30.03.2006 г., 10:25 ч.

Преродена 

  Проза
1184 0 2
1 мин за четене

Преродена

 

Тъпчете ме, ранявайте ме вий каменни сърца,

сравнявайте ме със земята. Нека бъда прах, нека да ме няма, но за кратко. И когато мине болката, когато бъда забравена от вас – измамници, аз ще се завърна! Ще покълна като семе от пръстта, ще се превърна в плод, събрала в него всички рани, всяка мъка, всичко пагубно и зло. Ще съзрее в мене то! И щом дойде денят избран за разплата, аз ще разпръсна семето от моят плод, ще го посея във вашите души. Ще съжалявате, че сте убили всичко  мое, защото аз се преродих. Все по-силна, по-могъща, изпълнена с мъст, готова да наказва, да проклиня и обрича. Ще пречистя своят свят от всичко болно, всичко грозно. Ще живея вече в рай омаен. Пощадени ще са само тези, които са достойни за моята любов, достойни да живеят в моя свят…..!

© Мария Амбова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека твоята героиня не пълни душата си с омраза!Кажи и да прости!
    Поздрав!
  • това също е много хубаво, ама на четири очи ще ти кажа нещо по повод първото изречение...
Предложения
: ??:??