Приказка на бегом
Имало две очета, които никак, ама никак не си харесвали собственика. Той бил много мързелив и никога не си миел лицето, и очетата се задръстили с гурели. Затова един хубав ден очетата избягали.
След тях избягали зъбките, защото човекът ги миел много рядко и те пожълтели като лалета.
Последвал ги носът, понеже редовно бил запушен със сополи и нямало кой да ги обърше.
Тръгнало си и и дупето заради навика на собственика му да ползва грапава тоалетна хартия.
Ноктите избягали, защото човекът не ги режел, а само ги гризял.
Пъпът избягал, защото бил тъп.
Ръцете избягали, защото не били виждали сапун.
Краката избягали, защото могат.
Тялото избягало, защото искало да се пече на плажа, а не да е денонощно в задимена стая пред телевизора.
Въшките избягали, защото косата била много мръсна.
Косата избягала, защото си свикнала с въшките и искала да е с тях навсякъде.
Езикът избягал, защото човекът обичал да закусва кисели краставички със сланина.
Ушите избягали, защото човекът слушал Ирина Флорин.
Накрая останали веждите. Те паднали в устата и устата избягала, защото мразела вкуса на вежди.
Душата избягала, защото умирала от глад.
Накрая останало едно нищо.
И нищото избягало, защото искало да е нещо.
Останало само ей тава нещо, дето не прилича на нищо.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиян Митов Всички права запазени
което след прочита не е било грешно видяно. 