Пречупена
Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!
Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара да изгаряш от вътре.
Не искаш да чувстваш. Само това как потъваш все по надълбоко и как няма начин за спасение. Задържаш дъха си, издишаш. С което идва всичко. Не е забравено, а подтиснато. Болката спира, идва разрухата. Разбиваш се на парчета. Съкрушена, счупена. Толкова студено, но и толкова сладко. И изведнъж мисълта спира. Болката също. Осъзнаваш, че вече не си същата, защото - the pain change people.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Жанина Гичева Все права защищены
Благодаря 
