Предчувствие
1 мин за четене
Казват, че децата сами избират родителите си...
Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, понякога ни поразяват със своята мъдрост, наблюдателност и съобразителност.
Един епизод се е забил като гвоздей в съзнанието ми.
Вече бяхме "вкиснали супата" с Бившата. В къщи беше ад. То и не ми се прибираше, но имаше "три пирончета", които все още ни свързваха... Или времето преди Големия семеен скандал. Госпожица Въшкова бе на малко повече от две годинки. Тъкмо вече поназнайваше да говори.
В кухнята сме. Жена ми мие чиниите. Обръщам се към Въшкова:
- Йоанка, дай да целувам една бузка.
А тя ме поглежда втренчено и с интонацията на стар мъдрец се разпорежда:
- Цуувай маамааа!
Тогава жена ми се обърна и се засмя.
- Как? Така ли? - попитах аз и я целунах по бузата.
А малкия репей продължава да ме гледа втренчено и ми каза:
- Да!
- А така може ли! - попитах аз и целунах жена си по устните.
- Дааа! - отговори отново експертката по целувки.
Предчувствала е нещо тя... Усещала е.
Казват, че детското сърце е най-чистото. И голям грях върши този, който "запознава" малкото човече с лукавството, подлостта, лъжата, злобата...
Казват, че до три годинки децата общуват с Отвъдното, че тогава са най-близко до Господа...
И наистина, понякога ни поразяват със своята мъдрост, наблюдателност и съобразителност.
Един епизод се е забил като гвоздей в съзнанието ми.
Вече бяхме "вкиснали супата" с Бившата. В къщи беше ад. То и не ми се прибираше, но имаше "три пирончета", които все още ни свързваха... Или времето преди Големия семеен скандал. Госпожица Въшкова бе на малко повече от две годинки. Тъкмо вече поназнайваше да говори.
В кухнята сме. Жена ми мие чиниите. Обръщам се към Въшкова:
- Йоанка, дай да целувам една бузка.
А тя ме поглежда втренчено и с интонацията на стар мъдрец се разпорежда:
- Цуувай маамааа!
Тогава жена ми се обърна и се засмя.
- Как? Така ли? - попитах аз и я целунах по бузата.
А малкия репей продължава да ме гледа втренчено и ми каза:
- Да!
- А така може ли! - попитах аз и целунах жена си по устните.
- Дааа! - отговори отново експертката по целувки.
Предчувствала е нещо тя... Усещала е.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пенко Пенков Всички права запазени
Сладурче...
)
