| - Америка е чудесна държава! - хвалеше се Югото на сънародника си, с който се бяха запознали на "Моста на Въздишките". - Пасатът ми плати 20 долара за по-малко от 4 часа работа!
- Всъщност - 3 и половина! - поправи го другарят му. - Както се бяхме пазарили по 5 долара на час, трябваше да ни даде 17.50 долара. Той нямаше никакви дребни - да видиш каква бала с 20таци имаше! Пасатът се огледа, но не видя никакъв магазин наоколо, където да може да развали 20тачката . така че ще-не ще, ни даде гювеч!
- О, сега си спомних, че ме попита дали имам дребни - три долара по един. Аз му отвърнах, че нямам никакви пари.
- Той ме пита и мене! Аз имах дребни, но го излъгах, че нямам. Старият скъперник няма да обеднее с 2 долара и половина! Ти как мислиш, че е направил тая фабрика?! - изгледа той насмешливо Югото в очите. - Тук 2 долара, там 2 долара - капка по капка, вир става! Но не - еврейска душица се е стреснала - за какъв долар говориш - той цент няма да ти даде!
- Пасатът обеща, че имал работа и за утре! - потри с ръце Югото. - Поне още 20 кинта ще засмуча!
- Утре в 8 часа пред еврейската фабрика. Нали я запомни - на Кент авеню - до реката?
- Няма да се заблудя! - почука се Югото с пръст по главата. - До утре!
Той се метна на колелото си и се понесе към Астория, Куинс, където беше намерил евтина квартира. Астория беше хубав квартал - и се харесваше много на Югото, защото там имаше много европейци - предимно гърци, италианци и сърби. Напоследък обаче бяха започнали да се мъкнат на тумби индийци и латиноамериканци. Това беше добре, защото със себе си донасяха най-разнообразни бръмбари, хлебарки, плъхове и мишки и животинският свят в квартала се обогати с новите гризачи и домашни обитатели. Някой хлебарки се бяха толкова цивилизовали, че играеха самба-мамба със своите господари. Ех, да живее самбата! Другото нещо, което се харесваше на Югото, беше че Астория се намираше на кръстопът между Бруклин, Куинс и Манхатън, без да забравяме и страховития за бледоликия човек Бронкс. Нощно време Бронкс се превръщаше в бойните полета на Винету и тежко и горко на бледоликия човек, ако замръкнеше там. Със сигурност осъмваше с одран скалп.
Хвала на Клинтън, великият бледолик пионер, който дръзко се засели в "Дивия Запад"... Мълвата беше, че една красива, невиждана под слънцето хубавица, беше разпънала своята палатка и беше се разхвърлила гола до кръста, за да си направи слънчеви бани...
Великият бледолик пионер за малко щеше да си прехапе езика, когато я видя. Той скочи от волската си кола и реши да цивилизова индианката, като я научи да "свири на кавала". Запя ми, Моника, запя такава песен, песен за радост, веселие и щастие, че земя и небо, звяр и природа всички ми зашепнали с една уста: "Ашколсун, красавице! Голяма кавалджийка си!". Това добре, но останалите бледолики воини изпаднали в ярост, когато красивата Моника отказала да "свири" и на техните "кавали". Е, какво да правиш?! Честта да си пионер, се падна само на великия Клинтън, който си беше пуснал дълга брада и бакенбарди и беше излязъл в дълбока нелегалност. Неговата кокона - Хилари, беше научила, че Моника беше свирила на кавала му и го беше подбрала с точилката - бие и не гледа, къде бие, удря и не пита дали боли. Горкият човечец се видя в зор и потъна в дълбока нелегалност. По същият начин, някога българският президент Тошко Умната Главица беше потънал вдън земя, когато едно жандармерийско кутре го беше подушило и се беше разлаяло. Горкият Тошко така се беше разтреперил, че скри чак Вдън Гори Тилилейски и не се върна в царството, докато храбрите братушки не освободиха "поробения" български народ отново.
- А, ба, де съ губиш ба, Тоше? - запита го един от неговите приятели-партизани. - Мислихми, чи съ та убили, ба! Изкара ни акъла!
- Ба! - заклати с глава Тошко Умната Главица. - Такъ за скрих, че сам дъ искъх, не можъх да зъ намеря! Амъ, че съм умна глава!
- Да, въ! Айди да тъ направим президент!
Жалко, че президентското място беше заето от друг герой, който беше доказал, че немските коне са много прости, докато нашенските, освен да ядат сено и да цвилят, можеха и да говорят по руски и да изброяват членовете на ЦК на КПСС. Горките коне! Те не знаеха, че когато Тошко Умната Главица заеме властта, ще ги накара да научат имената на всички членове на БКП - а те не бяха малко, защото всеки съ блъскъши да оглозгъ кокълъ. Тошко Умната Главица имаше най-здрави плешки и се докопа до най-големия кокал Захапа го той и не го пусна, докато един слънчев ден неговия най-добър приятел Петърчо Танкиста го погъделичка под мишката му и му открадна кокала Е, голямо боричкане стана тогава. Най-хитър от всички се оказа Андрейчо Луканката, който вместо кокал, отмъкна един горнооряховски суджук и започна да го учи и започна да го учи на руските глаголни времена. Горкият суджук залиня, заслабна и... умря.
