През гората

Загубих ли се или търсих с трепет аз таз гора? Вървя бавно и се оглеждам, всичко е ново и непонятно за мен, но не се плаша, усещам, че има нещо познато в дървесата около мен. Времето бе сиво, въздухът - влажен и тежък, вятър раздвижваше голите клони и листата се вдигаха от земята за по един танц. Танц? Откъде пък ми хрумна такава измишльотина. Листата са си листа и вятърът просто ги кара да се движат.

От колко време вървя - не знам. Пейзажът не се е променял, откакто... Ох, няма значение, трябва да стигна навреме, иначе... Да, да, не е добре да закъснявам, трябва да побързам. Ах, няма и за какво да се притеснявам - все пак следвам пътеката, както ми казаха... Проклятие, ще седна да си отдъхна, пък мога и да се сетя къде е пътят.

Ех, оттам ида, натам отивам и каква е разликата? Все дървета както и да го погледнеш, ХаХаХаХа. Та може и тук да си остана; дали са тия или някои други - как ще разбере човек. Да-а-а, тъй ще да направя, ще поостана.

Хм, на дървото, под което съм седнал, листата отдавна са паднали. Събирам няколко в шепа и гледам, че са в разни цветове – жълти, кафеви и червени. И все разперени, точно както са и клоните на дървото, разперени и протегнати към небето, туй сиво небе.

Ставам, пък благодаря на дървото, все пак успях да се разсея и да посъбера сили да продължа. Потупвам го леко по стеблото и поглеждам пак нагоре – клони и небе. Пожелавам му успех и и аз си хващам  пътя.

Замислих се дали ще стигна скоро... накъдето и да съм се запътил. Спрях. Огледах се. До къде съм стигнал сега? Ами дървото, то ще стигне ли небето и... до къде беше стигнало то...
Продължих напред, чудейки се дали оставям разноцветни следи, пък че загубих пътя, загубих го, но май ще намеря нов с всяка багра, оставена след мен.