повече мъжа си. Но на тръгване не пропусна да намекне на Годрик, че това не беше края. С името на първия паднал ангел, което даде на сина си, Аполония ясно показа на кралят, че неминуемо един ден сина му ще въстане срещу него. И Годрик никога не подцени заплахата ѝ.

          Сега стоеше в огромната зала, заедно с четирите си жени, синовете им и първите съветници на клановете. Така както Игор стоеше от дясната му страна векове наред. Съвестният поданик беше запознал присъстващите със ставащото по света и плановете на господаря им за бъдещето.     

          - Изкуствената кръв е малко...- първа заговори Моргана, която беше натоварена със задачата да създаде синтетична кръв, за да не се налага да се търсят донори.- Няма да мога да създам повече от това, което имаме, защото ще ми трябва и истинска, която да омагьосам...

          - Ще ти осигуря кръв!- отвърна Годрик сериозно, вперил поглед в майката на един от синовете си.

          Всъщност и четиримата му сина бяха мъжките версии на красивите си майки. Нито един от тях не беше взел и един външен белег от него. Сякаш нямаха нищо общо с краля на вампирите.

          И този факт, вместо да го смущаваше- го радваше. Помагаше му да не се обвързва емоционално с момчетата. Трезвата мисъл беше и ключът за успеха му като лидер вече толкова много векове. Един лидер нямаше право да се размеква. Иначе всичко отиваше по дяволите.

          - Боя се, че хората, които затвори по бункерите няма да издържат дълго, а и какво ще правим след като свършат и последните незамърсени от радиация провизии?- измъкна го от вглъбяването му Аполония.

          Тази жена винаги успяваше да посочва пробойни в плановете му. Да намира за какво да се хване, за да го изкара некомпетентен. Нищо чудно, че Сатанаил беше станал такова чудовище. До ушите на Годрик не веднъж бяха стигали слухове за извратените му занимания, които ужасяваха дори представителите на демонската раса.

          - Няма да им трябват чисти храна и  вода, щом ги поставя в междинната фаза!- отвърна ѝ Годрик сприхаво, че си позволяваше да му говори с такъв подигравателен тон.

          - Всичките ли?!- подигравателно го попита Аполония, отново отказваща да му даде уважението, което изискваше като върховен господар.- Междинната фаза не е решение, Рик!

          Ето го отново това обръщение, което му беше сложила малко след като се запознаха. Нямаше против да го нарича така, когато бяха насаме, но не и пред подчинените му. Това само подкопаваше авторитета му. Трябваше да я научи на солиден урок, но може би след като положението се нормализираше.    

          - А защо не, Аполония?- попита я той, скърцайки със зъби- Междинната фаза ще ги запази живи достатъчно дълго, за да доживеят до моментът в който няма да има радиация. Точно те ще населят земята отново със смъртни. Друг плюс е, че Моргана ще може да извлече от тях достатъчно кръв, за да направи синтетична, която да спаси и нас от гибел!

          - Трябвали да ти напомня, че междинната фаза е опасна! Тези същества не се подчиняват и се бунтуват. Избиват се помежду си!- продължи да дълбае Аполония, колкото да дразни бившия си мъж.

          - Но пък нямат допълнителни сили с които може да ни навредят...- прекъсна я Валерия- Ще им сложим ограничения, за да няма бунтове!

          - Ще ги оковем?!- възмутена реагира Дилайла, която беше настроена изключително хуманно към по- нисшите видове- Против съм всякакво такова отношение! Не можем да се отнасяме с тях като с животни!

          - Тези демократични глупости, ги разправяй на някой друг!- озъби ѝ се демонесата- Говорим за оцеляване, а ти се тревожиш за ограничаване на личностни свободи!

          - Няма да оцелявам физически за сметка на морала си!- отвърна ѝ Дилайла вбесена.

          - Досатъчно!- нареди им Годрик- Не съм ви събрал, за да дискутираме политика, а за да изпълнявате заповеди!- огледа той жените си поотделно.

          - Разбира се, милорд! Винаги става на Вашето!- саркастично му отговори Аполония, гледайки го с омраза.

          - Добре, че си го разбрала!- промърмори той и сплете дългите си пръсти на махагоновата маса- Имам задачи за всички ви!

          - Да ги чуем!

          - Искам всички лунни хора да преровят планетата за оцелели. Обикновени граждани, които са извадили късмет. Във всеки екип ще има и по няколко "светли", които да подобрят здравословното им състояние, колкото да стигнат до щаба, където горските магове ще имат задачата да им модифицират спомените им, а след това ще бъдат поставени в междинната фаза.

          - А моите подчинени какво ще правят?- скръсти ръце демонесата.

          - Щях да стигна и до теб, Аполония!- нетърпеливо отвърна белокосият мъж- Игор ще ти даде списъци с имена и локации на тайни бункери, построени от богати политици, предприемачи и всякакви експлоататори, довели по един или друг начин до този крах. Твоите "сенки" ще се погрижат да ги унищожат! Не закачайте децата, ако има такива! Те са с приоритет. Водите ги живи в щаба! Те първи ще минат в междинната фаза! Ясен ли съм?

          - Деца?!- скочи Дилайла от мястото си и бялата ѝ роба се развя около грациозното ѝ тяло- Ти си тотално превъртял!

          - Успокой се, майко!- хвана я за ръката Майкъл- Знам, че не одобряваш, но сме изправени пред огромна криза! Нужни са ни крайни мерки!

          - Както винаги целуваш задника на стареца, братко!- подигравателно подметна Сатанаил, седнал небрежно и гледащ незаинтересовано, застанал до майка си.

          - Внимавай как говориш на сина ми!- настръхна защитнически Дилайла- Ти си най- големият провал на Годрик!

          - Но е най- голямата гордост на майка си, повелителката на демоните!- застана величествено Аполония срещу тъмнокосата жена и двете се загледаха с омраза.- Ако не искаш да съсипя ангелското ти личице, ти препоръчвам да внимаваш как говориш на сина ми!

          - Залавяйте се със задачите си!- заповяда им Годрик с досада и вратите на залата се отвориха от само себе си- Всички да се махат с изключение на най- малкия ми син, с който искам да разменя няколко думи насаме.

          Не отне много време двайсетината присъстващи да напуснат съвещателната зала и двамата светлокоси мъже да останат сами. Русият божествено- красив млад мъж не беше помръднал от мястото си. Дори напротив. С огромно пренебрежение беше вдигнал краката си, обути в тежки кубинки на красивата полирана маса.

          - Имаш ли пиячка?- попита той и се огледа наоколо.

          - С това отношение ли смяташ да го караш и занапред?- съвсем делово го попита баща му, също застинал като статуя на едно място.

          - Като не те устройва бих ти препоръчал къде да си сложиш недоволството...

          - Сатанаиле...

          - Не ме наричай така!- избухна русият мъж и стаята се разтресе, сякаш имаше земетресение- Сатаната е само един! И аз не съм него, въпреки твоето и на майка ми желание.

          - Нямам нищо общо с избирането на името ти! Майка ти еднолично реши как ще се казваш и как ще бъдеш възпитаван! Казвал съм ти го неведнъж.

          - Всички знаем каква жертва си направил със себе си, угаждайки на демонесата да стане майка на твое дете!- продължи да беснее Сатанаил- И жените ти и синовете им и цялото общество не ми позволиха да забравя факта, че съм твое нежелано дете! Но аз няма да бъде оръжието на майка ми срещу теб, макар да съм наясно, че само с тази цел ме е довела на този свят!

          - Ти не си глупаво момче!- леко се усмихна Годрик.

          - Всъщност съм на около 200 години и това отдавна ме е извадило от графата "момче", а относно интелекта, то аз съм най- умният от синовете ти!

          - Защо мислиш така?

          - Защото прекалено много приличам на теб!- запъти се Сатанаил към вратата- И не ми е нужно ангелско име, за да съм силен. От години нося името Уилям. Име, което да ми напомня, че да съм твой неискан син, се преглъща само със силна воля. Освен, ако не искам да се самонамразя!- с тези думи русокосият демон остави баща си сам.

          - Сър?- върна се Игор след около 10 минути в залата- Прекъсвам ли ви? Умислен сте...

          - Ще бъда умислен доста време, стари приятелю. Но сега има по- важни неща от семейните ми проблеми. Свърши ли ти твоята работа с жените ми?

          - Както наредихте!

          - Много добре!- изправи се Годрик на крака и започна да се разкарва из помещението- Отлагахме твърде дълго господството над планетата и човечеството и ето докъде стигнахме от този извратен и погрешен хуманизъм. Дадохме им право на избор и какво сториха те с него? Самоунищожиха се! Време е съдбата на Земята да дойде в моите ръце!

          - Имате ли нещо предвид, сър?

          - И още как! Мисля, че Белият дом е подходяща сграда за новия световен господар и повелител! Разчистете го! Когато е готов ще посрещна там и първият си гост.

***

          Нарежданията на Годрик Лайт отнеха около 2 месеца на жените му и армиите им да свършат със задачите си. Всички оцелели хора бяха прибрани по бункери и третирани с кръвта на краля.

          Превръщането на човек в белобродник беше просто. Смъртният трябваше да консумира кръв от вампир и до няколко часа придобиваше безсмъртие и имунизация срещу болести от всякакъв тип. От настинка до рак.

          По- сложната метаморфоза беше превръщането на човек във вампир или белобродник във вампир. За тази цел кръвта между превръщан и превръщат, трябваше да се смеси. Ритуалът беше бавен и особено опасен за вампира, който се наемеше с това, защото след смесването на кръвта, трябваше да дойде и моментът с храненето на новия безсмъртен, което завършваше целия цикъл, а това би могло да изцеди до край превръщащият. Ето защо подобно нещо се правеше под строг контрол и обикновено се извършваше от жреци на ОАЯ.

          Кралят беше забранил със закон правенето на нови вампири по подобен начин. Единственото изключение от правилото беше, ако превръщаният беше в смъртна опасност. Всякакви други своеволия се наказваха по възможно най- суровия начин.

          Щом Дилайла, Моргана, Валерия и Аполония се върнаха във Вашингтон, Годрик се погрижи да ги разпусне, защото знаеше, че когато са на едно място жените му бързаха да се хванат за гушите, а това го подлудяваше. На тяхно място да му служат, заставаха синовете му. Крайно време беше да ги приобщи по- сериозно към управлението на расата им.

          Така и се стигна  до момента в който белокосият владетел събра тримата си сина, за да им връчи новите правила във Вампирия. Сатанаил се беше изпарил след злополучната им среща, но Годрик нямаше нужда от него. Даже беше по- добре, че най- малкият му син не беше наоколо, за да му създава още главоболия.

          - Татко сигурен ли си за тази клауза?- попита го Габриел, четейки със смръщено лице новата конституция на бившите американски щати.

          - Смяташ ли, че бих могъл да издавам закони без да съм ги премислил?- отвърна на въпроса с въпрос Годрик.

          - Да спрем електричеството и всеки вид технология ще върне цивилизацията векове назад!- продължи да упорства вторият  син, който бе най- образованият от всичките наследници на краля.

          - Това е целта ми!- пламенно му опонира Годрик- Дано спечелим няколко века спокойствие преди човеците да измислят нов начин по който да се унищожават! Лично сте се уверили, че колкото повече напредват технологично, толкова по- големи поражения правят върху планетата и самите себе си!

          - Но...- опита се да продължи спора Габриел, обаче по- големият му брат го срита под масата.

          Настъпи нервно мълчание през което кралят продължи да гледа строго момчетата си. Май и с тях щеше да има проблеми...Твърде много беше отсъствал от ролята си на родител, оставяйки възпитанието им на майките им. С което разбира се, се бяха провалили жестоко. И тримата имаха толкова трески за дялане, че бяха неизброими. Държаха се фриволно с подчинените си, позволявайки им да ги считат за равни. А, те не бяха! Принцовете на Вампирия не можеха да се държат толкова свободно с околните...Трябваше да демонстрират, че са господари!

          - Колко са  белобродниците дотук?- заговори Годрик.

          - 100 000- отвърна му Рафаел и зелените му като изумруд очи се впиха в сивотата на тези на баща му.

          - Колко са вампирите?- продължи да пита кралят.

          - Малко повече от 500 000- друг списък се плъзна към Годрик.

          - Ето ви математическа задача!- облегна се кралят назад в огромния си стол, който изскърца протестиращо.- Как кръвта на 100 000 белобродници, ще стигне, за да нахрани половин милион вампира?

          - Валерия и Моргана търсят магически начин, за да разрешат тази спънка- отвърна му Майкъл веднага- Ще прескочим този трап, татко!

          - Докато гладните ни събратя не довършат и последния белобродник, а после не се захванат с по- нисшите вампири, а когато и да те бъдат затрити, ще започнат вампирски между кланови войни, а ние с вас ще сме по средата! Майките ви няма и да си мръднат пръста, за да спрат подобно гибелно поведение!

          - Не са толкова безрасъдни!- веднага му опонира червенокосия Рафаел- Знаят, че става въпрос за оцеляването ни!

          - Но те не искат да оцеляват заедно!- напомни им Годрик- Всяка една от бившите ми жени е усойница! Всяка една смята, че расата ѝ е над останалите!

          - Бихме могли да поговорим с тях!- предложи Майкъл, но Годрик махна с ръка нетърпеливо.

          - Загуба на време! От вас тримата искам да разпространите новите ни закони и да започнете да разчиствате града ми от вампири!

          - Целия град?!- смая се Габриел.

          - Абсолютно целия!- потвърди му строго Годрик- Оттук насетне столицата на бившите американски съединени щати става убежище за белобродниците. Вампирите, които ще останат тук, ще бъдат специално подбрани от мен, а всеки гост, ще получава статут на такъв, ако е минал през моето одобрение. На всеки дръзнал да прекрачва през границите на Вашингтон без разрешение, ще му се налага смъртно наказание без съд! Останалият свят принадлежи на майките ви, но тук ще командвам аз!

          - Как останалия свят ще се снабдява с кръв?- попита Рафаел, ужасен от фанатичния вид на баща си, докато рецитираше като мантра, плановете си за обществото им.

          - Всеки наш събрат ще се регистрира и ще има право на минимум доза кръв. Колкото да запази разума си.

          Ето до това водеше липсата на кръв при вампирите. Не умираха, но откачаха като маймуни, болни от бяс. Липсата на червената течност ги правеше агресивни, сякаш са на анаболи. Никога не беше приятна гледка да се сблъскаш с такова същество, загубило контрол над себе си.

          - Ще гладуват?!- попита и Майкъл шокиран от това, което им беше сервирал баща им.

          - Поправка- размаха пръст срещу него Годрик- Всички ще гладуваме. Никой няма да направи изключение от правилото. Така ще бъде, докато радиацията не започне да отстъпва и не се появи благоприятно време за раждането на хора, отгледани под мой строг контрол.