Но това беше друга история. А сега нека да оставим Тошко Умната Главица и да се върнем при нашия герой.
Та с една дума Астория беше пъпът на Ню Йорк.
Само да пресечеш Куинсборо бридж и хоп, стъпваш в Манхатън, сърцето на Ню Йорк. До Бронкс също имаше директна връзка - Гриборо бридж, но тя нямаше алея за велосипеди. Югото веднъж се вмъкна в моста и се опита да догони едно Ферари. Имаше задръстване и на един завой той успя да го подмине.
- Довиждане! - махна му с ръка Югото и взе да се хили като печена тиква.
- Уау - рече той на себе си. - Голяма работа съм, щом подминах най-бързата кола в света!
Това добре, но неочаквано пред него задръстването се оправи и колите профучаха като стрели.
- Сега ще ти дам да се разбереш! - ухили се собственикът на Ферарито и превключи на втора. - Яж дима от ауспуха ми!
Ферарито се стрелна напред, но неочаквано Югото се появи пред него.
- Ах, неговата кожа! - озъби се баровецът и превключи на трета. - Ха, да те видим сега!
Не бяха минали и ти секунди и Югото отново изскочи пред Ферарито.
- А бре, ти си бил голям задник! - ядоса се не на шега баровецът и превключи на четвърта. - Този път яж дима от ауспуха ми!
Коравият велосипедист обаче не се предаде и отново изскочи пред червената спортна кола.
- А бре, ти за кой съ мислиш?! - рече баровецът. - Да не би да си Ненчо Христов?!
Той превключи на пета и белите линии пред по пътя пред него, се сляха.
Ненчо Христов обаче не остана назад и отново изскочи пред Ферарито.
- Ааах! - изрева от ярост баровецът. - Ще те размажа като въшка! А сега да те видя, гнидо!
Той превключи на шеста и този път колата полетя като изтребител.
Дебелата глава Ненчо Христов отново изскочи пред Ферарито.
Собственикът му се видя в чудо и отби встрани в пътя.
- Никой до сега не ме беше бил! Поне искам да видя този чудноват велосипед!
- Уф! - Избърса потта от челото си Ненчо Христов. - Слава Богу, че спря. - Тирантите ми се бяха закачили за огледалото ти и всеки път когато дадеше газ, аз изскачах пред тебе!
Баровецът се хвана за корема и се смя, смя докато долната му устна се цепна на две. Оттогава всички го нарекоха Заешка уста.
Но това беше друга история, а сега да се върнем до нашия Юго...
Шегата настрана, но когато нашият Юго се вмъкна в моста, един минаващ полицейски патрул го видя и го забра. Югото преспа в полицията и на другия ден си отиде пешком в къщи, защото му бяха конфискували колелото. Той дълго руга, защото се почувства като птица, на която са отрязали крилете.
От Астория до Еврейската борса не беше далече. Само да прехвърлиш Полинс бридж и си в Бруклин. От там Югото се спускаше по Бродуей и за 15 минути изскачаше на Моста на Въздишките.
- Как беше първата ти работа? - запита Росен Югото, когато се прибра в къщи.
Росен беше мъж на средна възраст с черна гарванова коса, която кой знае защо имаше медни проблясъци. Той често боядисваше косата си и веднъж вместо черна боя, беше се объркал и беше използвал червена. Когато се погледна в огледалото, ужасът му беше огромен. Отсреща му се хилеше възрастен клоун с дълъг нос на Пинокио и тънки устни като на френска мадама. Росен се пребоядиса отново, но медната нишка си остана и приятелите му се шегуваха, наричайки го "циганин".
Циганките обожаваха червеният цвят и си боядисваха косата с къна.
Росен беше висок, слаб и кокалест. Мускулите му не бяха ясно очертани, но това не означаваше че можеше да го подцениш. Сред сръбските емигранти той беше шампионът по канадска борба и дори надвиваше хора с цели планини от мускули. Югото имаше малко съмнения относно неговия произход, защото беше доста мургав. Имаше вероятност да е циганин, но Росен беше прекалено хитър, за да се издаде. 1989 година той избяга в Австрия, където поиска политическо убежище. Всъщност ако го погледнеше в лицето, той имаше повече вид на криминален престъпник като Кумчо Вълчо, отколкото на политически дисидент. След като престоя няколко месеца в лагера, той се срещна с Американския консул на интервю за политическо убежище. И тук Росен хитро се представи за евреин, който бил преследван от сръбските власти. Името му на сръбски означаваше "цвете", но в същото време Розен на английски беше фамилното име на много евреи. Фамилното му име беше Янкович, което по ирония на съдбата се приближаваше до библейското Яков, който беше пра... - бащата на всички евреи. "Ич" беше окончание, което повечето имена добиваха в сръбския език. Колкото до "Н" в неговото име, лъжливото овчарче обясни на американският консул, че това беше комунистическа провокация. Той се казваше Розен Яков до мозъка на костите си. Той разказа дълга и тъжна история, как неговият дядо бил жив изгорен в газовите камери в нацисткия лагер в Осиевиц.
