Посветено на идиот
Аз бях готова да се откажа от всичко заради теб. А ти какво направи...? Каза ми, че греша и ме прегърна, сякаш съм малко дете. Идиот! Заслужи си шамара, знаеш ли? Не знам дали ако ме беше целунал, щях да изпитам такова удовлетворение, толкова силно, колкото като ти причиних болка. Ако има нещо, в което наистина съм добра, то е да причинявам болка на хората. Една година те гледах как агонизираш, когато ме виждаш с някой лепкав и тромав, поредният, направил опит да ме опитоми… и провалил се, разбира се. И се сърдеше, и не искаше да слушаш, да виждаш. Тогава защо се върна, защо ми прости, че съм те отхвърлила? Защо се напива, плака за мен и прави секс с непознати? Защо ме прегръщаше и разсмиваше? Защо ме накара да свикна с теб? Аз… с прословутата си независимост…
Дали този шамар е последната болка, която ти причиних, не знам… Но се надявам да не е така, надявам се да се върнеш в малкия ни град, но не при нея… Знам, че не те обичам, не те искам. В момента, в който отново се превърнеш в моя влюбена сянка, ще забравя, че съм искала точно това. Но ти си си мой! Ти си мой да те тъпча, да те измъчвам, да ми готвиш и да ме глезиш. Мой, за да гъделичкаш егото ми и да ме обичаш! И не искам никога да се отказвам от теб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доротея Всички права запазени
