Празнота

21.08.2009 г., 23:33 ч.

Проза » Други

621 0 2

Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.

Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те кара да се отчайваш... да губиш себе си...

Нов опит. Усмивка. Отново болка. Но ти си упорита и продължаваш напред, доколкото е възможно. С празно сърце. С тази тъга, която ти тежи и не те оставя да спиш спокойно.

А когато си сама - сълзи. Искрени. Горещи. Не можеш вечно да си силна. Искаш да изпариш тези емоции под формата на мимолетни мигове ридание.

И пак усмивка. Бършеш сълза, губиш себе си, а с теб си отива и надеждата.

Болка. Тъга.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

violet- (Златка)

2009-08-22T12:26:36+03:00

Всеки има моменти на тъга,отчаяние..
stef_bobi (Яна)

2009-08-22T00:09:37+03:00

Защо всичко е болка и тъга? Трябва хората да намерят сили и да продължават напред, не трябва и надеждата да си отива...