12 ene 2014, 20:11  

Пречупена

1.4K 0 14

Вървиш. Мислиш. Спомени. Болка. Плач. Крещиш от вътре. Спираш!

Болката се увеличава, но преглъщаш всичко. Целия гняв, яд, тревога, тъга – всичко! Спомените продължават, но се фокусираш върху нещо толкова болезнено, че да забравиш всичко. Да се отдадеш само на болката. Физическата, тази която те кара да изгаряш от вътре.

Не искаш да чувстваш. Само това как потъваш все по надълбоко и как няма начин за спасение. Задържаш дъха си, издишаш. С което идва всичко. Не е забравено, а подтиснато. Болката спира, идва разрухата. Разбиваш се на парчета. Съкрушена, счупена. Толкова студено, но и толкова сладко. И изведнъж мисълта спира. Болката също. Осъзнаваш, че вече не си същата, защото -  the pain change people.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Жанина Гичева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приемам критика Благодаря
  • Ще си позволя две корекции, без да искам да покажа дребнавост - ,,потиснато", потискам, потисник и прочие. Както и - "the pain change people" = pain changes people.
    Мисля, че е добро начало, харесва ми.
  • Благодаря ти, Адриана. Както споменах и в миналия коментар - Щастлива съм и то много. Забелязала съм такова пречупване у хората, такава болка и реших да я опиша ...
    Отново ти благодаря много
    Поздрави
    Жанина
  • Хубаво пишеш, Жани, но си толкова млада и не трябва да си пречупена, а щастлива. И вярвам,че си! Ще кажа също - пиши! Поздрави!
  • Благодаря ти, изключително много Написаното тук, няма нищо общо с хубавия живот, който водя. Това са чувства, които съм забелязала у хората, и се постарах да ги опиша с думи, но и това не е достатъчно. Благодаря за насърчаването. Ще продължавам да пиша.
    Поздрави

Selección del editor

Очите на Елиф 🇧🇬

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

С нами Бог 🇧🇬

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Не поглеждай назад 🇧🇬

Greg

Когато си млад очакваш в живота ти да се случат всички хубави неща. Няма място за провали. Няма мяст...

Трите прошки 🇧🇬

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...

Иисуса 🇧🇬

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...

За хората и крушите 🇧🇬

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...