          Синовете на всемогъщия лидер се спогледаха взаимно. И тримата бяха потресени от чутото, обаче не можеха да променят мнението на баща си. По никакъв начин. Само Игор беше способен на това, но той сега не беше тук, а се занимаваше с белобродниците и настаняването им.

          След около още час обсъждане на мерките за обезопасяване на града, Майкъл, Габриел и Рафаел напуснаха кабинета на баща си и се заеха с изпълнението на заповедите, които бяха получили.

          Около полунощ, Игор застана пред господаря си и го зарадва с вестта, че овалният кабинет е готов да посрещне своя нов домакин. Всичко беше така, както го искаше Годрик. Белият цвят беше навсякъде. Сякаш влизаш в приемната на Господ. Бели мебели, бели завеси, бяла библиотека, бели килими и т.н. Добро начало към новата ера, която предстоеше.

          - Мелисандра Роуг е пред вратата, сър!- уведоми го Игор.

          - Доведи я и ни остави насаме и без значение какво се чуе от тази стая, не желая, който и да било да влиза!- нареди строго кралят и единствената реакция на Игор беше да кимне сериозно и после да си свърши работата като дясна ръка на най- могъщия мъж в света.

          През прага на кабинета влезе красива чернокоса вампирка с особена хубост, дори и по вампирските стандарти. Тя плахо се поклони и въпреки, че беше в напреднала бременност, направи доста грациозен реверанс.

          - Здравей, Мелисандра!- приветства я с изкуствена усмивка Годрик- Добре ли се чувстваш?

          - Да, господарю!- сложи тя ръка на утробата си- Въпреки ситуацията с радиацията и загиналата човешка цивилизация.

          -Това е добре...- пристъпи към нея белокосия крал- Ти си подчинена на кралицата на горските хора, нали?

          - Аз съм ваша подчинена, сър!- пламенно му отвърна тя.

          - Добър отговор!- разтегли се лицето на краля в зловеща усмивка- Баща ти обаче е бил светъл, а майка ти вещица, нали?

          - Точно така сър!- потвърди Мелисандра с нарастваща паника от лицето на Годрик.

          - Разкажи ми за бащата на детето ти!- заповяда Годрик и надви над мисловната съпротива, която му оказваше вампирката.

          Никой нямаше шанс срещу неутрален вампир. Те можеха да подчиняват с контрол, както ума, така и тялото. А щом опреше до способностите на краля...Всички бяха на колене!

          - Майката на мъжа ми беше демонеса, а баща му вълк!- изтъня гласът на Мелисандра от паника и ужас, наблюдавайки хищническото изражение на краля си.

          - Значи детето ти носи кръвта от 4те вампирски раси.- замислено рече кралят, впил очи с корема на гостенката си.

          - Да- проплака жената, принудена да отговаря честно на всеки зададен въпрос.

          - Липсва му кръвта на неутрален вампир...- продължи да си мърмори Годрик- Ще се наложи да се преборим с тази спънка...

          - Моля ви, господарю! Не наранявайте бебето ми!- проплака Мелисандра, неспособна да помръдне от мястото си, сякаш огромен пирон минаваше през цялото ѝ тяло и я приковаваше към пода на кабинета.

          - Да го нараня ли?- изсмя се Годрик, докато падаше на колене пред Мелисандра, така че лицето му да бъде изравнено с корема ѝ- Ще дам на сина ти сили за които другите могат само да мечтаят. Твоето дете ще бъде най- големият ми шедьовър! Отдавам ти голяма чест, коленичейки пред теб. Едва ли има някой друг на този свят, който би се похвалил с подобно нещо.

          - Мелисандра!- чу писъците ѝ Майкъл, които се разнесоха из околността и едва не проглушиха ушите му, докато той и братята му бяха по границите на града и се разпореждаха с напускането на вампирите, които доста люто дадоха отпор срещу законите на Годрик.

          - Недей!- спря го Рафаел- Нищо не можеш да сториш,брат ми! Не и ако баща ни е решил да прави, това което си е наумил...

          - Тя чака дете!- затрепери Майкъл.

          - Което не е твое!- стисна рамото му още по- силно Рафаел- А дори и да беше...Нещата все пак щяха да стоят по абсолютно същия начин!

          - Той е чудовище, Раф!- прегърна брат си Майкъл и позволи на сълзите си да рукнат.

          - А нима не сме всички такива?- попитай го Рафаел, а брат му нямаше какво да отговори на това.

 

***

 

          След 20 не много дълги за безсмъртните години

 

          Годрик Лайт крачеше замислен из овалния кабинет и от време на време хвърляше взор през прозорците отвън, за да наблюдава с възхищение, постигнатото през последните десетилетия.

          Преди апокалипсиса, който хората сами си докараха на главите, Годрик бе управлявал в сянка, внедрявайки вампири в политическите кръгове на човеците или пък директно манипулираше човешкото съзнание да изпълнява заповедите му.

          Странно как биологията беше решила да запази умовете на белобродниците. Единствено междинната фаза от човек към вампир беше тотално имунизирана срещу всяко умствено вмешателство. Това всъщност не беше проблем, тъй като можеха да ги подчиняват със сила, но Годрик се дразнеше, че не всичко ставаше според желанията му.

          Особено онова същество, което Мелисандра беше родила. Не само, че се роди момиче, което вампирският крал направо беше изключил като опция, ами и нямаше абсолютно никакви сили. Нито едничка такава от която и да било раса. Беше вампир без допълнителни способности. Първият роден такъв. Нещо повече. Теса Прайс беше арогантна, невъзпитана и жестока към всичко, което не ѝ допадаше. Още като дете беше започнала да му дотяга, затова и Годрик я прехвърли като отговорност на Игор.

          Игор. Още един проблем, който се бе образувал след апокалипсиса. Старият му приятел и подчинен се беше променил след опразването на Вашингтон от вампири. Не понесе добре и станалото с Мелисандра, която загуби разума си след раждането на Теса.

          На Годрик не му се занимаваше с лечението ѝ и я изпрати в една от европейските колонии, където и тя загина. Майкъл и Игор така и не му простиха за гибелта ѝ. Сякаш Мелисандра беше направила нещо полезно... Дори на заслужаваше да ѝ се споменава името. Толкова очаквания беше вложил в детето ѝ, а то се оказа дори по- безполезно и от синовете му.

          Спънките не бяха обаче само дотам. Бяха избухнали и вътрешни политически конфликти с бившите му жени. Проклети да са! Толкова ли трудно им беше да приемат ролите, които им беше отредил? Толкова ли трудно беше да наведат глави и да се подчинят на волята на господаря си?

          Аполония Дрейтън първа се беше отцепила от Вампирия и основа своя страна в сърцето на Балканите. Наложи свои тежки закони и барикадира "Адриатика" от инвазия на всички други раси. Огромната крепост, която бе издигнала от някогашните древногръцки руини, впечатли Годрик с мащаба и архитектурата си. Градът беше напълно непревземаем. Колкото и впечатлен да беше обаче, Годрик нямаше да прости измяната и рано или късно Аполония, трябваше да си плати.

          Синът им от друга страна се беше изпарил от лицето на земята. Никой не знаеше къде е. И Годрик и Аполония пращаха отряди, за да го открият, но принцът на демоните беше потънал нейде и замаскирал следите си.

          Втората отцепница от новата държава беше Моргна Ууд, която си взе цял континент и основа "Панама". Държавата на горските хора се разпростираше на целия южноамерикански континент. Въпреки, че Моргана можеше да се справи сама, повика сина си на помощ. Той обаче отказа и се отправи на пътешествия по света.

          Абсолютно същата тактика предприе и Рафаел, след като майката на върколаците се премести отвъд океана, заедно със свитата си. На територията на бившата китайска република се издигна и "Лунария".

          Дилайла Стар до последно се опитваше да оправдава поведението и действията на Годрик и отношението му към подчинените му, но след няколко кратки години в постоянни скандали, тя събра "светлите" и се засели в Африка. Целият континент, сега беше територия на наследниците на ангелите под името "Сънлария". Място за душевен покой и пречистване.

          За Годрик обаче, покой- нямаше. Капризите на бившите му жени и безхаберието на синовете му го тормозеха, въпреки, че не искаше да си го признае. Единствено Майкъл беше останал във Вампирия, за да поддържа армиите и да обучава новите попълнения. И все пак, всеки път когато се срещнеха, Годрик знаеше, че синът му лелее да му забие кол в сърцето.

          - Сър?!- влезе Игор в кабинета и се поклони символично, но кралят беше наясно, че искреността в сервилниченето беше изчезнала.

          - Какво има?- тросна се Годрик.

          - Миротворците се завърнаха от Свободните земи...- обяви беземоционално старият вампир, който беше запазил двадесет годишния си облик от близо 1 000 години насам.

          - Предполагам, че си посрещнал дъщеря си...- изгледа го заядливо кралят.

          - Първото нещо, което направих, сър!- срещна Игор погледа на кралят- Знаете, че обожавам и четирите си момичета!

          - Странни чувства разви към 3 белобродници и една вампирка, която се оказа напълно безполезна.- подхвърли Годрик ядно- Можеше да се ожениш и да създадеш собствени деца, но вместо това предпочете да обираш плявата.

          - Изглежда, сър, имаме различни схващания, относно какво е плява и какво не.- промълви Игор.- Имате ли някакви заповеди към мен?

          - Последвай ме!- заповяда Годрик и напусна овалния бял кабинет и тръгна по дългия коридор, а Игор запристъпя след него на няколко крачки разстояние.  

          Целият бял дом беше се превърнал в царския двор на кралят. За всеки вампир беше чест да пребивава постоянно в тази обител. Долните етажи бяха на разположение на белобродниците. Спалните им помещения и залите за отдих и тренировки. Безсмъртните разполагаха с правото да живеят на по- горните етажи и им беше забранено да притесняват и тормозят белобродниците по какъвто и да било начин. Срещите между двата вида бяха сведени до минимум. Изключение правеше Теса Прайс, която споделяше една спалня с белобродничките, които наричаше сестри.

          За разлика от тях обаче, Теса имаше правото да напуска Белият дом и да заема част от армията на Годрик. Последната ѝ мисия беше е Европа, заедно с отряда на Рафаел Лайт. Двамата бяха изградили едно особено приятелство през времето в което скитаха из планините на Швейцария.

          Слуховете за дружбата им беше подразнила Годрик, защото той имаше други планове за Теса и не желаеше развратният му син да ги съсипе, така както съсипваше репутацията си, овършавайки леглата на всички жени около себе си.

          - Привет Теса!- поздрави я Годрик, пресрещайки я в една от залите за тренировка, където Теса пиеше твърд алкохол, заедно с отряда в който беше взела участие.

          Това момиче беше изключение от всякакво правило. Не само, защото му липсваха вампирски сили, а и защото му липсваха скрупули и морални задръжки. Всички в щаба знаеха, че има нестандартни сексуални предпочитания, които не само, че не криеше, ами и демонстрираше толкова явно. Годрик винаги се бе чудил, как Игор, който бе въплъщение на праволинейността, позволява на така наречената си дъщеря, да спи с всичко живо наоколо.

          - Здравей, старче!- поздрави го подигравателно тя и се изправи на крака, заедно с останалите, които мигом се свлякоха на колене.

          Само тя остана с гордо вдигната глава, а рубинените ѝ очи се кръстосаха с тези на краля. Теса беше екзотично същество, дори и на външен вид. Висока, добре сложена, с изваяно воинско тяло, което не се боеше от болка. Червените демонски очи, сякаш дълбаеха в мозъка на всеки, който посмееше да ги погледне за по- продължително време. Правата ѝ коса разделена на две пък беше най- яркият символ за намесата на Годрик в ДНК-то ѝ.Лявата част от косата ѝ беше катранено черна. Същата като на майка ѝ, докато дясната страна беше снежно бяла. Подаръкът от Годрик.

          Ако Майкъл и Игор таяха гняв към Годрик, заради смъртта на Мелисаднра, то Теса изпитваше гибелен гняв към върховният вампир и никога не го криеше. Годрик беше пробвал с всякакви наказания, но нищо не помогна да пречупи отвратителният ѝ характер. Теса нито се боеше от болката, нито от смъртта на която гледаше с пренебрежение. Беше се впускала в какви ли не приключения и въпреки трудностите, не трепваше пред абсолютно нищо.

          - Старче?- повдигна вежда Годрик.- Това ли е новото ти обръщение към мен?

          - Предишното се изтърка!- вдигна рамене тя  и отпи от бутилката- С какво мога да съм ти полезна?

          - Реших, че е време да се заседиш малко в щаба...Назначена си като патрул към отряда на Майкъл!

          - Тоест ще съм тъмничар на белобродниците!- сключи тя тъмните си вежди.

          - Охрана!- поправи я Годрик.

          - От кого точно трябва да пазя белобродниците? Наоколо няма вражески кланове...

          - Пазим ги от самите тях! Не искам да се наранят преди да е станало време да възпроизведат наново човешката цивилизация!

          - Намери си друго куче- пазач!- отсече Теса- Аз няма да се занимавам с охрана на твоите роби! Мога много повече и съм го доказала!

          - Чудя се дали нова екскурзия до колониите, няма да има...оздравителен ефект върху поведението ти!- намръщи се Годрик, защото тази проклета сцена ставаше пред публика.

          - Запази ми билет!- махна пренебрежително с ръка Теса.

          - Господарю...!- намеси се Игор, гледайки омразата в очите на Годрик и знаейки на какво беше способен в нуждата да налага волята си.

          - Замълчи!- изсъска му кралят и мигом Игор се сгърчи в конвулсии на пода.

          - Татко!- хвърли се Теса към мъжа, който я беше отгледал и възпитал- Спри!- заповяда на Годрик.

          - Заповеди ли ми даваш, Теса?! На мен?!- изрева Годрик и цялата стая се разтърси, сякаш имаше заеметресение.

          - За разлика от теб, нито имам позицията, нито желанието да отнемам нечия свобода и да сея болка като теб!

          Ето го пак това презрение, което струеше от всяка пора на кожата ѝ към него. Надминаваше дори и Аполония. Такъв дух не бе съзирал в ничия жена. А най- вече го тровеше факта, че беше изградила някаква бариера около съзнанието си, което му пречеше да смачка вътрешната ѝ съпротива.

          Това го плашеше, освен всичко останало. Беше съществувала само една вампирска раса, която надмогваше мисловното вмешателство, но беше унищожена преди векове. Теса нямаше как да бъде обвързана с нея.

          Дълго време отлагаше да бъде суров с малката бунтовничка. И ако искаше приключения, то кралят беше повече от щедър да ѝ ги осигури.

          - Изправи се Игор!- заповяда той на дясната си ръка, който се изправи с олюляване, а дъщеря му веднага му предложи опора- Смятам, че ти трябва ваканция, стари приятелю... Да си изчистиш мислите и да си подредиш правилно приоритетите... В последните години не са в реда, който трябваше да са!

          - Нямам нужда от почивка, милорд!- заговори Игор, гледайки право в очите кралят- Имам нужда от пенсиониране!

