Прашинка в окото
Тя беше много силна. Как веднъж не се огъна от нещо тази жена!?! Съдбата не спираше да сипе едно след друго изпитания от горе ù, а тя думица не обелваше. Поемаше от небето, каквото ù бе отредено и то майсторски и после си го носеше кротко, без да се оплаква, но винаги гордо - с високо вдигната глава.
Е, случи се един или два пъти някое от изпитанията да я събори и за много дълго да я извади от строя, но това се случваше изключително рядко. Тя винаги намираше начин да се изправи. Истински бурен! Ти го настъпваш, скубеш, подкастряш и изкореняваш, а той - не, та не, все се захваща отново, та дори и избуява, въпреки всичко.
И никога не плачеше. Дори да се случеше да парне някоя заблудена сълза в очите ù за нещо, тя все казваше, че има прашинка в окото. Беше невероятна! Истинска опора за околните. Можеше да вдъхне кураж и на най-предалия се. Беше един непресъхващ извор на сила. И никога не я видях да загуби самообладание. Колкото и тежко да бе положението, тя първа се окопитваше.
Само веднъж видях тази жена да плаче. Една сутрин, когато се погледна в огледалото и... не се позна. В стремежа си да бъде все силна, тя бе забравила да се вслушва в душата си. А тя - душата ù, много често плачеше. И сега плачеше. Тогава вечно силната не успя да измисли нищо друго. Прегърна я и заедно с нея заплака и тя. Опита се да пробута пак онзи стар номер с прашинката, но не ù се получи. Каква ти прашинка!?! Цял водопад от сълзи изля...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Асенова Всички права запазени
