25.10.2025 г., 22:03

Правилно е

362 1 5

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.

Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.

-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелките на часовника или да не ги връщат...

-Ами, който ги в взел, според мене, е редно да си ги върне,за какво ли му са - примляска Гочо умното

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Petar stoyanov Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

  • Катя благодаря...Той е като шарлан над водата, винаги плува отгоре...
    Благодаря и за в любими.
    Еуфорията по '' местене на часовника и връщане на стрелките ''отмина,ноо... идва Хелоуин
  • Тези сладури ми липсваха.
    От Гочо Умното ще стане страхотен президент.
  • Добро утроооо по новото време / кое ли му е новото/ и благодаря за отзивите ИнаКалина и Миночка.
    Също като в сентенцията ''Огледал се Илия , все в тия ''
    Карай, весело да е...
  • С това местене ще се побъркат хората, а никакъв смисъл няма!
  • това като едно време с месеците в римския календар - на кой и как да се казват, колко да са дълги. Дойде нов- ново увековечаване. Е, Гочо и той- как ще дойде новата година без стрелки. Това са важни въпроси и природата тук е подвластна на човешките нужди, ох.

Избор на редактора

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...