Аня остана в офиса след работа, за да успее да навакса за предстоящите празници. Потри очите си, защото я боляха от преумора и опъна под бюрото схванатите си крака, което не помогна особено, затова реши да се разтъпче малко из стаята. Отиде до прозореца, подпря се на лявото си рамо и се загледа навън. Светлината на уличните лампи създаваше причудливи фигури от падащия сняг, но минувачите нямаха намерение да се насладят на гледката, а бързаха да се приберат на топло. Скоро улицата опустя и единствено полузасипаните следи показваха, че до преди малко е имало живот. Постоя още няколко минути, и преди да се върне към задачите, забеляза че към едната лампа се приближава жена. От това разстояние не можеше да прецени дали е само с пуловер, но определено не беше палто.
Отключи вратата и установи, че жената наистина е без връхна дреха. Беше пристиснала една торба към гърдите си и сякаш не обърна внимание, че срещу нея има човек.
Опита да завърже разговор, но жената само поклащаше с глава и глед ...