Sorbus (Пенко Пенков)
76 1571
16.03.2007 г., 9:17 ч.

Предчувствие 

  Проза
815 0 5
1 мин за четене
   Казват, че децата сами избират родителите си...
   Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
   Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, понякога ни поразяват със своята мъдрост, наблюдателност и съобразителност. 
   Един епизод се е забил като гвоздей в съзнанието ми.
Вече бяхме "вкиснали супата" с Бившата. В къщи беше ад. То и не ми се прибираше, но имаше "три пирончета", които все още ни свързваха... Или времето преди Големия семеен скандал. Госпожица Въшкова бе на малко повече от две годинки. Тъкмо вече поназнайваше да говори.
   В кухнята сме. Жена ми мие чиниите. Обръщам се към Въшкова:
   - Йоанка, дай да целувам една бузка.
   А тя ме поглежда втренчено и с интонацията на стар мъдрец се разпорежда:
   - Цуувай маамааа!
   Тогава жена ми се обърна и се засмя.
   - Как? Така ли? - попитах аз и я целунах по бузата.
   А малкия репей продължава да ме гледа втренчено и ми каза:
   - Да!
   - А така може ли! - попитах аз и целунах жена си по устните.
   - Дааа! - отговори отново експертката по целувки.
   Предчувствала е нещо тя... Усещала е.

© Пенко Пенков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??