Мамка Му здраво стискаше последния си Лев, останал в джоба му. Стискаше го и си мислеше: "Мамка му, преди години що стотинки и левчета дрънкулкаха из джобовете ми!... А сега?... Кво да правя с тоя Лев? Къде да го инвестирам?... Дали да не изпия едно кафе... с късметче?... Не-е, не съм чак такъв прахосник!... Ще ме видят агентите на Премиера и ще кажат - тоя пие кафе, значи е добре..."
   Улиците бяха пусти, сякаш бе преминала фъртуна. След поредния земетръс доста сгради бяха полуразрушени... Във въздуха се носеха отровни изпарения... Хора не се виждаха - само кучета дебнеха, лаеха и се зъбеха... Мамка Му подритна някакво камъче и продължи да размишлява: "Чудна работа! Преди се намираха по пътя я двайсет, я петдесет стотинки, че и левче. Срещал съм и наконтени Петлевки... Сега - нищо! Всичко е ометено! Няма хора - няма пари! Или обратното..."
   Той не знаеше, че Светът отдавна бе разделен на паралелни Вселени и че пари имаше, много пари - но във Вселената на Богатите...
   Изведнъж нещо забръмча в небето. Мамка Му погледна нагоре и се смая. Видя нещо като летяща чиния. Видя и получовешки образ на дъното на чинията...
 - Боже, Ти ли си? - извика Мамка Му, макар че не вярваше твърде в Бог...
   Образът от чинията проговори:
 - Аз съм!...
 - Ами... защо си с о-очила?...
 - Да ви виждам по-добре...
 - И-и какво виждаш?
 - Виждам кой колко пари има, от какво се нуждае... И раздавам пари - според нуждите. Най-вече - на тези, които ми вярват, служат и ми се молят...
   Мамка Му се обърка... Усещаше, че този Лев е последната му надежда, последната му искрица живот...Но реши да рискува. Беше чувал, че пари при пари отиват... Извади Лева от джоба си и го насочи нагоре с протегната ръка:
 - Ето, аз съм останал само с този Лев... Уволниха ме от Мелницата и...
   Изведнъж Левът полетя нагоре - сякаш привлечен от магнит - и потъна в устата на божието подобие. Образът от чинията млясна доволно, засмя се и... чинията изчезна...

   В същото време Министърът на финансите чу бръмчене и открехна прозореца на кабинета си. Още една монета влетя и потъна в сейфа му. Министърът намести очилата си и се ухили -  без малко щеше да се задави...
   Не знаеше, че това беше последният български Лев...

Марин Тачков
декември 2011 г. - януари 2012 г.