          Този ден ставаше все по- лош! Гневът на Годрик закипя опасно до повърхността да излезе от рамките на контрола му и да събори цялата сграда върху главите им.

          Игор, който му беше дясна ръка в продължение на 700 или 800 години. Този Игор искаше да абдикира от най- престижната позиция, която можеше да получи един безсмъртен. Честта, която му беше оказал Годрик, беше потъпкана и заплюта, заради разглезеното, нахакано момиче. Пост за който всички неутрални вампири биха прерязали гърлата на родните си майки... А този предател захвърляше всичко, за да има повече време за Теса и сестрите ѝ. Е, проклет да беше, ако му позволеше да се подиграва така с щедростта и благосклонността му.

          - Както желаеш, стари приятелю!- със сарказъм заговори Годрик- Освободен си от поста си на служба при мен. Заедно с това те лишавам и от всички облаги, които вървяха заедно с него.

          - Както прецени господарят!- кимна сдържано Игор.

          - Понеже не искаш да ми служиш тук, ще заминеш за стария континент, за да поддържаш колонията там в ред...Май е имало бунтове! Доколкото помня последният директор беше одран жив...

          - Това е прекалено долно, дори и за теб! -изсъска му Теса, едновременно гневна и уплашена.- Наказваш баща ми, само защото иска свободата си и му е писнало толкова векове да ти целува кралския задник...

          - Една седмица ще чистиш тоалетните на белобродниците и минаваш на диета!- заяви ѝ омразно Годрик- Физическите наказания може да не ти влияят, но унижението може и да свърши работа!

          - Не разчитай на това!- продължи да му съска Теса.

          - Игор!- заговори Годрик на бившия си вече служител- Опаковай си багажа, защото довечера ще се телепортираш към новата си работа!

          - Мръсна долна свиня!- промърмори Теса, щом с Годрик останаха сами в неговите покои, където той се зае с опаковането на вещите си- Наказа те, само защото ме обичаш и предпочете любовта към дъщерите си пред него.

          - Успокой се, дъще!- прегърна я Годрик пламенно и я целуна по челото, позволявайки на сълзите му да потекат.- Ще се видим отново!

          - Колонията е заточение и ти го знаеш!- сгуши се Теса в бащината му прегръдка- Копелето се надява да те убият!

          - Кралят ме е подценявал множество пъти досега! Това няма да му е и последният!

          - Ще се пазиш, нали?

          - Моето съществуване е далеч по- маловажно от твоето, принцесо!- отново я целуна Игор- Няма да се сбогувам със сестрите ти, защото това само ще ги разстрои. Предай им цялата ми любов и те умолявам да ги пазиш! Вие четирите сте най- ценното ми! Оставям те с не лека задача, но имам вяра, че ще се справиш!

          - А кога не съм, татко?- прошепна Теса.

          След около 15 минути, Игор Ростов се беше материализирал надалеч от щаба и кралят, а за Теса Прайс оставаше нелеката задача да съобщи станалото на сестрите си. Мамка му! Щяха да я разпорят! Не за пръв път беше навличала проблеми на баща им, но сега беше прекрачила всички граници...Направо се молеше на ОАЯ да я пощади от гнева на останалите дъщери на Игор.

 

***

 

 

          По същото време нейде из планината Татри

 

          Красивият демонски принц ловуваше. Откакто се беше превърнал в отшелник оцеляваше само от животинска кръв. За щастие по горите все още се намираше дивеч. И добре, че Годрик се беше сетил да спаси, освен човеците и няколко животински вида, които по- нататък да се използват за храна на новото поколение смъртни.

          Годрик беше същинско копеле, но Уил не можеше да не му признае изобретателността, когато опреше до управление и организация. Беше способен да накара и Земята да се завърти наобратно, ако желаеше. За голямо облекчение на всички, нито един от синовете на краля не беше усвоил тази мания за ред и господство. Всъщност, щом опреше до ред и четиримата братя имаха своите бунтове срещу системата, баща си, майките си и дори срещу самата си съдба.

          Майкъл например се беше отдал на въздържание и отказваше да създаде семейство за ужас на Годрик. Затова пък Дилайла беше повече от щастлива, че не ѝ се налага да дели обичта на сина си с друга жена.

          Габриел пък се беше затворил в себе си и рядко споделяше какво му се въртеше в главата. А той беше най- начетеният от четиримата. Освен като маг се изявяваше и като художник, учен, боец и какво ли още не. И за да е пълно разочарованието и от него, той отказваше да предоставя познанията и мозъка си на тепсия пред Годрик.

          Рафаел си беше открито незаинтересован от управление и благоприличие. Дните и нощите му бяха изпълнени с алкохол, жени и преди апокалипсиса с огромни количества наркотици. За последното да го няма никъде, се беше погрижил Годрик. Старият смяташе, че пороците, които се бяха запазили под формата на безразборен секс, алкохол и комар, бяха напълно достатъчни в новия свят.

          Може би Уил беше постъпил най- крайно като изчезна от картата. Скиташе от гора в гора и от континент в континент. По далеч от големите градове на вампирите. Не желаеше родителите му отново да го използват като пионка, за да си нанасят удари.Съдбата обаче щеше да се погрижи много скоро да върне Сатанаил Лайт в политическия живот, който така ненавиждаше.

          Пристъпвайки около огромните дървета, вдигнал копието, което собственоръчно си беше направил от обикновен клон и камък, Уил усети странното същество, което го наблюдаваше на около няколко метра разстояние. Нищо чудно, че наоколо нямаше никакъв дивеч. Това непознато същество отблъскваше сякаш живота от себе си. Дори Уил, който не се водеше точно жив, беше погнусен от излъчването на злото, което струеше от двукракото, пресякло пътя му.

          Албиносова кожа покриваше тялото на съществото с дълги ръце и големи длани. Ако беше една идея по- бледо, направо щеше да си бъде и прозрачно. Косата му беше бяла като на неутрален вампир, но мръсна и дълга се рееше на горския вятър, заедно с препаската около кръста му, направена от кожа на елен. Очите му бяха абсолютно черни, сякаш Уил се взираше във вътрешността на гроб. Принцът не беше от страхливите. Тъкмо обратното, но  този миг му се искаше да побегне.

          - Какво си ти?- попита той съществото, което се взираше в него с безизразно лице, застанало напълно неподвижно.

          - Аз съм твоето бъдеще и твоята гибел, принце на мрака!- отвърна с металически, скърцащ глас съществото.- Аз ще съм Алфата  и Омегата на този загиващ свят. Аз ще съм бича за всички вампири и хора. Аз ще съм пръста на съдбата! Дано баща ти е достатъчно подготвен, за да посрещне наказанието си!

          След думите си, съществото се обърна и побягна между дърветата със скорост, която впечатли дори Сатанаил. Минаха няколко минути преди русият мъж да се отърси от видяното и чутото.

          Толкова вампири го бяха търсили и не бяха го открили, а ето, че това...създание, сякаш винаги бе знаело как да го намери. Думите на тебеширеното същество не бяха заплахи, а съвсем недвусмилено предупреждение, което имаше за цел, само да информира. Поне на този етап.

          Сатанаил усещаше с всяка клетка на тялото си, че най- лошото тепърва предстои. Време беше да поиска обяснение от стареца! Настана моментът в който да се върне в цивилизацията!

 

***

 

Вампирия, лятото на 2047 година

 

          С насълзени очи, Теса се зае с наказанието си. Знаеше, че Годрик следи цялата сграда с камери и не можеше дори да си помисли да не свърши онова, което си бе заслужила. При други обстоятелства щеше да устрои на Годрик същинска война под покрива на дома му, но сега не можеше да си го позволи. Кралят беше способен да направи живота на Игор повече от ужасен в Колонията. А най- слабото място на Теса бяха баща ѝ и сестрите ѝ, които вече чуваше да се задават по коридора на общите женски бани.

          - Пак си сгафила нещо!- първа в помещението влезе висока и очарователна блондинка, препасала два къси меча от двете страни на бедрата си.

          Салина О' Доналд. Едно от бебетата, спасени по време на евакуацията в Европа. Спасителите ѝ все още недоумяваха как не беше загинала от радиацията, а по късно и от транспортирането ѝ. Но три месечното дете успешно стигна до Вампирия, където моментално беше сложена в междинната фаза. Игор Ростов се беше влюбил от пръв поглед в русото създание. Дори не се двоуми, когато го взе под крилото си, въпреки, че Теса тъкмо беше родена и поставена на грижите му.

          Макар и само на 21 години, Салина беше обучавана да се бие от момента на прохождането си и вече беше завършен убиец. И трите дъщери на Годрик очакваха посвещаването си като вампири, както Годрик беше обещал на баща им. Че ще им даде свобода и право да служат в армиите му и няма да бъдат ползвани като добитък за разплод.

          - Съмняваш ли се в нея, Сал?- до високата блондинка застана ниска червенокоса белобродница, която се подпря на огромното копие, което носеше в ръка.

          Блеар МакДъф. Третата дъщеря на Игор. На ръст най- ниската от четирите, но най- находчивата и най- амбициозната. Игор винаги го беше отдавал на шотландските ѝ корени. Отроче на една от спасените бременни човешки жени след апокалипсиса. За съжаление майка ѝ не беше преживяла раждането ѝ и така Блеар се озова в обятията на Игор. Беше станала белобродница 3 часа след появяването си на този свят. Дребният ѝ ръст не ѝ пречеше в боя. Тъкмо обратното. Блеар успяваше да превърне всеки недостатък в предимство.

          - Стига, момичета!- както винаги за Теса се застъпваше най- милата и чаровна от четирите дъщери на Игор.

          Електра Венизелос. Срамежливото тъмнокосо гъркинче беше довлечено в базата им едва живо. Самият Рафаел я беше предал на Игор след като я беше изтръгнал от вкочаненото тяло на истинския ѝ баща. На няколко пъти се наложи да я реанимират, за да я закрепят дотолкова, че да оцелее за междинната фаза. Лечителите  посъветваха Игор да се откаже от бебето, но той с фанатичен плам, продължи да настоява да я спасят. Щом Електра стана белобродница, Игор пое отговорност и над нея. Не след дълго най- малката му дъщеря беше отличен стрелец и почитател на малките и дискретни оръжия. Точно като любимите си шурикени, които проблясваха накичени в кожения колан, закопчан през гърдите ѝ.

          И трите се връщаха от ежедневните си тренировки. Бяха потни и на места имаха рани, но иначе в отлично настроение, което Теса щеше да им скапе. Докато се чудеше как да им каже, станалото с Игор, сестрите ѝ разпуснаха дългите си коси от коковете, които си правеха по време на схватките.

          Теса винаги се бе чудила, защо Игор не им позволи да ходят късо подстригани. Държеше извън залата за тренировки да са женствени и красиви. Не че желанието му се беше осъществило, защото дъщерите му бяха всичко друго, но не и дами.

          - Принцесата пак е сгазила лука!- подхвърли Селина, докато гледаше как Теса забърсва водата със съмнителен цвят около една от тоалетните чинии.

          - Копелето, което наричаме крал, изпрати Игор в една от колониите...- избълва набързо Теса и позволи на сълзите ѝ да закапят отново.

          - Какво си сторила, мамка му?!- войнствено пристъпи към нея Блеар.

Ако Теса не беше вампир, щеше да отскочи от пътя на сестра си. Когато се разбеснееше, Блеар ставаше като танк, газейки всичко по пътя си.

          - Татко поиска свободата си от Годрик и той, разбира се не го прие добре!- отговори Теса, подпряла се на една от стените на тоалетната кабинка, която почистваше.

          - Не мога да повярвам!- поклати глава Салина- Господаря обича баща ни...           

          - Слез на земята, блонди!- кресна ѝ Теса. Тъгата преминаваше в гняв, а Теса беше особено опасна ядосана.- Годрик не обича нищо. Дори децата си. Съмнявам се, че обича дори себе си... Но е потънал в самозаблуждението, че е прав във всичко, което му роди главата. И той не е ваш господар и аз няма да допусна това да се случи!

          - Нищо не можеш да направиш!- изгледа я Електра тъжно- Когато кралят на вампирите ни призове, няма да имаме избор!

          - Ще имате, ако преди Годрик да ви посвети, го направи някой друг!- отговори Теса пламенно и захвърляйки парцала настрана, показа среден пръст на една от камерите и излетя от баните, следвана от сестрите си.

          Четирите се спряха в една мъртва точка за камерите, която се намираше около склада, където се съхраняваха почистващите препарати. Теса много добре знаеше, че там окото на камерата не достига. Неведнъж се беше забавлявала доста... неприлично с някой от смелчаците, които дръзваха да споделят интимност с нея.

          - Нито една от върховните жрици, няма да е отзивчива да ни помогне...- промърмори Салина.

          - Дилайла, Валерия, Моргана и особено Аполония, по- скоро ще ни набучат главите на колове, отколкото да ни помогнат.- намеси се и Блеар, недоумявайки какво се върти в главата на сестра ѝ.

          - А какво ще кажете за посвещение, организирано от единствения вампир, надвивал някога мисловното подчинение пред Годрик?- попита ги самодоволно Теса.

          - Кога?!- зяпнаха и трите шокирани.

          Досега не бе имало подобен прецедент. Вампирите бяха обвързани кръвно с най- силният от тях. И това беше кралят. Жените, синовете му...Всеки нежив склоняваше глава пред всемогъщия владетел. Теса обаче явно имаше някаква аномалия в ДНК-то си, която ѝ позволяваше да отхвърли подчинението на Годрик. Всъщност, философски погледнато, Теса Прай беше единствения свободен мисловно вампир на планетата.

          - От близо година, но дори и баща ни не знае!- открехна ги вампирката- Преструвам се, защото копелето няма да го приеме радушно. Той ненавижда всичко, което е извън контрола му.

          - Това е опасно, Тес!- зашепна Блеар умислена- Ако ти ни посветиш, ще му дадеш повод да ни затрие!

          - Не и ако симулираме животозастрашаваща ситуация!- блеснаха очите на Теса с онзи блясък, който придобиваха, ако беше жадна за кръв или...секс.- Това е единствената вратичка в закона!

          - И как по дяволите ще го направим, откачалке?!- опря Блеър острието на копието си в гърлото на сестра си.

          - Все ще измисля нещо...!- ухили ѝ се Теса, мислейки как да вкара плана си в действие.

 

          Майкъл Лайт тежко пристъпваше към овалния кабинет от който баща му управляваше целия свят. Като диригент, застанал пред огромен оркестър в Карнеги Хол. Чудеше се какво ли този път беше измислил и за най- възрастния си син, който въпреки, че се намираше във Вашингтон, не прекарваше кой знае колко време в щаба. Не можеше да се върти около Годрик, особено след случката с Мелисандра. Да не говорим за отношението към Теса.

          Дилайла щеше да бъде възмутена, че първородният син на вселенския господар, мечтае да откъсне главата на баща си. Въпреки множеството болка и разочарование, които Годрик беше нанесъл на майката на "светлите", тя продължи да го обича.

