Празнично
24-ти май. Празник. Вали като из ведро, в главата ми кънти "Върви, народе възродени", а ръцете ми - пълни с подгизнали промоции на италианско кафе, немски табуретки и чисто нов френски автомобил... Вървя и се възраждам.
10:38. Блок 60, вх. В. Вратата ми отваря един тържествено почерпен младеж, с кръвясал поглед и упойващ аромат на спирт и холандка. /Не, че аз не ухая на мокро куче... Пък и на поглед съм го докарала - басет на предсмъртен одър./
- 'Драстииии!
- Здравейте! Може ли да вляза?
- Е па...мо'е. И горе мо'е. /Намига, колкото може, даже с око и половина, и ми се подсмихва похотливо./
- Ооо, благодаря, аз...само до пощите...
Гледа ме как тъпча папиемаше в кутийките.
- Муци, огънче имаш ли?
Оффф, сега и цигара ще иска, и два лева...
- Не пуша, съжалявам. /Мазна лъжа, която да спаси жалките остатъци от аванса... Прощавай, Боже, ама се налага.../
- Жалко. А мо'еше ги запалим тия хартии тука и да метнем по една наденица!
Аз се пуля, вече силно притеснена, а тоя се залива от смях, подгъва краченца и размахва ръце, показвайки ми височината на кладата...
Задави се. Разгеле. Една пиянска лига му увисна под брадичката, а аз изтърчах със скоростта на диво прасе, оставяйки го да пръхти и да си търси ключалката. /Вратата е с чип, между другото.../
Откъм "Люлин" небето просветлява.
"Към светли бъднини вървииии!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Даскалова Всички права запазени
))))))
