Праведният, който отстъпва пред нечестивия

“Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 . 

В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*

Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания.  Нечестивият или безбожният е този, който не признава Божието съществуване или не се съобразява с Неговите изисквания.

Като земен човек, обаче,  поради различни неблагоприятни  обстоятелства  праведният може, образно казано,  да се поклати, да направи грешка,  да се спъне  и да се подведе по думите или настояването на нечестивия. За такива случаи  нашият народ има поговорка „ с какъвто се събереш, такъв ще станеш“.

Това се случва обикновено, когато праведният не е в своя среда, а сред  хора, които не признават Бога или  казват „Бог няма да види,  Той не вижда, Бог няма да разбере “ и др. п. С такива думи те  увещават  праведния , разколебават устойчивостта му  и го  подвеждат  да ги последва в недостойните им дела. Те са готови да правят зло. Те затова  са си създали и име на нечестиви, т.е. хора не зачитащи  честност и добродетелност. Както се казва в Псалм 36:1 : “Беззаконието на нечестивия свидетелства на вътрешното ми сърце, че пред очите му няма страх от Бога.“

Сред компанията на тези „приятели“, праведният,  дори и да съзнава, че това, към което го водят не е добро,  чувството му за себе контрол  отслабва, замъглява се  и неусетно се заплита в нечестивите им дела. Запленен от някакви обещания за по-добър живот или  бързо и безпроблемно забогатяване, отстъпва от доскорошните си принципи и се подлъгва по грешните им мисли и действия. Естествено, това не остава без последствия за него. “Който казва на нечестивия: Праведен си, него народи ще кълнат, него племена ще мразят“ , Притчи 24:24.

В Божието Слово такова поведение  е сравнено  с „мътен извор и развален водоизточник“. Значи, този човек продължава да върши някакви дела,  но при новите обстоятелства делата, „водата“, която излиза от него, вече е замърсена.  А с  нечиста вода  не може да сториш нещо много добро или полезно, както с чистата вода. Т.е.  мислите, действията и делата му – кражби, лъжи, коварства, измами и др. не се одобряват от Бога.

С риск на някого да се стори прекалено, ще цитирам  още няколко стиха в подкрепа:

„Пътят на нечестивия е мерзост за Господа,
а Той обича този, който следва правдата“, Притчи 15:9.

„Отдалечавай се от всяка несправедлива работа и не убивай невинния и праведния;

защото Аз няма да оправдая нечестивия“, Изход 23:7.

И все пак, както за мътния извор  има надежда да се утаи  и разваления водоизточник да се поправи,  така и за отстъпилия пред нечестивия –  има време  да се осъзнае, да се покае и възстанови правилните си взаимоотношения с Бога. Защото,  Бог е готов да прости на всеки, който искрено се покайва.

„Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите и в пътя на грешните на стои,

но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ“, Псалм 1:1-2.

И какво като не ходи по съвета на нечестивите? Ами  „Ще бъде като дърво посадено при потоци води ,

то дава плода си на определеното време и листата му не увяхват“,  Псалм 1:3.

*Изд . Верен 2002