          Гледайки отношенията на родителите си, принцът на ангелите се беше отвратил от любовта. Братята му не допринесоха за промяната в нагласата му. Габриел постоянно напомняше, че да обичаш е равно на загуби и болки. Рафаел пък развиваше теории, че любовта е нещо временно. В неговия случай, ако издържеше 24 часа си беше доста. И накрая Уил, който дори не признаваше подобно явление като възможно. При него всичко се свеждаше до груба похот. Неведнъж Майкъл беше лекувал пострадалите партньорки на най- малкият си брат.

          При всичката тази пошлост, Майкъл беше избрал отшелничеството и да остане чист и непокварен. Както душевно, така и физически. Силно се съмняваше, че ще се намери жена, която да го откаже от въздържанието му.

          - Викал си ме...- отвори Майкъл вратата на кабинета и дори не изчака да го поканят, а направо си влезе и застана пред бюрото на баща си.

          - Не си ме посещавал от доста време- промърмори Годрик, седнал зад прекрасното президентско бюро.

          - Не съм имал причини.- машинално отвърна Майкъл.- Изпълнявам заповедите ти без грешки и пропуски.

          - Да. Доволен съм от теб!- усмихна се изкуствено Годрик.

          Синът му винаги се бе чудил, защо изобщо си правеше труда да симулира някакви емоции. Едва ли беше, за да покрие нечии очаквания. Годрик не се съобразяваше с нищо. Беше го доказал многократно.

          - Тъй като Игор замина и беше...преназначен на друга позиция, искам от теб да поемеш момичетата му и да ги дообучиш.

          - Чух, че си е тръгнал- позволи си коментара Майкъл, гледайки безизразно белокосия крал- Жалко, че загуби толкова лоялен поданик, татко!

          - Ще се погрижа да го заменя в най- скоро време- отвърна му все така ухилен Годрик- За щастие, няма незаменими служители.

          - Както и незаменимо семейство...- иронично подметна Майкъл.

          - Мелодрамата не ти отива!- с досада отбеляза Годрик- Но това явно си го наследил от майка си. Ето!- подаде му папка, пълна с листи, превързана с въже, за да ги държи на мястото им- Вътре са досиетата на момичетата, които Игор отглеждаше като домашни любимци. Така и не разбрах, защо не избра да обучава момчета...

          - Сигурен съм, че не си успял!- грабна той папката- Ще се погрижа за тях!

          - Имаш време от един месец, за да ги подготвиш за ямата!- провикна се Годрик от бюрото си, тъкмо когато Майкъл беше минал прага.

          - Какво?!- обърна се тъмнокосият мъж, но бялата врата се затръшна в лицето му.

          "Ямата ще се погрижи за любимките на Игор", мислеше си Годрик. "Така този неблагодарник ще научи най- важният урок в съществуването си, а именно, че никой не напуска Годрик Лайт.

 

          Докато Майкъл търсеше из базата дъщерите на Игор, ругаеше баща си и на ум и на глас. Щеше да ги унищожи, само за да си отмъсти заради оттеглянето на баща им. С течение на времето реакциите и действията на Годрик Лайт ставаха все по- откачени. Нищо чудно, че Габриел и Рафаел се щураха по света, търсейки спокойствие. А Сатанаил направо се беше окопал вдън земя.

          Като най- възрастен син на краля и негов пряк наследник, Майкъл нямаше свободата на братята си, затова и беше закотвен във Вашингтон. И все пак гледаше да стои далеч от щаба. Затова и никога не се беше запознавал с белобродничките. Единствената дъщеря на Игор, която познаваше беше Теса и мнението му за нея не беше особено високо. Нищо общо с майка ѝ, която бе въплъщение на доброта, смиреност, обич и т.н. Всички, които я познаваха приживе я обожаваха. Точно обратното чувство изпитваха към дъщеря ѝ. Явно беше взела повече от характера на баща си.

          Ричард Прайс. Един от най- лоялните и принципни воини. Вярно, че беше безразсъден до краен предел, но компенсираше това със силни инстинкти и късмет. Е, късметът работеше, докато не загина в пиянска свада с друг вампир. Така и не успя да види дъщеря си, а жена му беше осакатена и след това премахната като ненужна вещ.

          Откри девойките в една от тренировъчните зали, направени за белобродниците да поддържат форма, ако желаят. Малцина обаче проявяваха интерес към това. Затова и Игор беше направил този сектор частен и обучаваше дъщерите си, винаги когато имаше време.

          Погледът му попадна първо върху високата изящна блондинка, която притежаваше тяло и излъчване на модел. И все пак тялото ѝ беше пригодено за бой и Майкъл одобри изборът ѝ на оръжия. Късите мечове с които Салина вещо жунглираше.

          До високата блондинка беше застанала брюнетка със сладка и срамежлива усмивка. Момичето носеше едно детински излъчване, въпреки годините си. Представата, че беше ученичка бързо избледняваше, щом човек съзреше острите шурикени, накичени по тялото ѝ. Макар и някак пасивно изглеждаща, Майкъл беше убеден, че не би се поколебала да пререже нечие гърло, ако се наложеше.

          Теса се беше настанила на земята, свила дългите си крака под себе си и напрегнато следеше дуела между сестрите си. На принца не му трябваше да чете мисли, за да му стане ясно, че вампирката трескаво обмисляше нещо.

          В този момент, откъм един от изходите влезе най- красивото същество, което Майкъл беше съзирал през живота си. Ниска белобродница, която се усмихваше дръзко и предизвикателно, а в ръцете ѝ се въртеше не много дълго копие, чието острие проблясваше на светлината от газовите лампи, наредени по стените. Най- поразителното в нея бяха зелените ѝ очи, които светеха като скъпоценни камъни.

          Нешо топло се промъкна сякаш в тялото на Майкъл Лайт, докато я наблюдаваше. Сякаш го удариха с юмрук с стомаха. Не! По- скоро ритник в мозъка! Сърцебиенето му се ускори, а главата му се замая...По дяволите, какво му се беше случило?!

          Ненадейно Блеар я полазиха предупредителни тръпки, докато гледаше непознатият мъж в залата. Почти същите като по време на бой, когато очакваш опонентът да удари. Но тази бяха по- мощни и по-...приятни. Като адреналин, който се покачваше по време на секс. Полазиха я сякаш, стотици мравки, които вкарваха ток по кожата ѝ. Дори дишането ѝ се затрудни. Странно. За първи път ѝ се случваше нещо подобно.

          - Командир Лайт!- първа го поздрави Теса, докато Майкъл все още зяпаше като обезумял сестра ѝ, преглъщайки жадно.

          - Господарю!- поклониха се и трите белобродници като се наредиха пред него. Единствено Теса остана права.

          - Изправете се и повече никакви поклони!- нареди Майкъл, опитвайки се да прикрие бушуващите си емоции.- Да се валяте в краката ми не е нещо, което очаквам или желая от вас!

          - За мен е идеално!- ухили му се Теса- Разбрах, че вие ще поемете отговорността за нас.

          - Боя се, че тази отговорност няма да продължи дълго- тъжно ги изгледа Майкъл, докато накрая не остави очите си, приковани в Блеар.

          Отново това лудешко препускане на сърцето му. По зачервеното лице на белобродницата, принцът съобрази, че май и тя преминава през нещо подобно. Гърдите ѝ се повдигаха нервно, а белите ѝ дробове засмукваха въздух повече от нормалното. Фантазиите му започнаха да рисуват еротични картини, което се случваше за първи път от няколковековното му съществуване. През годините дори имаше съмнение, че е безполов. Съзерцавайки обаче, червенокосото миньонче, осъзна, че нещо в панталона му се събуди за живот. Колко смущаващо. И плашещо. С всяка секунда в присъствието на Блеар, губеше контрол над тялото си. Любопитството, което съзря в очите ѝ, докато го оглеждаше, директно запали фойерверк в нервната му система.

          - Какво имате предвид, командире?- изкара го от вцепеняването му Салина, гледайки тревожно с огромните си сини очи.

          - Баща ми иска да ви пусне в Ямата и ми даде един месец, за да ви подготвя!- хвърли им бомбата Майкъл и зачака.

          - Ямата?!- почти изпищя Електра, която беше се осмислила първа новината- Но през Ямата минават само вампири, които загиват. Ние сме белобродници. Нямаме абсолютно никакъв шанс да оцелеем.

          - Явно и баща ми на това разчита!- отговори Майкъл нервно- Вашият ментор го е разочаровал, а Годрик не оставя нещата без да си е казал крайната дума.

          - Баща ти е задник!- избухна Теса- Добре, че с братята ти не приличате на него!

          - Не мисля, че е възможно някой да прилича на него- замисли се принцът- Но сега трябва да се съсредоточим в това как да ви науча да оцелеете!

          - Грешиш!- пристъпи смело към него Блеар, а очите ѝ не се откъсваха от неговите- Няма да ни учиш да оцелеем, а да победим в  извратената игра на кралят.

 

***

 

          Подготовката за Ямата не беше шега. Всъщност си беше жив кошмар. За да живееш- трябва да убиваш. Нямаше правила. Нямаше помощ. Обреченият можеше да разчита само на себе си.

          Майкъл и братята му неведнъж, бяха преминавали през това чудовищно място. Най- възрастният брат си даваше ясната сметка, че за един силен вампир беше непосилно трудно и понякога само късметът е нещото, което е на твоя страна. Да преминат белобродници- абсурдно! Какъв шанс щяха да имат момичетата срещу гигантски лъвове, мечки, вълци и прилепи? Дори Теса беше безсилна при положение, че не можеше да се трансформира. Майкъл осъзнаваше, че работата им беше спукана отвсякъде.

          Бяха минали 2 дни от решението на Годрик да запокити дъщерите на Игор на сигурна смърт. През тези дни Майкъл наблюдаваше момичетата и тренировките им. Баща им си беше свършил перфектно работата. Обаче наученото беше крайно недостатъчно, за да се справят с предизвикателството. Тъмнокосият наследник на архангелите, се ужасяваше за съдбата на поверениците му. Особено за тази на Блеар.

          Тази малка хала се появяваше нощем в сънищата му и "злоупотребяваше" с тялото му по доста приятен начин. Сънищата му бяха толкова реални, че се будеше облян в пот и възбуден като тийнейджър. Да я гледаше наяве беше още по- зле. Едва успяваше да запази концентрация по време на тренировките им.

          - Стига толкова за днес!- освободи ги той една вечер малко по- рано, защото беше започнал да има неразположения в чатала, гледайки гъвкавото тяло на Блеар как се поти и движи от упражненията, които изпълняваше със сестрите си.

          Тази сексуална неудовлетвореност започваше да го кара да изпитва дори и физически болки. Съзнанието му беше разпиляно и единствените ясни мисли, минаващи през ума му бяха как покорява малката червенокоска. Какво имаше в това момиче, че го подлудяваше така?! Постоянно сънуваше как разкъсва дрехите ѝ я обладава трескаво и дълбоко, карайки я да крещи от удоволствие.

          - По дяволите!- хвърли той чашата си с уиски към стената, където стъклото се разби на хиляди парчета.

          Още един проблем. Всичките тези емоции го караха да пие. Нещо което не беше правил от векове. Последният път беше на един от рождените дни на Сатанаил, когато четиримата се бяха отрязали с огромни количества алкохол. До такава степен бяха прекалили, че Майкъл почти не помнеше как се бяха озовали на километри от палатката си край езерото на което празнуваха.

          - Майк!- нахълта в офиса му Габриел и се втренчи в треперещия си брат и разбитата в стената чаша.

          Уискито беше оставило кафеникаво петно от което се стичаха ситни капчици по бялата стена, а Майкъл нервно крачеше из помещението като див лъв, затворен в клетка. Май наистина не беше преувеличил в посланието, което беше пратил на по- малкия си брат, искайки помощ от него. Нервите му очевидно бяха опънати като ластик.

          - Побърквам се, Гейб!- прегърна го Майкъл силно- Губя шибания си ум! Не мога да спя! Не мога да ям! Не мога да дишам пълноценно!

          - Заради момичетата на Игор ли си така?- съжалително и притеснено го запита по- малкият брат.- Ужасно е, че баща ни ги избра като опит за назидание...

          - И това, но има и друго...- приседна Майкъл на малкия диван в кабинета си, а Габриел се настани до него.

          Най- възрастният брат разказа подробно на Габриел, какво се случваше в сънищата му и за ненормално мощното влечение към една непозната белобродница. Със срам призна и, че никога не бе имал интимно жена.

          - Знам, че си девствен!- потупа го съчувствено принцът на вещерите по рамото- И тримата го знаем.

          - Никога не сте отваряли дума за това!- намръщи му се Майкъл.

          - Не желаехме да те засрамваме! Все пак си най- големият ни брат и те уважаваме. Още повече, че това е твой избор, макар, че Рафа се чуди как си удържал толкова време.

          - Не знам...- замисли се Майкъл- Никога не съм обръщал сексуално внимание на жените. Нито към мъжете!- побърза да уточни- Но това се промени след срещата с госпожица МакДъф. Сякаш ме заля цунами, брат ми! Всяко нейно движение ме кара да се лигавя като разгонен пес, а онази ми работа не е спадала с дни!

          - Майк...- предпазливо започна Габриел с изключително сериозно изражение- Допускал ли си, че това може да не е обикновен нагон?

          - Какво имаш предвид?- намръщи се Майкъл

          - Не съм особено вещ по въпроса, но доколкото съм чел старите ръкописи с наши легенди, това ми прилича на шертан!- сервира му Габриел неприятната новина.- И ако съм прав...Загубен си, братко!

 

          Отне цели два дни на Майкъл да приеме станалото. Габриел се беше разровил из архивната библиотека на баща им, за да търси повече информация за шертанът. Всичко съвпадаше. Неистовото, необяснимо влечение. Нуждата да си в компанията на половинката си. Ако се осъществеше и сближаване, неминуемо се появяваше и телепатията между двамата.

          От години никой не се беше обвързвал с шертан. Майкъл беше започнал да си обяснява и защо никога не бе имал влечение към някоя жена. Шертанът го беше избрал много  преди раждането на Блеар. Това обаче не беше добра новина. За мнозина този вид връзка беше същинско проклятие. Може би защото животът на обвързания с шертан е абсолютно зависим от другия в двойката. Имаше и плюсове, разбира се. Поне Майкъл се опитваше да се утеши с това. Според древните писания, родените вампири от шертан връзка ставаха изключително силни. Най- силните представители на расата им. А и имаше отметки, че физическото съчетание е почти божествено.

          "Голяма утеха!", саркастично си мислеше принцът, докато разгръщаше поредния древен свитък с информация за шертана. Той не искаше това. Тази отдаденост  към любимия, замъгляваше преценката и те правеше адски зависим. За капак на ставащото, трябваше да изпрати своята реная на сигурна смърт и да се прости със здравия си разум. На 100% го чакаше лудост, докато Годрик не решеше да го приспи като бясна лисица. В името на боговете! Това щеше да убие и майка му от мъка! Проклети природни закономерности!

