14.02.2020 г., 10:39

Поздрави от Специалните Сили

1.1K 1 1
3 мин за четене

 

Хей Разбойници!!!

 

Прочетох един разказ на "Луи", който така ме превъзбуди и усмихна, че взех, че написах отговор, който ще се радвам да споделя с Вас!

 

Моля прочетете първо това: https://vic.bg/%D0%B2%D0%B8%D1%86%D0%BE%D0%B2%D0%B5/%D0%BF%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8

 

Ето и книгата му да не кажете, че крадем:) https://m.helikon.bg/221355-%D0%9F%D0%BE%D0%B7%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%A1%D0%BF%D0%B5%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8.html

 

Ето и моят отговор:)

 

Привет мило семейство! Съжалявам, че ви оставих толкова дълго без новини, но едва сега зараства лявата ми ръка и имам прогрес с клавиатурата. Простете ако липсва пунктуация. За дясната ще разкажа по надолу.

Искам да изразя моето дълбоко възмущение от решението Ви да ме изпратите в тази странна институция! Вашето предположение, че тя ще ми помогне да разбера по–добре живота е напълно погрешно и смятам, че скоро трябва да бъде преразгледано.

Изненадата ми започна още с влизането. Накараха ме да оставя всичките си дрехи (четири сини куфара) включително и дрехите от гърба ми! Държах си главата гордо, високо, макар и само по долно бельо докато се редях на някаква опашка. Изгорях на това слънце. Оглеждах се на кого да се оплача когато един грубиянин ме сграбчи за врата и ме напъха в един стол. Като чух машинката изтръпнах. След минута причината за гордоста ми я нямаше.

После ми връчиха гадни, бодливи зелени дрехи. И ме накараха да ги облека.

 

Не съм сигурен, че психиката Ви ще издържи ако опиша подробно всичките мъчения тук, пък и ръката започва много да ме боли...

Ще продължа скоро.

 

Здравейте пак!

Не мога да Ви спестя най-голямото мъчение.

Събрали са ме със селяндури!

Оказах се напълно неподготвен.

Един индивид успя със завидна лекота да победи всички (дори и мен) във всяка надпревара. И освен това непрекъснато се хилеше и гледаше нагло. Търпението ми се изчерпа за седмица. Както сте ме обучили огледах се, избрах най-големия, един с повечко акъл и отидохме да обясним, че така може да се държи само на село, а тук не е село нали?

Не разбрах добре какво се случи после. Помня големия с забита глава, другия гърчещ се на земята. Аз се разминах само с две счупени ръце.

Бих препоръчал да добавите в задъжителните обучения на нашето семейство „Справяне със селяндури за напреднали“.

Вярвам, че ще бъде полезен за моите братя.

Ако проявявате интерес мога да Ви свържа с най-добрия инструктор.

Стойка.

 

Уважение и Почитания!

Ваш син Алекзандър

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росен Балабанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отлично!
    ))) В стае голубей, доставляя Вашу почту, не могу не спросить -
    Не Ваш ли слонёнок здесь посерединке?
    https://otkrovenia.com/ru/prose/tri-slona-izgled-otgore

Избор на редактора

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Не поглеждай назад

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...