12.01.2014 г., 20:11  

Пречупена

1.4K 0 14

Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!

Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара да изгаряш от вътре.

Не искаш да чувстваш. Само това как потъваш все по надълбоко и как няма начин за спасение. Задържаш дъха си, издишаш. С което идва всичко. Не е забравено, а подтиснато. Болката спира, идва разрухата. Разбиваш се на парчета. Съкрушена, счупена. Толкова студено, но и толкова сладко. И изведнъж мисълта спира. Болката също. Осъзнаваш, че вече не си същата, защото -  the pain change people.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанина Гичева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приемам критика Благодаря
  • Ще си позволя две корекции, без да искам да покажа дребнавост - ,,потиснато", потискам, потисник и прочие. Както и - "the pain change people" = pain changes people.
    Мисля, че е добро начало, харесва ми.
  • Благодаря ти, Адриана. Както споменах и в миналия коментар - Щастлива съм и то много. Забелязала съм такова пречупване у хората, такава болка и реших да я опиша ...
    Отново ти благодаря много
    Поздрави
    Жанина
  • Хубаво пишеш, Жани, но си толкова млада и не трябва да си пречупена, а щастлива. И вярвам,че си! Ще кажа също - пиши! Поздрави!
  • Благодаря ти, изключително много Написаното тук, няма нищо общо с хубавия живот, който водя. Това са чувства, които съм забелязала у хората, и се постарах да ги опиша с думи, но и това не е достатъчно. Благодаря за насърчаването. Ще продължавам да пиша.
    Поздрави

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Хрумна й на шапката

ИнаКалина

Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът ведн...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...