Приказка 

2543 0 14

                                          Приказка

                             от Пиринска Македония


 

 

Имало едно време едно момченце.

Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.

- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, тази девет-главата, дето четиридесет години изпепелява житото и хляба на хората.

- Синко, моля те – галела го майката по косиците – израсти добро момче!

- Нека да дойде и да го вземе ламята! – говорела назидателно бабата, вдигнала ръце от белите му.

И наистина, един ден дошла, но не ламята, а…

Извила се страшна вихрушка. Носела пепел и прах. Затъмнила небето.

Воловете дошли да пият вода на реката, замучали от страх. Момчето, играещо си с пръчка до водата, вперило поглед във вихрушката, която се приближавала със страшна сила и разтворени обятия към него.

Обвила го, вдигнала го и го отвлякла горе високо, в пещерите на Елтепе.

Там се превърнала в красива самовила.

20 години го нямало момчето.

Самовилата го кърмила и пазела.

Когато порасло, тя пожелала да се ожени за него.

Но момчето отказало категорично. Решило да се върне и да види родителите си.

Тогава самовилата се превърнала отново във вихрушка, обвила го, дигнала го и го занесла на същото място до реката.

Щом го зърнала, майката ахнала.

Синът и бил със същата риза, както преди 20 години.

- Мили синко! – ревнала с щастливи сълзи тя. – Хората не вярваха, че ще се върнеш, а аз, напук на всички, ти бях избрала и невеста. Хайде да вървим да ти я представя.

- Не мога, мамо, не мога – отвърнало момчето. – Самовилата ме е кърмила 20 години и ми заръча да убия ламята и да освободя хората от теглото им.

Щом изрекъл това, порасналият млад мъж се отправил нагоре към местността Сенище, дето се намирали нивите на селяните, засети с овес.

Насреща му се явила девет -глава ламя, бълваща огън и пушек.

Коремите и били толкова подути от жито, че едва се движела.

Изпуснала огън в лицето на момчето и се хвърлила с острите си нокти към него.

Тогава младият мъж отскубнал едно дърво, в едно с корените му и го запратил със страшна сила срещу ламята.

Така боят продължил три дни и три нощи.

Ламята бълвала огън, а той отскубвал наведнъж по десет дървета с великанската си сила, придобита от млякото на самовилата и ги запращал срещу чудовището.

Накрая победил ламята, разпорил и коремите - от тях потекли реки от златно жито. Толкова много, че прасетата яли девет години от него.

Когато се прибрал в селото, майката не могла да му се нарадва, че вижда сина си жив отново и занареждала:

- Синко, мили синко, божи дар си ти. Божидаре, синко, да вървим да те представя на момата.

Дала му нова риза, втъкнала китка над ухото си и така пременени отишли да видят бъдещата снаха.

Харесали се много и двамата.

Вдигнали сватба за чудо и приказ.

Двамата тръгнали нагоре по пътечката, към онова място с изскубаните дървета, една пръчица рекла "пук" и приказката е до тук.

 

 

* Елтепе – връх Вихрен

 

 

