Празници /по истински случай/

Аня остана в офиса след работа, за да успее да навакса за предстоящите празници.  Потри очите си, защото я боляха от преумора и опъна под бюрото схванатите си крака, което не помогна особено, затова реши да се разтъпче малко из стаята.  Отиде до прозореца, подпря се на лявото си рамо и се загледа навън. Светлината на уличните лампи създаваше причудливи фигури от падащия сняг, но минувачите нямаха намерение да се насладят на гледката, а бързаха да се приберат на топло. Скоро улицата опустя и единствено полузасипаните следи показваха, че до преди малко е имало живот. Постоя още няколко минути, и преди да се върне към задачите, забеляза че към  едната лампа се приближава жена. От това разстояние не можеше да прецени дали е само с пуловер, но определено не беше палто.
Отключи вратата и установи, че жената наистина е без връхна дреха. Беше пристиснала една торба към гърдите си и сякаш не обърна внимание, че срещу нея има човек.
Опита да завърже разговор, но жената само поклащаше с глава и гледаше по посока на детския магазин отсреща.  Аня беше упорита и успя да я убеди да влезе вътре. Направи чай, с друго не разполагаше в офиса, но на първо време щеше да я стопли.  Дали от топлината или умението ѝ да предразполага хората, но петнадесет минути по-късно жената се отпусна.
-    Не съм от този край, снаха съм тук, но преди няколко години мъжът ми ме остави с сама с децата. Година по-късно големият ни син почина. Нямам живи близки, а наскоро ме съкратиха от работа.
Аня я гледаше безмълвно.
-    Днес в детската градина само моето дете не е получило подарък от Дядо Коледа, защото нямаше с какво да го купя, а то, милото, ме попита защо добрият старец го е забравил, след като е бил послушен през цялата година?
Преди час си заложих палтото в  денонощния магазин, за да има хубава храна поне за празниците, затова съм така облечена .
Аня отвори портмонето си и извади пари.
-    Не, не мога да ги приема.
-    Настоявам !

Разбраха да се видят на следващия ден. Жената остана  малко изненадана, че на Коледа тази непозната ще отдели от времето си, но се съгласи.
Аня се прибра и се замисли за големия си проблем – дали утре да си купи ботушите  или италианската чанта.
На сутринта взе заделените пари и отиде в детския магазин.  Похарчи ги до стотинка.
След час връчи на жената пълните пликове, пожела ѝ Весела Коледа, обърна се  и си тръгна, преди онази да може да реагира по какъвто и да било начин.
В началото на следващата година портиерът каза, че има посетител.
-    Не знам как да ти се отблагодаря! Марти не смееше да пипне играчките, защото никога не беше виждал толкова много,  и мислеше че трябва да ги върнем в магазина. Когато му казах, че са за него и няма да ги връщаме, той ги сложи в леглото си и спеше с тях.
Аня се усмихна и каза:
-    Новата година започва с добри новини – от утре може да започнеш работа на едно място.