Появата на Мари

                                                                                                (Разказ)

Тих следобед. Слънце, което все още огряваше всичко, пълзящо или ходещо по земята. Оранжеви лъчи проблясваха сред тъмнозелените листа на високите дървета. Едно момиче се връщаше отнякъде. Вървеше по прашната пътека, осеяна с малки камъчета. Отиваше си у дома- там, където майка ѝ я чакаше и беше сложила на масата в малката им кухня прясна вкусна и ухаеща супа.

Момичето продължаваше да върви въпреки трудностите си- имаше полу-скъсани обувки, малките камъчета влизаха под петите ѝ. Но птички с ангелски глас пееха и сякаш вървяха след нея, като кацаха от клон на клон на дърво.

Внезапно тишината се наруши. Докато детето идваше отдолу, отгоре слизаше една групичка от нейни съученици, разходили се по-рано. И когато видяха момичето, те го нападнаха: събориха го на земята и ритници започнаха да се изсипват от обувките на момчетата и момичетата върху детето. А то дори не знаеше, че по-рано те бяха отишли до дома му и бяха счупили прозорците с тежки и огромни камъни. А майката стоеше ли, и стоеше клекнала, за да не я улучат, и плачеше от страх и от възмущение.

Момичето беше останало на земята така- пребито и смляно от бой. Гледаше едва и хлипаше тихо, но жално. Побойниците му го бяха оставили с последен подигравателен смях и обърнаха гърбовете си. Оставиха го само.

Птички, катерички, зайци, сърни и други животни бързо се спуснаха като закрилници над пострадалото момиче. Едни от тях изпиваха сълзите му, а други се опитваха да му помогнат да стане и да се изправи, изтупвайки прахта от тялото и раменете си. Тогава се появи и тя- една жена, с бяла кожа като сняг, с полу-оголена гръд, а на ръцете си носеше едно бебе и едно малко агне.

-Стани, детето ми...-отвърна тя.

-Коя...коя сте Вие?- попита момичето с немощен и болен глас.

Непознатата жена, с бебето и агнето на ръце, се приближи до детето и се надвеси над челото и главата му. Тогава то я погледна и осъзна, че бе виждало тази жена някъде преди.

-В-виждала съм те!- отрони детето.

Жената се усмихна и кимна с глава.

-По иконите вкъщи, и в църквата...Това са бебето Иисус и Агнето!

-Нека ти помогна!-прекъсна вежливо жената момичето. Тя остави бебето си в ръцете на животните, а агнето пусна на земята.

-Света Богородице? Ти ли наистина?-попита момичето.

Богородица се усмихна искрено и скромно и се загледа в очите на детето. Прокара пръсти внимателно и загрижено през косата му. Замилва го: първо косата, после лицето. Точно като майка.

-Мари? О, пресвета Мари! Вземи ме с теб! Поне за малко! Да видя лъч светлина в живота...- проплака момичето. И Света Дева направи така. Взе бебето си на ръце, агнето също. А детето се хвана за дрехите ѝ, спускащи се до земята. Отидоха някъде другаде. Изчезнаха.

-Взимаш ме само за малко, нали?- попита сетне детето.

Света Мари го погали по косата отново и продума майчински:

- Болката ти мина, нали?

Момичето кимна с глава. Те отиваха в Небесното царство. Момиченцето бе издъхнало отдавна на място, за да се върне и сега...вече бе завинаги под крилата и закрилата на Света Мария. Душата му щеше да види там лъч светлина завинаги и щеше да намери вечен покой.