          - Командире!- чу се гласът на Блеар от другата страна на вратата на спалнята му в щаба.

          Дори само при звукът на сексапилния ѝ глас, тялото му реагираше. Това беше прекалено, по дяволите! Сякаш беше натрапник в собствената си телесна обвивка. Като безпомощен свидел наблюдаваше реакциите си, неспособен да ги подчини на контрола си.

          - Какво има Блеар?- попита той, опитвайки се да говори строго, докато изумен гледаше как боксерките му се издуват отпред.

          Беше прегрял от вътрешен огън. Гладен, жаден, изнервен. Майкъл се беше барикадирал в покоите си, за да се опита да сложи мислите си в ред, но безуспешно. Дори студеният душ, който си бе взел преди минути не помогна с нищо. Не му оставаше друго, освен да се разкарва полу-гол напред- назад и да ругае вселената.

          - Брат ви ме прати!- отговори тя несигурно и сякаш беше леко разтревожена- Спомена нещо за шертан...

          - Влизай и говори по- тихо!- отвори рязко вратата Майкъл и я издърпа вътре след което бързо затвори.

          Не успя да се сдържи, оглеждайки тялото ѝ в оскъдните дрехи с които го беше покрила. Обикновена прокъсана тениска и къси панталонки, които обличаше за тренировките си. Беше абсолютно съвършена. Здрави прасци, оформени, стегнати бедра. Повдигнат не много голям бюст. Изваяна шия и тези зелени очи, които се приковаха в тялото му, оглеждайки го смело и безсрамно.

          - И аз се радвам да ви видя!- пошегува се, гледайки палатката, която представляваше бельото му.

          - Брат ми и голямата му уста!- изскърца със зъби Майкъл и отстъпи няколко крачки към подреденото си бюро.

          Всъщност всичко в стаята беше чисто и подредено, макар да не блестеше с някакъв лукс. Обикновена спалня, оборудвана с най- необходимото. Легло, гардероб за дрехи, шкаф за оръжия, направен директно в стената. Малка баня, разположена в единия ъгъл на стаята, работното място на командира, което се състоеше от бледожълтеникавото бюро и няколко етажерки с книги.

          - Майкъл!- заговори му авторитетно Блеар, напълно пренебрегнала официалностите.- Чела съм достатъчно за шертана, за да знам, че е притеснително. Но в същото време и необратимо. Нещо повече- ако стана вампир тази извънземна връзка ще се засили. Нито един от двама ни няма вина и не би следвало да се срамуваме от ставащото.

          - Винаги ли си толкова рационална?- попита я смаян той.

          За малкото години на които беше, това момиче изпъкваше с особена зрялост. Дори и по време на тренировки водеше битките си, овладяно и без емоции. Преценяваше всеки свой ход, за да избегне грешки и пропуски.

          - Май да- вдигна рамене тя- Игор имаше различен похват във възпитанието на четирите си момичета.

          - Нима?

          - О, да!- кимна Блеар- Например, аз бях подтиквана към това да помагам, да давам съвети, да утешавам. Някак Игор ми предостави задачата да съм водач на сестрите ми и да ги усмирявам, ако минат някои граници. Салина пък беше стимулирана да учи. Не знам какво целеше Годрик, но я зариваше постоянно с книги и учебници, отнасящи се за абсолютно всичко. От готварски рецепти до военни стратегии. Електра от друга страна винаги е била гласът на разума. Татко ѝ проповядваше доста строги уроци по морал и етика. Нещо, което ние трите пропуснахме. Особено Теса. Винаги се бях чудила, че не само не ѝ се караше за развратното ѝ  и агресивно поведение, но сякаш го подкрепяше и насърчаваше...

          - Интересен подход!- замисли се Майкъл, гледайки я без дори да премигне- Виж Блеар...Не мога да ти позволя да отидеш в Ямата! И то не толкова, за да запазя разума си...Копнея да разбера какво ще ни предложи този шертан! Напоследък дори сънувам наследниците ни... Не съм на себе си!- призна си той, почти засрамен.

          - Разбирам. Може би аз се владея повече, защото не съм вампир, но също усещам магнетичното притегляне към теб!

          Теб! Тази проста думичка, излязла от устата ѝ беше наситена с такава интимност. И то не в сексуалният смисъл. А близост, породена от духовната им обвързаност. Рядко някой говореше на принца на "ти". Главно братята му, майка му и баща му. Сега обаче беше друго. Тази малка белобродница го зовеше като сирена. Очите ѝ, приковани в лицето му го сканираха съсредоточено и с тревога.

          - Майкъл?!- най- сетне се осмели да наруши тя мълчанието.

          Името му, изречено от нея беше последното нещо, което сложи край на контрола му и той се нахвърли върху нея.

 

***

          Ето това вече беше много нетипично за Майкъл. Не само да бъде спонтанен, но и да проявява страст. Не че някога е бил безчувствен или нещо подобно, но контролът винаги е бил част от същността му.

          До този момент. Моментът в който бе пречупен от  настоятелността на порива си към Блеар. Почти беше загубил реална представа къде е и какво се случва с него. Единственото за което копнееше беше тялото ѝ. Огромните му ръце на воин се обвиха около тънката ѝ, но здрава талия, а устните му търсещо се спуснаха по врата и горната част на гръдния ѝ кош. Блеар отговори моментално на ласките му, заровила пръсти в черната му коса и изстена, щом езикът му обходи най- чувствителните ѝ местенца, сякаш знаеше точно къде се намират. Затворил очи Майкъл издаваше доволни звуци, точно като звяр, който се наслаждаваше на плячката си.

          - Жадувам да те вкуся!- промърмори той в ухото ѝ, докато ръцете ѝ се забиваха в скалпа му, настоятелно.

          - Твоя съм, толан!- разреши му Блеар с най- древната дума от вампирския, вече забравен език. Дума, която се използваше само две души, свързани от съдбата и боговете.

          Получил позволение, Майкъл извади дългите вампирски зъби, които безсмъртните можеха да вадят чрез волята си. Съществуваха и случаи в които дългите кучешки зъби можеха да  се активират и от силни емоции като страх и гняв. Също така и при силна жажда за кръв.

          Притиснал малката белобродница на една от стените в спалнята си, Майкъл сля челюстта си с нежната кожа на врата ѝ. Еротичния ѝ отклик го насърчи да се отдаде на изживяването без страх и скрупули. Звучното преглъщане на кръвта ѝ опияни Блеар още повече, отколкото беше си представяла, че е възможно, имайки предвид, че цялото ѝ тяло гореше като факел. Дори не обърна внимание кога Майкъл се беше погрижил да премахне дрехите ѝ. Усещаше мъжеството му, което твърдо и настоятелно се притискаше в корема ѝ.

          - Добре ли си?- попита я той, вдигайки глава от  врата ѝ.

          По устните му имаше капки от кръвта ѝ, които той облиза с наслада. Нима можеше да има нещо по- еротично от това?

          - Разбира се!- усмихна му се тя- Все пак не ми е за първи път, но сега с теб всичко е толкова... екстремно. Никога не съм желала другиго по този начин. При теб има ли разлика?

          - Няма как да знам...- обърса потта от челото ѝ Майкъл и се вгледа съсредоточено в очите ѝ.

          Проклетият шертан го караше да бъде искрен до болка със своята реная. Оттук насетне нямаше да има нищо свое, защото цялото му същество щеше да гравитира около нея.

          - Значи слуховете са верни- хвана Блеар ръката му и я целуна- Моят принц е все още чист! Щеше ми се и аз да бях такава за теб!- въздъхна тя и се откъсна от прегръдката му.

          Трябваше ѝ малко пространство, за да сложи разпилените си хаотични мисли в ред. Този шертан променяше всичко. Не само за тях двамата. Братята му и сестрите ѝ също вече бяха свързани, защото Блеар беше убедена, че не само Габриел ще се притече на помощ. Умирайки в Ямата, белобродницата щеше да лиши толана си от разум, а това определено щеше да нарани близките му. Ами Игор? Какво ли щеше да почувства след като разбереше, че децата му са били разкъсани на бойната арена?

          - Би?- повика я Майкъл по начина по който Теса, Електра и Салина се обръщаха към най- голямата си сестра.- Да не се самобичуваш заради това, че си имала личен живот и преди мен?- приседна принцът на леглото на което беше седнала Блеар.

          - Донякъде...- опита се да скрие тя другите си тревоги и притеснения

          - Това няма значение за мен!- прегърна я приятелски принца- Сега си принадлежим, обвързани с най- древната връзка във вампирския свят и наистина не ми пука кои са били мъжете преди мен!

          - Ако подозирах, че ще ми се случи нещо подобно, щях да съм по- отговорна към тялото си...

          - Спри!- целуна я Майкъл по челото и вдъхна ароматът който се носеше от косите ѝ.

          Напомняше му една градина, която беше посетила като дете с майка си. Бели орхидеи. Беше играл в тази градина с часове под лятното слънце. Сигурно един от малкото му щастливи детски спомени.

          Сега обаче силното и същевременно женствено тяло на Блеар, се беше   притиснало в неговото и той я искаше. Така както един нормален мъж би искал една жена. Не искаше да са принц и белобродница, а просто две души, които си принадлежаха, въпреки абсурдността на ставащото, извън стаичката.

          - Майк!?- отдръпна се Блеар от гърдите му, за да го огледа- Добре ли си? Трепериш целия.

          - Ако не те любя веднага, имам чувството, че ще се пръсна!- призна си той и обърса потта от челото си, която бликаше като от фонтан.

          - Ти си моят господар, Майкъл!- сложи тя длан на гърдите му и ноктите ѝ еротично го боднаха само с върха си.- Можеш да ме имаш когато и както пожелаеш!

          Двамата нямаха нужда от повече обяснения. Всичко беше казано и сега беше време да оставят и телата си да се разберат. Устните им се сляха за първата им целувка и се впуснаха в тържествуващ танц на сетивата. Остатъкът от дрехите беше окончателно премахнат и двамата с детински интерес оглеждаха голите си тела. Нетърпелив да в има, принцът пропусна любовната игра, но Блеар беше готова за него. Легнала по гръб на леглото, тя го прие в себе си и само след миг, тялото ѝ сякаш го припозна като своя повелител и го пропусна до най- дълбоките кътчета на утробата си.

          Голямата изненада дойде, когато в връхлетя най- мощното удоволствие, което беше изпитвала някога. Оргазмът я помете, колкото ненадейно, толкова и разтърсващо. Приглушено чу и ревът на Майкъл, а стаята се обля в божествена бяла светлина, извираща от тялото на принца.

          - Би!?- повика я той след няколко секунди след като бе сложил емоциите си под контрол и светлината се беше прибрала обратно в тялото му.

          Лежаха един до друг, притиснати толкова близо, че сякаш се опитваха да се слеят в едно тяло.

          - Добре съм!- едва му отговори тя, задъхана от маратона, който си бяха устроили.

          - Съжалявам се светлинното шоу- целуна я Майкъл по рамото- Досега не бях губил контрол над силите си.

          - Беше...неземно!- пое си нова глътка въздух Блеар- Толкова магично и дълбоко изживяване не съм си и представяла, че може да съществува.

          - Поднасям извиненията си, че не продължи повече...- промърмори Майкъл засрамено, но Блаер се засмя, намигайки му.

          - Аз съм на линия за още!

          - Ще можем ли изобщо някога да се откъснем един от друг?- прокара Майкъл език по устните ѝ.

          - Хайде  да оставим тези тревоги за по- късно!- сложи край на разговора им тя и моментално отвърна на целувката му.

 

***

          - Къде е Блеар, по дяволите?- запита Теса останалите си две сестри, докато загряваха за тренировката си.

          - Принц Габриел я изпрати до спалнята на командир Майкъл- промърмори Салина, очаквайки гневната реакция на Теса.

          - Би не е ничия метреса!- избухна като снаряд вампирката- Принцове или не, трябва да разберат, че не могат да злоупотребяват с белобродниците по този начин!

          - Преди да тръгне, Би спомена нещо за шертан...- включи се и Електра, подготвена за нова атака от невъздържаната си сестра.

          - Шертан?!- изсмя се Теса невярващо- Това са градски легенди! Шертанът е изчезнал, когато вампирите са почнали твърде много се омесват с хората и навиците им.

          - Тогава как си обясняваш факта, че Блеар е отишла?- намръщи се Салина- Знаеш прекрасно, че тя не търчи при никой мъж!

          - Дори и да е този мистичен шертан- продължи да се пени Теса- Имаме един проблем в повече, от тези които вече се намират в кошницата ни!

          - Момичета!- поздрави ги принц Габриел, влизайки в залата облечен с дрехи, удобни за битка.

          Движеше се като хищник, а кестенявата му не много дълга коса, весело подскачаше около лицето му. Жълтеникавите му очи огледаха момичетата, които много скоро щяха да се изправят пред същински ужас и най- вероятно да не го преживеят като редица други нещастници, оставили кръвта и костите си в Ямата.

          Като наследник на магьосниците, в Габриел се криеше една необуздана и мощна магия. Широките му рамене се движеха в унисон с краката му. Определено беше красавец, но впечатляващото в него беше ума му. Познанието за света, беше неговата страст и сила. И при все това, Габриел Лайт беше изключителен воин.

          - Пратил си сестра ми да задоволява сексуалните апетити на брат ти!- скочи заплашително Теса срещу него и веднага извади оръжията си от колана, опасал талията ѝ.- Няма да позволя на никой вампир да ползва сестрите ми като играчки!

          - Не съм я пращал!- смаян я изгледа принцът от обвиненията ѝ- Споделих ѝ, че се тревожа за него. Сама е решила да го посети и няма да търпя да ме изкарват лъжец!- светнаха заплашително очите му, а от гърлото му излезе ръмжене.

          - Дръж мечока в клетката!- светнаха и червените очи на Теса- Какво всъщност търсиш тук, Гейб?

          - Не е ли очевидно? Замествам брат си!

          Погледът му проследи другите две момичета. Електра наведе глава, само и само да не се сблъсква с очите му. За разлика от нея, Салина смело срещна погледа му. Тя открай време се радваше на мъжкото внимание и отсега имаше предложения за кръвен ритуал. Обаче тя не се вълнуваше от това. За Салина най- важното нещо бяха сестрите ѝ и баща им.

          Тренировката започна с импровизиран дуел между Електра и Салина, докато Теса обикаляше наоколо и ругаеше под нос. Принцът пък съсредоточено наблюдаваше техниката на двете момичета. Игор наистина си беше свършил перфектно работата. На тези крехка възраст, момичетата бяха завършени убийци. Но също така правеха разлика между добро и зло. И пак това се дължеше на верния слуга, който за толкова столетия служба беше получил за награда- изгнание. Проклетият Годрик!

          - Правиш твърде отсечени движения с камите!- не се стърпя Габриел и прекъсна дуела между Електра и Салина.

