През гората
Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по един танц. Танц? Откъде пък ми хрумна такава измишльотина. Листата са си листа и вятърът просто ги кара да се движат.
От колко време вървя - не знам. Пейзажът не се е променял, откакто... Ох, няма значение, трябва да стигна навреме, иначе... Да, да, не е добре да закъснявам, трябва да побързам. Ах, няма и за какво да се притеснявам - все пак следвам пътеката, както ми казаха... Проклятие, ще седна да си отдъхна, пък мога и да се сетя къде е пътят.
Ех, оттам ида, натам отивам и каква е разликата? Все дървета както и да го погледнеш, ХаХаХаХа. Та може и тук да си остана; дали са тия или някои други - как ще разбере човек. Да-а-а, тъй ще да направя, ще поостана.
Хм, на дървото, под което съм сед ...