12.07.2020 г., 23:48

Повелителката на празниците

791 1 0
1 мин за четене

                                 ПОВЕЛИТЕЛКАТА  НА  ПРАЗНИЦИТЕ

     

     Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.

 

  ...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато на другите за тях.

     Тя  дава идея и без да чака,украсява дома или офиса и се радва на радостта и изненадата ви .

    Тя вижда детското в очите ви и го събира в себе си,събужда усмивката с усмивка ,песента с песен .

    Тя се появява ненадейно ,без значение весел или тъжен е денят и когато си тръгне,никой не си спомня за какво се е гневял или пък е плакал.

    Тя самата е празник.

    Щастие е да я срещнеш на поне един от тъжните си празници...

    Тя е в тебе,винаги е била,само много добре потърси къде си я скрил,в кой потаен дял на съзнанието си...помоли я да се покаже,обещай ѝ нещо...

    Празникът идва няколко пъти в годината и трябва да ни носи радост, да ни направи по- добри и по- лежерни ,все пак! 

    Имаше едно такова момиче, което идваше с един мой роднина, беше негова приятелка. После, не знам как стана, се разделиха и тя се омъжи за един негов приятел. Роди две деца с малка разлика и един ден научих, че е починала.

    От какво умират младите жени? Било мозъчна смърт, аневризма или хематом. Съпругът и близките й дали съгласие за донорство на органите й. Тя беше здраво момиче на тридесет години, но смъртта се беше притаила в някой аномален кръвоносен съд в мозъка й.

    Сега някой носи сърцето ѝ в чужбина, а двама тук- бъбреците ѝ. Много се надявам да имат повече празници. Тя би се радвала на това.       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Neli Kaneva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Щипка сол

written-springs

Свикваме. Свикваме с Любовта и нейните нюанси. Примиряваме се. Да имаме, да губим. Навеждаме глава. ...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...