          Жълтеникавите му очи минаха за пореден път през разкошното тяло на Салина и се насладиха на гледката, която представляваше то. Само, че сега нямаше време за подобни разсейвания. Момичетата трябваше да изкоренят всяка малка грешка или недостатък в начина си на бой, ако искаха да имат дори минимален шанс за оцеляване с в Ямата.

          - Гледай си работата!- присви сините си очи Салина, а това не вещаеше нищо добро.

          - Това правя!- сприхаво ѝ отговори Габриел и извади своите лични оръжия- два меча със средна дължина, които почти винаги носеше в кании на гърба си.

          Оръжията, направени от някакъв тъмно син материал и подсилени с магията на расата на маговете, проблеснаха на светлината в един особен и открояващ се оттенък.

          - Стойката ти е добра, но си прекалено нетърпелива- завъртя той своите оръжия вещо и с професионализъм. Едновременно мощ и красота се криеше в движенията му.

          - Да се пробваме в двубой, мечок!- насочи Салина камата в дясната си ръка към изящната брадичка на принца и докосна върха ѝ до плътта му толкова леко и ефирно.

          - Не си ми в категорията, блонди!- отблъсна той оръжието ѝ със своето- Обаче ще ти покажа как се размахват оръжия!

          И боят им стартира. Теса съсредоточено наблюдаваше стилът му на танцуване, защото Габриел правеше именно това. Толкова плавни и премерени движения извършваше тялото му, въпреки големината си. Точно като змия. За личност, посветила се на академичните познания, се биеше перфектно. Дори сякаш флиртуваше със Салина, обикаляйки около нея.

          - Не стискай метала!- заговори Габриел, неоткъсвайки очи от опонентката си.- Гали го като ръката на любимия мъж!

          - Нямам такъв, така, че тази опция отпада!- изсъска му бясна Салина и премина в открита атака и след два мощни сблъсъка на оръжията им, тя беше обезоръжена.

          - Агресията не печели битки!- наведе се той и хвана с една ръка оръжията ѝ, които пораженчески лежаха на пода.

          Подаде ги на силно ядосаната Салина, която дишаше тежко и го гледаше с омраза. Така както и сестрите ѝ, и русата белобродница не обичаше да е губещата страна.

          - Нетърпението и подценяването на противника са гибел в реален дуел! Ти си мъртва!- натърти той с вълнение.

          - Точно така!- сопна му се Салина и грабна оръжията си от ръката му- Аз съм мъртва, а не ти! Ти си защитен от това да отидеш на гибел в Ямата. Ти си принц, а майката ти е висша жрица, докато аз съм сирак и белобродница. Не сравнявай ситуациите, защото представа нямаш през какво преминаваме аз и сестрите ми!

          - Ти обичаш да си правиш свои заключения, нали?-  намръщи ѝ се Габриел обиден от думите ѝ- Минавал съм през проклетата Яма няколко пъти досега. Първият път бях на 15 години, когато ми се наложи да пролея кръвта на своите, за да оцелея от безумната идея на баща ми! И да ти кажа ли още нещо, блонди?! В онова проклето място загубих и годеницата си! Сега предстои да се случи същото и на брат ми! Кажи ми сега, че съм равнодушен!- почти изкрещя той, изпълнен с болка и горчилка.

          - Аз...- заекна смутена Салина и очите ѝ се напълниха със сълзи- Съжалявам!- без да губи време русата белобродница буквално побягна от залата.

          - Какво беше това?- объркан попита Габриел останалите две момичета.

          - Когато беше на 16 години Салина се влюби в един от стражите на Годрик...- започна разказа си, Теса, стискайки челюсти и говорейки през зъби, че заздравялата рана в сърцето на сестра ѝ отново бе отворена и поръсена със сол.- Беше първата ѝ любов и двамата бяха толкова щастливи за известно време, докато Рей не се озова в Ямата за грешка на свой колега. Макар да беше на 80 години не успя да мине през лъвовете и те го разкъсаха. Това съсипа Салина и оттогава е някак...

          - Празна!- завърши Габриел мисълта на Теса- Аз съм така също от много време! Ще поговоря с нея!- той се изстреля със свръх скорост към изхода, проследявайки летния аромат на белобродницата.

          Oткри високата белобродница на покрива на сградата. Беше седнала на ръба на парапета, прегърнала краката си, подпряла чело на коленете си, докато нощният вятър развяваше дългата ѝ руса коса. Габриел погледа красивото същество известно време преди да се настани до нея мълчаливо.

          - Страхувам се!- проговори първа Салина- Всъщност съм ужасена!

          Сълзите ѝ бликнаха като водопад. Игор ги беше възпитал да са твърди и устойчиви на всичко, но не и да са безчувствени. Точно обратното. Постоянно им повтаряше, че животът е безсмислен, ако не изпитваш нищичко към никого.

          - Прекалено голяма страхливка съм, за да умра достойно в Ямата!

          - В страха няма нищо недостойно, Салина!- прегърна я приятелски Габриел.

          В името на боговете! Отдавна не беше имал приятелки. След смъртта на Джулия, предпочиташе неосложнените сексуални взаимноотношения с жените. Обаче и това не беше достатъчно за него. Не можеше да бъде толкова безчувствен като Сатанаил или такъв непукист като Рафаел. Даже не беше обръщал внимание как времето беше отлетяло от онзи злополучен ден, когато погребвайки своята годеница, Габриел се беше изолирал от света. До сегашния миг в който несъзнателно беше предложил приятелска опора на разстроената белобродница.

          - Първият път прекосих Ямата, страхувайки се като мишка!- заговори ѝ, притиснал я до себе си- Криех се по дървета и скални пукнатини. Страхът е добър помощник, когато искаш да оцелееш.

          - Още помня останките на Рей!- изхълца Салина, облегната на рамото му- Видът на обезобразеното му тяло, ще ме преследва, докато съм жива.

          - Идеално знам какво имаш предвид!- повдигна той един мокър кичур от лицето ѝ и го затъкна зад красивото ѝ малко ухо.- Дори не можах да погреба своята Джулия, както подобава...

          - Кажи ми как годеницата на принца се е озовала в Ямата?

          - Тя се смяташе за недостойна за мен!- промълви с горчилка Габриел- Винаги съм смятал, че тази нелепа идея е дошла от баща ми. Годрик е отличен манипулатор. Ако все още не съм го пратил по дяволите, то е защото Майкъл има нужда от мен, за да ви опази! А не може да разчита особено на Рафа, а още по- малко пък на Уил.

          - Тревожа се за Блеар!- сподели Салина- И за Теса, която е непредсказуема като бомба със закъснител на която не можеш да видиш таймера. За Електра съм най- спокойна, защото тя е най- разумната от нас и може би има максимален шанс да се спаси в Ямата. Игор ни остави сами срещу гнева на Краля...Боя се, че Теса ще направи някоя глупост, за да ни спаси!

          - Да- съгласи се Габриел- Тя е като Уил. Трудно понасят бремето на отговорността. Нищо чудно, че принцът на демоните се окопа далеч от цивилизацията за почти 20 години.

          - Край на самосъжалението!- скочи на крака Салина, бършейки мокрото си лице.- Искам тази нощ да пия, да се сбия порядъчно, а защо не и да правя див случаен секс за последно!

          - Салина!- скочи след нея Габриел и ръцете му обгърнаха талията ѝ, обръщайки я с лице към него- Искрено вярвам, че ще оцелеете!- прокара той палецът на дясната си ръка по бузата ѝ.

          - Така ли сваляш жени, мечок?- засмя се блондинката и смехът ѝ огласи нощната тишина.- Слабо! Много слабо, бих казала! Загубил си форма!

          - Ще се постарая повече!- хвана я той за ръката и я поведе към стълбите, които щяха да ги отведат при останалите от компанията.

          Нощта тепърва започваше, а имаха доста работа и изграждане на стратегия за преминаване през най- ужасното място на земята. А ако Габриел беше добър в нещо, то бе именно плануването.

 

***

 

          Габриел и Салина тръгнаха да се връщат при Теса и Електра, които точно се дуелираха с дълги мечове. Вампирката изобщо не жалеше опонентката си, въпреки, че белобродницата беше по- слаба физически. С един силен съкрушителен удар на свободната ѝ от оръжие ръка в лицето на Електра, изпрати втората на земята в полусъзнание.

          - Така няма да стане!- ядно процеди Теса през стиснатите си бели зъби, надвесвайки се над сестра си с протегната ръка- Абсурдно е  белобродник да се изправи срещу вампир! Самоубийствена мисия е да влезем така!

          - По- опасно е това, което ти се върти в главата!- промърмори Електра и изплю солидно количество кръв- Да минем през неразрешен ритуал и то непосредствено преди битката...Годрик ще откачи!

          - Може и да има друг начин!- появиха се Майкъл и Блеар, хванати за ръце и с твърде щастливи изражения на лицата си, имайки предвид ситуацията в която се намираха.

          На Теса не ѝ трябваше особено много да се вбесява, но това директно си беше сипване на бензин върху клада.

          - Дано да имаш добри новини, командире, защото ухилената ти физиономия не е много удачна в този момент.

          - Моята реная спомена, че си надвила умствените намеси на Годрик...- заговори ѝ Майкъл, все още стискащ дланта на Блеар в своята.

          - Това трябваше да остане поверително, Би!- изръмжа Теса срещу сестра си, която изглежда малко се вълнуваше от пилеенето на ценна информация пред синовете на краля.

          - Сърди се на шертана!- отвърна ѝ Блеар, продължавайки да се усмихва като тийнейджърка- Обвързването ни не позволява да се лъжем и да държим тайни между нас.

          - Страхотно!- избухна Теса- Направо супер! Защото си нямаме други грижи, а сега  и ще трябва да се безпокоя, че всеки наш разговор ще бъде споделян с господин Ангел! И къде по дяволите се запиляха мечока и блондинката?! Кълна се, че ако правят секс някъде, това много, ама много ще ме ядоса!

          - Тук сме, сестра ми!- появи се Салина, носейки две бутилки скоч, а след нея гордо изправен пристъпваше Габриел, нарамил на двете си рамена по една каса водка. Носеше ги, сякаш бяха леки като възглавници.

          - Пратих вест на Рафаел да тръгне незабавно към Вампирия- уведоми Майкъл останалите- Споменах му, че е важно...

          - Знаеш го какъв е!- остави Габриел водката на пода- Сигурно е бил  обграден от голите тела на поне 5 вампирки, когато е получил съобщението ти.

          - Спести ни подробностите!- изсъска му Теса- Не ми трябва още един от синовете на Годрик да се прави, че му пука за мен и сестрите ми!

          - Винаги ли е толкова кисела?- попита Габриел останалите момичета.

          - И мнителна?- добави Майкъл, сядайки на земята, а Блеар се намести в скута му.

          Движенията помежду им бяха толкова естествени и някак отрепетирани, сякаш цял живот са се упражнявали да го правят. Телата им сами се напасваха едно към друго. Още един пирон в ковчега на търпението на Теса.

          - Общо взето...- отговори им Блеар- Но сега, Тес, е време да преглътнеш малко от буйния си темперамент да изслушаш идеята на моя толан!

          - Не мога да понеса тея лиготии, трезва!- изстреля се Теса до едната от двете каси водка и с помощта на ноктите си разкъса найлоновата опаковка.

          Грабна една от бутилките и моментално пресуши една четвърт от съдържанието ѝ, сякаш пиеше вода. А през това време останалите се разположиха също на пода и образуваха нещо като кръг. Майкъл и Блеар в скута му. От дясната им страна Габриел, а до него Салина и Електра. Само Теса остана права като системно надигаше стъкленото шише.

          - Давай, брат ми!- подкани Габриел, по- големият син на Годрик.

          - Щом Теса е надвила умствения контрол на Годрик е много вероятно всеки превърнат от нея вампир да се сдобие с този имунитет.

          - Кажи ми, командире, как ще превърна 3 белоброднички без да загина?- заядливо попита Теса.- И то в разгара на битка в Ямата, защото няма начин това да се случи извън нея.

          - Имам идея, но това може да много опасно за всички ни...- промърмори Габриел и набързо изложи плана си.

          Дълго време обсъждаха различни варианти и опции. Имаше скандали и противоречия. (Главно от Теса), но накрая все пак се изгради стратегия по която да вървят. Докато вампирката отново не започна да дава отпор на всяко предложение. С втората бутилка водка беше станала абсолютно нетърпима. Дори и за сестрите си.

          - За мен е по- важно сестрите ми да оцелеят!- властно заяви тя на Майкъл, който не се беше съгласил с нейните предложения.

          - Понякога ставаш противна, Тес!- не се стърпя Блеар и вбесена изгледа сестра си- Готова си да пратиш принцовете на сигурна гибел, въпреки, че са готови да ни помогнат...

          - О, радвам се, че съм била толкова ясна!- ухили ѝ се Теса, леко пиянски. Това момиче можеше да изпие промишлени количества концентрат и все пак да остана фокусирана.

          - Тес!- скочи Електра срещу сестра си и я хвана помирително за ръце- Защо не отидеш да глътнеш малко радиационен въздух?

          - Е, защо пък не!- тросна се тя и обръщайки гръб към останалите напусна залата за тренировки.

          Няколко минути всички мълчаха, чакайки я да се отдалечи достатъчно, за да не ги чуе.

          - Постоянно ли е в такива кофти настроения?- попита Майкъл, щом дъщерята на неговата приятелка, не можеше да го чуе.

          - Ами...- поколеба се за малко Блеар, но в крайна сметка прецени, че щом ще се борят заедно, не трябва да имат тайни, макар, че се чудеше как точно да обясни причината за лошото поведение на сестра си.

          - Теса е изключително...потентна- взе думата Салина.

          - Аз щях да кажа разгонена- промърмори Блеар под нос.

          - Та- продължи Салина- Нашата сестра не издържа дълго време без секс. Разковничето, обаче е в това, че е изключително груба и повечето мъже не издържат на нещата, които им прави. Това води до следствието, че напоследък всички отказват да споделят постелята си с нея. Заминаването на Игор, предизвикателството в Ямата, съчетани с въздържание, направо изкараха звяра от нея. Ще става все по- агресивна, ако не се...разтовари.

          - Чудя се, що за мъж ще има смелостта да си легне с нея...- промърмори Габриел, докато разпечатваше едната бутилка скоч- Дано Рафа да се появи навреме, за да продължим с надграждането на плана.  

          - Планът не е най- доброто- напомни му Майкъл, умислен.

          - Но е единственото възможно нещо на този етап.- отвърна му по- малкият брат и надигна бутилката.

          Тази вечер изглежда, че всички имаха нужда от разпускане. А от утре можеха да строят още стратегии, които да ги пратят в Небитието.

 

***

 

 

          "По дяволите всичко!", ругаеше наум Теса, докато крачеше из големия преден двор на щаба. Наоколо се щураха вампири, част от нощната охрана, но тук- там се виждаха и цивилни. По начало вампирите си бяха нощни създания и предпочитаха мрака. Особено за забавления.

