Празнота
Усмивка след избърсана сълза. Сподавен тон след писъци безброй. Тъжен поглед. Изгубена надежда. Наранена душа. Болка. Тъга.
Не можеш да се отървеш от тях. А искаш да изхвърлиш спомена от същността си. Белег,който няма да изчезне. За когото нямаш сили да говориш. Който отваря дълбока яма в теб и те кара да се отчайваш... да губиш себе си...
Нов опит. Усмивка. Отново болка. Но ти си упорита и продължаваш напред, доколкото е възможно. С празно сърце. С тази тъга, която ти тежи и не те оставя да спиш спокойно.
А когато си сама - сълзи. Искрени. Горещи. Не можеш вечно да си силна. Искаш да изпариш тези емоции под формата на мимолетни мигове ридание.
И пак усмивка. Бършеш сълза, губиш себе си, а с теб си отива и надеждата.
Болка. Тъга.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златка Всички права запазени