Цветан Войнов

© Цветан Войнов Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Войнов (Цветан Войнов) Моите баби казваха, че по-възрастният винаги трябва да бъде по-мъдър, затова Румене ще заява: Разполагаш с моите перманентни почитания! Лек и успешен ден!
  • feia (Вилдан Сефер) Поздравления, Войнов!
  • Войнов (Цветан Войнов) Смея се...да не се връщам надолу по текстовете...инак ще изядем(е) хляба на редакторите и коректорите...Но за Берона съм съгласен. Напълно си прав...извадено в контекст може да звучи всякак си...
  • Войнов (Цветан Войнов) Смея се, ама с глас...Току що прочетох и днешното на Нико, право е момчето, тези мисли много ми харесаха. То диаманта и да не е шлифован, пак си му казват диамант. Ама за някои, които обичат лъскавото, трябвало да се обработи...Измислят разни правила по които да се работи и правила по които да се харесва..., а знаем, че правилата се правят от една шепа хора, за да може след това цялото стадо да блее по тяхното разбиране за блеене, както всъщност се правят и законите де...но това е друг въпрос.
    Та Румене на какво се смях...на себе си де. Казваш ми...приказката не струва...шлшфовай цветане...не прави халтура...Почувствах се като човек хванат ей така от улицата, вкаран в огромен металорежещ завод, слагат ме пред някаква машина с цифрово програмно управление и ми казват "Имаш набор от хиляди инструменти за шлифоване...направи буталото на 318 цилиндър на ракетния двигател за..." И аз какво, гледам и тъпея, като нито знам за какво служат тези инструменти, нито как се ползват, нито пък какво представлява ракетния двигател...и изпадаш не в цайтнот, а в онова състояние, когато спираш да съществуваш и само блещиш "умно" очи... Казваш нещо като термин, аз ако знаех за какво става въпрос, щях да съм го направил още преди това и нямаше да се стигне въобще до този разговор...
    "Та кажи си думата Бероне-е..." - сетих се за това и се смея...
    Кажи точно за какво става въпрос. Въобще не се притеснявай, че ще се разсърдя...вече забеляза, че съм отворен към въпросите за развитието...Кажи го точно...това не е така...това трябва да бъде така и накрая го заключи така...,Не се притеснявай, аз ще се постарая да го разбера и по-нататък наистина ще се постарая да го върша по този начин...признах си, че не разбирам от такива инструменти и правила и как се ползват, така, че давай, може да е урок и за другите...знаеш ли колко очички дебнат прикрито сега, какво ще кажеш...не че приказката толкова им е харесала.
    А, сетих се и нещо друго и то интересно...От едната страна родът ми е от Овчеполието, златния триъгълник между Битоля, Охрид и Прилеп, през трагичните исторически събития са се преселили по тези места, и сега тук от това място дето пиша по въздушна линия е на 20километра от границата с Горна България - този термин се използва и днес тук. Плюс това Пиринския край е освободен 40 год. по-късно от Горна България. Следователно ще са нужни още 40 год. на местното население на започне да говори на Софийски диалект или говор или език както му казват...Знаеме, че езика има развитие и се правят правила пак от някои си...
    Връзвам го и стова, че родното място на Паисий е на един хвърлей от мен...и хайде сега да учим Паисий как да си пише историята и на какъв език да я пише? Много и от моите работи бяха на тукашния говор, тоест моя майчиния говор от който не се срамувам, но за да могът да ги прочетат софиянци, наистина както казваш ги преработих, но само в това отношение, от другите инструметни вече ти казах, че не разбирам...
    Та за това ми беше думата...кажи го с пет думи, но да мога да те разбера, научих се горе долу да говоря бъльгарски, обещавам да разбера и какво точно ми казваш, за което пък ще ти бъда искрено благодарен.
    Не се притеснявай, направи един мъничък разбор, аз ще се опитам да го разбера. А дали се е получило, ще се разбере по-нататък.
    Сигурен съм, че ще опиташ да го направиш. Очаквам.
    С поздрав: Войнов
  • Войнов (Цветан Войнов) Деска, точно над Брежани и днес има една скала, по която се катерехме в детинството, на нея има издълбана дълбока подкова...казват и Марково скакало или Маркова скала...хубаво, че ме подсети, може би някога ще се опитам да направя нещо и за нея, но нека узрее и само да си излезе...и ето за това са нужни смислените разговори, да те подтикват да правиш положителни неща...
    Поздрав Деси!
  • desi.mandradjieva (Деси Мандраджиева) Припомни ми Крали Марко. Майка ми ми четеше преди да заспя. Хареса ми. Не мога да критикувам, защото го карам на усещане за светлина, мра, приказност, романтика... Предполагам, че биха ме върнали в първи клас, така че ще замълча. На усет обаче е приказно, светло Благодаря!
  • Войнов (Цветан Войнов) Наистина Иванова се показва само за миг из зад кулисите и веднага се прикрива. Не и се сърдя.
    Ето точно това ми трябва Румене. Истински разговор. Нещо което досега не се е получавало. Всеки се е скрил в черупката си и дебне другия.
    Аз съм отворен и желая да науча...естествено е и тук в моята среда няма от кого...но пък наблюдавам и запаметявам... и нещо друго, сега ме накарай да напиша два реда - няма да стане. Когато си му дойде времето то си изтича. Като в някаква наркоза, без да си приемал транквиланти.
    Предполагам на много хора е познато. А онзи начин, да седна да пиша план или там как се казват незнам, след това да въртя да сукам като някой занятчия, просто не ми се удава. Може би за някои е занаят...но при мен е изтекло наведнъж и затова работите са сурови, такива каквита са. Не са преработвани. Е, някога и това може да стане, но трябва да разбера начина. И точно за това ми беше думата. Не да се шегувам, аз искам да се науча. Не се лаская, а наблюдавам всяка изказана дума и очаквам и още и още... и искам да се науча, но никой не ми казва как...Думите ти не са обидни, даже ги приемам с радост! Подсказвах и на други, но не би. Радвам се на думите ти и очаквам още.
    С поздрав: Войнов
  • Войнов (Цветан Войнов) Не се измъквайте "като пръдня от гащи" - така казваха моите баби"...
    Ако ще ме учите, готов съм и ще чета.
    Някога да съм се надул и да съм казал, че разбирам от литература?
    Никога не съм изучавал такова животно...пък и виждате, че някои от работите са от близката 1986 год. Срамувах се и ги криех досега.
    Нито ви знам отвръзки, завръзки и други тем подобни работи...просто обичам да разказвам...
    А ако кажете нещо, то не само аз ще се поуча, а и много други, нали сме в литературен сайт за начинаещи, а не на конкурс?!
    Колкото и човеци да съм питал, всеки е казвал, че не е виждал учебник за писане...доколкото си спомням, някой спомена, че Дончо Цончев е написал някакво ръководство, но до мен не е стигнало, така че ако го имате изпратете ми го или нещо подобно. Ще ви бъда безкрайно благодарен!
    Очаквам мненията ви.
    Ако не тук, поне на лични.
    Благодаря ви!
    Войнов
  • Войнов (Цветан Войнов) Ех, колкото и да не ви харесва - така ми е разказвана от моите баби.
    Едва след много години, когато се върнах по родните краища, съм записал вариатът на дядо Теофил.
    Приказката съм пресъздал едно към едно. Сърдете се на бабите.
    А ако желаете да я преработя, съгласен съм, изкажете мнения, не голословствайте и да си останете само с критиката. Обяснете ми. В това отношение, приемам всякакви мнения.
    Може би някога ще ви сторвам поклон за това.
    С поздрав: Войнов
  • Войнов (Цветан Войнов) ...българският Хари Потър винаги мисли за вас девойки...
  • Самодива (Вики) Винаги съм си падала по митични същества
    Хубава приказка, Войнов
  • natiii (Наташа Басарова) Чудесна приказка!!!Поздрав,Цветан!
  • Войнов (Цветан Войнов) Благодаря Маги!
    Поздрави за теб!
  • mariniki (Магдалена Костадинова) и потекоха реки от златно жито...
    приказно...митично...обичам тези приказки...
    с обич за тебе, Цветан...радваш ме...

© 2003-2017, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.