          Ето от това имаше нужда и тя! Проблемът беше, че почти не остана мъж в базата, който да не бе се оплакал от нея и перверзиите ѝ. Самата Теса беше дочувала прякори за себе си. Все различни, но почти винаги с еднакъв подтекст. Последното беше "богомолката". Не че стигаше дотам да къса главите на сексуалните си партньори, но доста често ги оставяше в такова безпомощно състояние, че им се налагаше да търсят медицинска помощ.

          Колко ли беше минало от последният път, когато не си легна сама? Седмица? Две? Май беше повече. Или поне на Теса ѝ се виждаше така. А гледайки страхливците наоколо нямаше никакви изгледи тази суша да приключи.

          - Проклятие!- изръмжа тя, изпълнена с безсилие да оправи всичко, което беше станало напоследък.

          Заточението на Игор. Животите на сестрите ѝ в арената... И онзи самодоволен задник, който искаше главата ѝ на тепсия и то защото му беше отказала единственото нещо за което той бленуваше- подчинение.

          - Трябва да се видя незабавно с краля!- на портите стоеше висок и широкоплещ мъж, облечен в черен шлифер, дънки и съдрана на гърдите рекламна тениска.

          Макар, че беше средата на нощта, очите на Теса го фиксираха и проучиха обстойно. Красиви черти на лицето, почти божествени. Рошава русолява коса, подстригана някак нескопосано. Сякаш сам си я беше оформял с касапски нож. Очите светли и гледащи цинично и дори жестоко. Стойката- господарска и самодоволна. Стопроцентов воин. И по високият ръст си личеше, че е от благородните вампири. Имаше такива, които работеха за Годрик като съгледвачи. Обикаляха из земното кълбо, за да изпълняват откачените му прищевки.

          - Този самец не го знам!- прокара тя хищно език по устните си, мислейки на какво ли беше способен този мъж и колко би издържал преди да го разплаче като малко момиченце.

          Стражата не се бави много преди да го пропусне и ето, че високият вампир закрачи към централният вход на Белия дом. Теса застана точно на пътя му, малко преди да нахлуе в сградата.

          - Необичайно късна аудиенция...-  усмихна му се тя, възможно най- невинно и същевременно сексапилно.

          - Бързам!- намръщи се непознатият, но не пропусна да оцени предизвикателството, застанало пред него.

          Висока вампирка с почти отлични пропорции. Дълги, стегнати бедра, оформени прасци, тънка талия, малък бюст, дълга шия, а лицето ѝ беше красиво по един нетипичен начин. Агресия струеше обаче от очите ѝ, които го приковаваха, както карфиците се впиват в игленик. Най- необичайното беше косата ѝ. Права и разделена на две. Едната страна- гарвановочерна, а другата- бяла като сняг. Екзотична във всеки смисъл на думата. Най- вече с начинът по който го предизвикваше. Това момиченце си нямаше идея кой беше той и на какво можеше да я подложи. Вярно, че отдавна не беше практикувал забавленията си, но това не се забравяше. Защо пък да не ѝ отдели час. Надали щеше да изкара толкова, но все пак...

          - Старчето ще почака!- отряза тя опита му да се измъкне- Затова пък аз имам по- належащи нужди!

          Дръзка и безсрамна! Ето нещо, което не се вижда всеки ден. Да, май си заслужаваше да ѝ предложи някой от специалитетите си. Хищнически поглед се появи и на неговото лице и това даде надежда на Теса, че този път не беше попаднала на безгръбначен, който си мислеше, че ѝ е равен в тази игра.

          - Води!- кимна ѝ непознатият, а Теса само това и чакаше, за да го поведе към един страничен вход, който водеше към сервизните помещения.

          Любимото ѝ място за лудории беше един не много голям склад за дървообработка. Там беше винаги пусто. Особено пък нощем. Тъкмо нямаше да има кой да чуе писъците, че да ѝ се налага да дава пореден рапорт на Годрик, защо войниците му лежат обезкървени в болнични легла.

          - На тъмно или светло предпочиташ?- попита го, затваряйки вратата и слагайки ръка на копчето за осветление.

          - Защо да разваляме мистерията?- тихо я попита той и заедно с това започна да сваля шлифера си, оглеждайки обстановката наоколо. Вампирите можеха да виждат като котки в тъмното и това в много пъти е било от полза по време на лов в добрите стари времена.

          Сега обаче двамата ползваха тази екстра, за да се преценят взаимно. Като боксьори при първа среща на ринга.

          - Още по- добре!- одобри Теса желанието му да останат анонимни- Предполагам, че не е нужно да си знаем и взаимно имената?- започна да разкопчава тя горнището на тренировъчния си екип.

          - Държа на това!- пристъпи той към нея, захвърляйки горната си дреха небрежно на пода.

          Само за едно мигване на Теса се беше прилепил до тялото ѝ с единствено движение разкъса колана на панталона ѝ. До развитото ѝ обоняние достигна ароматът му. Мускус и агресия. Страст и нещо горчиво. Толкова много асоциации изникваха в съзнанието ѝ, докато вдишваше мирисът му на доминиращ мъжкар.

          - Предупреждавам те, че няма да съм нежен!- промълви той надвесвайки силното си тяло над нейното.

          - Докажи го!- съвсем като за истински бой нападна тя.

          Остана изненадана, когато той блокира грубо атаката ѝ и хващайки ръката ѝ я изви зад гърба ѝ, а тялото ѝ беше залепено с лице към стената. Усети полъхът на дъха му по врата си, а кожата ѝ пламна по начин по който досега не беше изпитвала. Какъв късмет! Беше открила наистина достоен съперник.

          - Давай!- предизвика го тя, щом усети зъбите му кожата на врата си.

          - Не ми трябва разрешението ти, за да взема това, което искам!- прошепна ѝ той и без да е особено внимателен впи челюстта си в плътта ѝ.

          Огромното му тяло я притискаше към студената стена, докато поемаше от кръвта ѝ на големи глътки. Докато с едната си ръка държеше нейната в патова позиция със свободната си, разкопча панталона ѝ и с одобрително изръмжаване отбеляза факта, че Теса беше без бельо. Пръстите му търсещо обходиха вътрешността на бедрата ѝ и почти веднага се срещнаха с топлината на най- интимното ѝ място.

          - Добро начало!- изръмжа той доволно, освобождавайки я от зъбите си- Да видим, дали ще има и други изненади!

          Без никаква проява на нежност два от пръстите му проникнаха в нея. Мускулите на влагалището ѝ се стегнаха моментално около тях, а Теса измърка доволно.

          - Виж ти!- самодоволно промърмори непознатият, наслаждавайки се на начинът по който Теса откликваше на грубите му ласки- Ще си тясна за мен, малката!

          - Е, сега се хвалиш!- промълви тя, дишайки на пресекулки, наслаждавайки се на това, което той правеше с нея.

          - Никога не се хваля!- заяви ѝ той и хващайки я за едното рамо рязко я обърна с лице към себе си, прекъсвайки това, което правеха пръстите му.

          С изненада забеляза лицето на Теса. Беше силно възбудена и цялото ѝ тяло го показваше, но дори и в сумрачната стая забеляза фокусираният ѝ поглед, вперен в него. Това момиче надали някога губеше контрол над каквато и да било ситуация. Дори и в такава. Истинско предизвикателство. А дали щеше да я скандализира с нещо? Не беше лошо да пробва.

          Пръстите му все още бяха влажни от соковете ѝ и русият непознат с наслада прокара езикът си по тях. Интересно. Макар тази малка бунтарка да показваше агресия, то същността ѝ беше сладка като мед. Или поне с това успя да сравни аромата ѝ. Нещо сладко и примамващо. Като сока на хищно растение. Да! Определено тази аналогия подхождаше на екзотичното създание, което сега трепереше от похот в ръцете му.

          Дали беше успял да я провокира?

          Само след миг Теса му даде отговор, като му се нахвърли. Устата ѝ намери неговата, а езикът ѝ брутално и заграбващо затърси неговия за първата им целувка. Ръцете ѝ вещо и прецизно разкопчаха дънките му. Каква изненада! Той също като нея явно не обичаше бельото. Това ѝ спести време, което използва да опознае неговото интимно място. И мамка му! Не я беше излъгал. Наистина беше огромен! Всъщност, въпреки множеството ѝ сексуални партньори, Теса призна пред себе си, че по- надарен не беше имала.

          - Уплаши ли се?- предизвикателно я запита русият мъж, прекрачвайки купчината от дрехи в краката си, застанал напълно гол пред нея като древногръцки бог. Нищо излишно или грозно нямаше по тялото му. Самото съвършенство. Чак беше престъпно някой да изглежда по този начин, мислеше си Теса, оглеждайки го най- безсрамно.

          - Иска ти се!- отвърна му тя и дланта на лявата ѝ ръка се отправи на упознавателна мисия, която накара непознатият да прехапе долната си устна от която потече тънка струйка кръв.

          - Тогава ще се постарая повече!- събори я той на земята и покри тялото ѝ със своето. Отърва се от дрехите, останали по нея и одобрително огледа онова, което не беше видял до този момент- Представях си те на стената, но понеже имаме несъвместимост в размерите, това ще е единственият начин.- почти насилствено разтвори бедрата ѝ и се намести между тях.

          - Гледай да си струва!- почти заплашително му се закани Теса и ръцете ѝ обгърнаха силният му врат, а зъбите ѝ проблеснаха на оскъдната светлина. Ноктите ѝ хищнически се забиха в плътта му от която рукна кръв.

          - О, малката!- подпря се той на ръцете си, разположени от двете страни на главата ѝ- Ще те накарам да ме молиш да спра!- без друга прелюдия, двамата по сигнал впиха зъбите си във врата на другия.

          Заедно с това, русият вампир, изглеждащ като бог, се вряза в Теса като таран. Не прояви никакви задръжки в проникването си, въпреки съпротивата на тялото ѝ. Знаеше, че ѝ причинява болка, но въпреки това нито спря, нито изпита безпокойство. Затова пък с изненада установи, че тя не се оплака. Дори не издаде звук, който да му даде предупреждение, че я наранява. Зъбите ѝ още по безмилостно се впиха в него, а тазът ѝ инстинктивно започна да се движи в ритъма, установен от неговия. Мускулите на утробата ѝ се стегнаха плътно около мъжеството му и тази нощ, непознатият воин разбра, че това момиче ще го побърка от болка и удоволствие като никоя друга досега.

          - Нали няма да избягаш след първия рунд?- попита го тя, затягайки още повече захвата си около него, което го накара да удари от удоволствие в пода с юмруци, които нацепиха дървената  настилка, а животинското му ръмжене се разнесе из помещението.

          - Колко рунда искаш?- попита я, засилвайки темпото. Това момиче му действаше като инжекция стероиди. Нагонът ѝ сякаш се вливаше директно през кожата му и го зареждаше като батерия.

          - Ще издържиш ли 5?- уви тя крака около широкия му кръст и изви гръб, когато проникването му стана още по- дълбоко.

          - За по- малко от 10 не бих си правил труда!- отвърна ѝ настървено, усещайки, че момичето под него му отправя предизвикателства. Нещо повече- беше убеден, че тя знае точно колко може да понесе, а подценяваше него. Е, щеше да я изненада!

          - С мен ли си?- попита я той, искайки да започнат истинското нощно приключение. Досега всичко беше детска игра.

           В отговор, Теса отново впи зъбите си в него и двамата се озоваха в онзи свят, където удоволствието се пресичаше с болката. След няколко рунда, когато телата им се опознаха достатъчно, двамата обърнаха целия акт в състезание и надпревара. И най- вече кой ще доминира над другия. Работилницата потъна в кръв, пот и разрушения. Телата на двамата съперници в сексуалната игра се покриха с рани от ухапвания и одрасквания, но никой не отстъпваше.

          - Мамка му, малката!- изстена той, забивайки пръсти в бедрата ѝ, докато Теса го беше възседнала и си беше присвоила активната роля- Безмилостна си!

          - Предай се!- предложи му тя самодоволно, макар, че също изнемогваше от умора. Маратонът им се беше проточил повече, отколкото и двамата бяха допускали, че е възможно.

          - Иска ти се!- притисна той тялото ѝ към своето и двамата се понесоха към следващият разтърсващ оргазъм.

          След последната вълна на удоволствие и двамата едновременно рухнаха един до друг, все още свързани и едва поемащи си въздух.

          - Колко?- едва попита Теса, мъчейки се да накара белите си дробове да засмучат повече въздух.

          - Мисля, че бяха 11 рунда.- пресипнало ѝ отговори непознатият блондин и усмивка цъфна на лицето му- Личен рекорд!

          - Явно тази нощ и двамата надминахме постиженията си!- засмя се и Теса доволна от преживяването, което никой мъж досега не ѝ беше осигурявал.

          - Би ли ме...пуснала?- попита я той, намиращ се все още в интимното ѝ място, където вътрешността ѝ го държеше в плен, а мъжкото му достойнство не можеше да възвърне нормалното си състояние и да се откъсне от сладката, влажна и топла килия.

          - Искам реванш! - освободи го тя и се претърколи от тялото му- Ако ми го дадеш следващият път ще удвоя трудността.

          - Заинтригувай ме!- изправи се той и започна да събира дрехите си пода.

          - Какво ще кажеш за връзване, камшици, остриета...- започна да изброява тя, все още легнала гола на дървения под, несмъквайки поглед от силуета му в тъмното.

          - Освен страстна, си и извратена!- отбеляза той впечатлен. Вдигна ципа на дънките си и навлече черния шлифер.

          - Проблем ли е? Много искам да достигна до точката ти на пречупване!

          - Какво съвпадение!- отвърна ѝ той, слагайки ръка на бравата- Аз имам същото желание, спрямо теб!  Благодаря, че ми устрои такова посрещане!

          - Удоволствията бяха мои, здравеняк!- помаха му тя и на свой ред се изправи, за да събере своите дрехи.

          Докато русият вампир вървеше из коридорите на щаба, си мислеше, че след подобно екстремно изживяване, щеше да е същинска гавра да се срещне с Годрик Лайт. Информацията, която носеше, можеше да изчака и до изгрева. Всъщност до него оставаха едва два часа. Доста време бяха вилнели с малката разбойница.

          Както винаги откри стаята си чиста и подредена. И готова за подвизи. Всъщност нямаше търпение да вкара малката фурия в покоите си и да я овърже с метални вериги за леглото. Неговата секс- робиня. Май не беше имал такава от поне 40- 50 години. А тази беше буйна и едва ли щеше лесно да се даде, но пък дресировката беше най- интересната част от преживяването.

          Теса Прайс даде преднина на своята нова играчка и след около 15 минути, пое към общите спални, където спеше със сестрите си. Вървеше бавно, защото беше изтощена до краен предел, но затова пък напълно задоволена и удовлетворена. Този красавец си го биваше! Дали от него щеше да стане добро кученце на каишка? Всъщност си го представяше именно така! Чисто гол и с масивна кучешка каишка около врата му. И колкото повече номера успееше да усвои, толкова повече лакомства щеше да получи... Хм. Само мисълта за това да го покори, я караше да иска още една доза от подобно преживяване, макар да бе изстискана като лимон.

          - Тес!- скочи Електра от леглото си, щом я видя да влиза в спалнята им- Притеснихме се за теб!

          - Къде са останалите?- огледа вампирката двете празни легла.

          - Би ще остане при командира, а Салина и Габриел се напиха и останаха да спят в два спални чувала на пода в залата за тренировки.

          - Какво има в тези принцове, че не се отлепят от тях?- хвърли се Теса в леглото си и дори не си направи труда да смени не дотам чистите си дрехи.

          - Твоята нощ също не е била...безплодна.- подхвърли Електра.

          - По какво разбра?!

          - На първо място,  си нетипично весела, което не е толкова набиващо се на очи, колкото раните, които още зеят по врата, гърдите и ръцете ти. И дори да нямам обонянието на вампир, мога да усетя мириса на мъж по теб.

          - И все пак, аз се прибирам да спя в леглото си!- промърмори Теса, унасяйки, докато накрая наистина не потъна в дълбок сън с полу-усмивка на лицето.

          - Този мъж явно си го бива!- шокирана промълви на себе си, Електра, връщайки се в леглото си.

 

***

 

           Утрото настъпи твърде бързо и особено шумно. Когато слънцето се показа на небосклона, Салина се дотътри до спалнята си, изглеждаща ужасно.

          - Убийте ме!- рухна на леглото си и потрепери от спазми, които изискваха да освободи цялото съдържание на стомаха си.

          - Като не можеш да пиеш, защо го правиш, Сал?- съжалително я изгледа Теса, прозявайки се.

          Щом се разсъни достатъчно, вампирката разтегна схванатото си тяло и събличайки снощните си дрехи по целия под, се запъти към малката баничка, която деляха четирите.

          - Какво е станало с нея?!- ужасена попита Салина най- малката си сестра, щом звукът от пускането на душа се чу през вратата на банята- Има отвратителни рани по цялото тяло, а тя е вампир и нараняванията ѝ би трябвало да се лекуват бързо и за няколко часа.

          - Представи си какви бяха снощи, когато се прибра.- отговори ѝ шепнейки Електра- Но спа непробудно и то...усмихната.

          - В името на всички богове!- напълно забрави махмурлука си Салина- Сигурно е свалила някой от делегацията, която пристигна от Европа снощи. Никой местен не може да издържи на перверзиите ѝ.

          - А как мина твоята нощ?- попита Електра русата си сестра.

          - В разговори...- отвърна вяло Салина, но залепи една принудителна усмивка на лицето си- Гейб е страхотен слушател и съветник, а е и преминал през същата загуба като мен... И...

          - И е на няколкостотин години, принц със страхотно тяло и отгоре на всичко е пълен със знания като енциклопедия.- засмя се Електра на смущението на сестра си.

          - Гейб е апетитно, сочно парче с голям...потенциал и бих го хапнала за закуска, но е син на Годрик и това би било достатъчно да ме отврати!- завърна се в стаята Теса, увила около мокрото си тяло оскъдна хавлия.

          - Кога си успяла да му огледаш...потенциала?- не се въздържа и прихна Салина- Аз дори не помислих за това снощи.

          - Това е първото, което гледам в мъжа!- отсече пламенно Теса- Ако там оправдае очакванията, може и да му огледам лицето.

          - Отвратителна си!- замери я с възглавница Салина и на свой ред побърза да се вмъкне в банята.

          - Мина доста време откакто я чух да се смее последно.- тихо сподели Електра, събличайки пижамата си.

          - И аз.- кимна Теса- Габриел е добро момче, но се боя, че горчилката, която и двамата имат със Сал, ще съсипе отношенията им, ако решат да имат такива.

          - О, будни сте!- нахълта припряно Блеар в спалнята с разрошена коса и зачервено лице.

          - Защо не си с командир "Голям пакет"?- попита я Теса в опит да подразни сестра си.

          - Ще съм ти благодарна, ако престанеш да гледаш моя толан в чатала!- намръщи се Блеар и скръсти ръце на гърдите си- Знаем, че си разпасана, но дори и ти трябва да имаш някакви морални граници!

          - Твърде съм весела, че да ти позволя да ме поучаваш толкова рано!- махна пренебрежително с ръка Теса към двете си сестри и започна да рови в скрина в ъгъла, където държаха дрехите си.

          - Всъщност защо наистина си толкова рано тук, Би?- този път запита Електра- Всичко наред ли е?

          - Ами...Под въпрос е!

          - Казвай направо!- изнерви се Теса и измъкна кожен панталон в който скочи моментално.

          - Снощи с делегацията е пристигнал един от братята на Майкъл...

          - Рафаел е най- готиният брат!- светнаха очите на Теса- Страхотен купонджия и се целува като божество!

          - По дяволите, Тес!- възмутена я изгледа и Електра- Има ли мъж в тази база с който да не си се въргаляла?

          - Разбира се, че има!- отвърна невъзмутимо вампирката- При това съм пробвала и някои от жените, но не съм си лягала с Рафа! Както казах, не мисля да се омърсявам с наследниците на Годрик!

          - Не става дума за Рафаел!- намеси се отново Блеар- Сатанаил Лайт е приключил с изгнанието си!

 

 

          Русият, красив мъж прекоси бавно и величествено коридорите на Белия дом, оглеждайки се за нещо ново, но за последните 20 години единствената промяна беше подновяването на мебелите и произведенията на изкуството на Годрик, които беше задигал векове наред от простосмъртните, които винаги бе презирал от цялата си душа, ако изобщо му бе останала някаква.

          Всички жители на щаба все още гледаха с ужас най- младия принц. Явно някои от деянията му, все още се помнеха и разказваха. Е, той си беше демон...Никога не го бе отричал. Но дори да не беше ДНК-то му, с родители като Годрик и Аполония, надали щеше да има по- различен характер от този, който притежаваше сега. Не, че се изкарваше жертва. Тъкмо обратното. Сатанаил Лайт беше оцеляващ. Въпреки всички гадости, поднесени му от родителите му, се беше съхранил духовно и не позволи да го въвлекат в плановете си да си отмъщават взаимно. Нещо повече. На пук на Годрик и жените му, четиримата принцове изпитваха обич един към друг. Не беше онази братска привързаност, която имаше в останалите семейства, но все пак беше нещо. Точно това "нещо" бе подтикнало Сатанаил да потърси помощ и съвет от братята си.

          Наоколо му, вампирите се запрепъваха в опит да застанат пред него и да се поклонят. Правеха същото и за Майкъл, Габриел и Рафаел, но за тях поклоните бяха от уважение, докато за най- малкият син на Годрик беше по задължение. Чувствата, които най- често пораждаше в околните бяха свързани с ужас, отвращение и дори презрение. Никъде демоните не се приемаха добре. Майка му се беше погрижила за лошата репутация на цялата раса. Но пък от една страна може би, така беше по- добре. Страхът беше доста по силен фактор от уважението и възхищението.

          Застанал пред двойните врати на овалния кабинет, Уил ги отвори само със силата на мисълта си. Една от екстрите да си благороден вампир. Непоканен нахълта в царството на баща си, заварвайки го надвесен над някакви книжа, седнал зад красивото си бяло бюро. От дясната му страна беше застанала средно висока вампирка с тефтер в ръка, която яростно си водеше записки.

          - Принце!- възкликна пепеляво русата жена и побърза да се поклони пред сина на всевластния господар- Не ви очаквахме!

          - Виждам, че си се издигнала в професионален план, Талиа!- подигравателно я изгледа Уил- И бях ти наредил да престанеш да коленичиш пред мен! Ненавиждам това, извън спалнята си, както добре знаеш!

          Младоликата вампирка придоби почти морав цвят на лицето, засрамена от факта, че принцът така незаинтересовано изкарва еднократното им забавление пред краля.

          - Остави ни, скъпа!- отпрати я Годрик и щом тя напусна помещението и затвори врата след себе си, белокосият вампир насочи вниманието си към най- малкото си отроче, което не беше виждал от цели 20 години.

          - Добре дошъл, Сатанаиле!

          - Мразя това име!- озъби се Уил- И какво прави Талиа на мястото на Игор?!

          - Имах нужда от промяна, а и се оказа полезно да имаш жена като своя дясна ръка...- пестеливо отвърна Годрик.

          - Винаги съм си мислел, че правиш секс само по задължение!- не се стърпя да го захапе блондинът и седна на единият от столовете срещу бюрото.

          - Всъщност го обожавам, но не винаги разполагам с време, за да го практикувам...- невъзмутимо отвърна Годрик- Кое наложи прекратяването на изгнанието ти?

          - Един въпрос!- надигна се Уил от мястото си и бръкна във вътрешния джоб на шлифера си, изваждайки смачкан лист хартия, който бързо разтвори и удари на бюрото пред баща- Какво по дяволите е това?!

 

 

          Майкъл и Габриел наблюдаваха тренировката на момичетата отстрани и тихо обсъждаха какво ли бе довело най- малкият кралски син във Вампирия.

          - Никога не е за добро.- промърмори най- възрастният брат, гледайки своята любима как върти един огромен меч без всякакво усилие, имайки предвид ниския ѝ ръст.

          - О, стегни се Би!- изрита я Теса в стомаха, хващайки меча с двете си ръце точно в средата на острието и блокира атаката на сестра си.- Толкова си разсеяна, откакто спиш с принца! Изключи съзнанието си за това, което правите без дрехи и насочи цялото си внимание тук на ринга!

          - Истинска кучка си!- изтласка се от легнало положение права, Блеар и свирепо изгледа Теса, вдигайки меча за нова атака- Ще ми се да науча, кой е бил храбрецът от снощи...- замахна отново, но Теса пак парира атаката ѝ.

          - Фокусирай се, по дяволите!- изсъска вампирката- Ако си в ямата, това ще ти коства живота! Сал!- изкрещя и потърси с очи другата си сестра, която в този миг се дуелираше с Електра.

          Гъркинята предпочиташе оръжия с които да нанася поражения от разстояние като арбалети, лъкове, ножове за хвърляне, шурикени и т.н., но сега се упражняваше и с такива за близък сблъсък. Беше се спряла на два извити сърпа, които безпогрешно режеха плът.

          - Какво?- спряха дуела си двете белоброднички.

          - Атакувайте ме и трите едновременно!- даде нареждане Теса и вдигна своите любими оръжия срещу тях. Комплектът сай беше най- ценното, което Игор ѝ бе подарявал.- Искам да видите, че да се победи кръвопиец е нужна огромна сила.

 

          Уил напусна вбесен кабинета на баща си. Старецът го беше оставил в пълно неведение, относно съществото, което му бе показал на нарисуваната от него хартия.

          "Не се тревожи! Ще се погрижа!", беше единственото нещо, което Уил чу, преди Годрик да го разкара от погледа си. Нищо чудно, че Аполония лелееше да откъсне главата на бащата на единственото ѝ дете. Годрик беше способен да вбеси всеки.

          Трябваше да говори с братята си. Те му бяха единствената надежда. Всъщност последната такава, да научи нещо повече за мистериозното полу- мъртво същество. Габриел беше пълен с всякаква информация. Като ходеща библиотека. Нямаше начин да не беше чел нещо по въпроса.

          - Ставай, Сал!- изкрещя повелително познат глас от който го полазиха тръпки, а мъжеството му веднага реагира. Нещо повече- краката му сами го понесоха към тренировачните зони на белобродниците.

          - По- внимателно, Теса!- намеси се Габриел, повдигайки Салина от земята, обърсвайки кръвта от разбитата ѝ устна- Това не е полезно за никоя от тях! Очакваш да са добри, колкото теб, но сама осъзнаваш, че е невъзможно!

          - Не се меси, Гейб!- изръмжа му Теса злобно- Стига ми другият загрижен и влюбен идиот, който се върти около обичната си реная.

          - Не знам как Игор е допуснал да станеш толкова...невъзпитана!- приближи се Майкъл и застана между брат си и Теса, които се гледаха свирепо- Но няма да търпя повече обидите ти към мен и брат ми и особено издевателствата над момичетата!

          - И какво ще направиш, Майки?!- изгука му сладко и същевременно подигравателно Теса- Ще ме напляскаш като непослушно момиченце?!

          - Не!- изръмжа ѝ като звяр той и от гърлото му се надигна рев като на лъв- Ще ти наритам задника!

          - Позволи на мен, братко!- пристъпи в помещението най- младият брат, освобождавайки се от шлифера си.

          Щом Теса чу гласът му, кожата ѝ пламна. Не можеше да бъде! Беше чукала един от синовете на Годрик! Всъщност единствения, който никога не беше виждала. Повдигна ѝ се. Още по- зле ѝ стана от факта, че ѝ бе харесало всичко, което правиха предната нощ. Имаше планове за него, а ето, че произходът му беше прецакал всичко. Проклет кучи син!

          - Уил!- втурнаха се братята му да го посрещнат с прегръдки на които той отвърна благодарствено. Май точно тя бяха единствените живи същества, които му липсваха в планината.

          - Чухме, че още нощес си пристигнал, но така и не ни потърси!- промърмори Майкъл, оглеждайки малкото си братче, което не се бе променило особено за 20 години.

          - Беше ми устроено доста... интересно посрещане.- сините очи на Уил се пресякоха с червените на Теса.

          - Нима?- изгледа го Габриел странно.

          - И още как!- не откъсваше русият очи от плячката си- Майк, виждам, че си набрал на дамата, но позволи на мен да я... пробвам.

          - Тя не е дама!- отвърна му Майкъл, гледайки критично към вампирката- Но щом искаш е твоя!

          - Представа нямаш, колко си прав!- започна Уил да маха останалите дрехи от себе си.

          Остана бос с голи гърди на които нямаше и грам косъмче, а татуировката на дракон, сякаш танцуваше на гърба му, следвайки всяко движение на мощните му рамене. Единственото облекло, което остави по себе си, бяха изпокъсаните дънки, които едва прикриваха прелестите под кръста му.

          - Радвам се да се запознаем официално, Теса!- усмихна ѝ се, прокарвайки език  по кучешките си зъби.

          - Радостта не е взаимна!- с присвити очи му отвърна хапливо тя и също започна да се освобождава от своите излишни дрехи по себе си.

          Щом приключи беше останала по спортният си сутиен,  а надолу с късите си трнировачни шорти, които едва стигаха до средата на бедрата ѝ.

          - Снощи останах с друго впечатление...- небрежно подхвърли той, разглеждайки огромната стена с оръжия.

          - Мамка му!- в един глас изругаха и трите сестри на Теса.

          - Какво?- запита Майкъл.

          - Познайте кой е устроил...интересното посрещане на принца!- отговори му с въпрос Блеар, несмъквайки очи  от най- невъздържаната си сестра.

          - По дяволите!- този път дружната ругатня дойде от Майкъл и Габриел, навързвайки си нещата.

          - Ще има много кръв!- промърмори Електра.

          - И още как!- потвърди Блеар мрачно.