Колкото до иврит, той не знаеш и думица, понеже подлите комунисти бяха интернирали родителите му и той беше израснал в дом за сираци. Разбира се той знаеше къде се намира Израел и като дете винаги мечтаеше, как един ден ще стъпи в своята далечна родина...
Така че, не беше важно да знаеш Иврит, беше важно да се чувстваш евреин. Когато американският консул, който също беше евреин, го попита дали знае някой еврейски празник, той отговори, че подлите комунисти бяха изгорили всички еврейски книги на голямата клада в столицата и бяха забранили празнуването на еврейските празници. Ето защо той не знаеше нищо за еврейската култура, но като ревностен евреин беше готов да се потопи в нея, също както борец по сумо се потапяше в джакузи. Американецът беше омаян от ловките му лъжи и му даде виза за Америка. Една еврейска политическа организация, която помагаше на преследваните еврейски бежанци от цял свят, дори му купи билет до Ню Йорк. Когато той пристигна в Америка, един брадат евреин го чакаше с голям плакат, на който беше написано "Розен Яков". Новоизлюпеният евреин се намърда в дългата бяла лимузина, на която беше написано: "Добре дошъл в Америка, Розен Яков. Ние, Ню Йоркските евреи, сме горди, че ти си част от нас". Лимузината го откара до една синагога, където го посрещна тумба от брадатковци. Лъжливото овчарче първо се смути, но бързо се окопити. 24-каратова усмивка цъфна на тънките му девически устни... Както и да е той стисна зъби и търпеливо зачака. Не чака дълго, защото след три месеца получи Зелената карта, а междувременно беше започнал работа в една еврейска фабрика. Беше шивашки цех и всички работнички бяха жени. Повечето бяха от Латинска Америка и Мексико и въздуха се огласяше от испанска реч. Испанките обичаха мъже с мургав цвят на кожата и му хвърляха огнени погледи.
- Ти си красив като Аполон и аз те желая! - извика високо една аржентинка и всички шивачки се разсмяха. - Искам да целувам топлите ти устни, искам да докосна медното ти лице, искам да галя тялото ти. Аз те обичам, скъпи! Аааа... - тя започна сластно да търка ръцете си по стройните си бедра. - Ммм...
ако нашият кандидат-евреин знаеше какво му говорят, той навярно би замръзнал като робот, на който са му изгорели бушоните...
той се усмихна на своята обожателка и продължи да трака с машината. Евреинът - собственик, който чу смеха на жените, се приближи да види какво става. Той беше голям хитрец и знаеше много добре испански, но се правеше на дръж ми шапката.
- Франциска е такава палавница! - каза една от жените. - Постоянно се закача с господин Розен. Някой ден ще му завърти главата и после...
- Аз харесвам стройната му фигура - каза събеседничката и. - И красивите му устни. - Тя се спря и се замечта. - Моят приятел е нисък и дебел. Бих желала да има неговото тяло!
- Аз обожавам начина, по който ме гледа! Щом ме погледне в очите, получавам тръпки между краката си. Ако ме попита: "Искаш ли да направя гореща маймунска любов с тебе?!", ще му скоча на врата и няма да го пусна, докато не получа поне 9 оргазма!
- Бъди внимателна! Старата лисица постоянно обикаля наоколо и ако те види да се целуваш с г-н Розен, ще те уволни!
- Тихо, кръвопиецът се приближава! - почти изписка жената. - Ще те чуе!
- И какво от това?! Пасатът не разбира и бъкел испански!
- Понякога имам чувството, че се преструва. Когато някоя от жените разправяше смешки, той се усмихваше.
Собственикът на фабриката подмина двете жени, които усърдно шиеха, навели ниски глави, и се приближи до г-н Розен.
- Розен! - извика той на английски. - Искам да дойдете в офиса ми.
Нашият кандидат-евреин не го чу, защото слушаше касета с английски. Уроците бяха смешни къси разкази, които помагаха на студентите да усвоят по-добре учебният материал... "А сега урок № 27. Отгърнете на страница 58. Готови ли сте? Името на историята е "Туристката и гробарят"... Една туристка, която разглеждала красивият Нови Орлеанс, останала впечатлена от размерите на гробището. То било огромно и се простирало, докъдето очите ти видят. Имало хиляди надгробни плочи, дори скъпи мраморни гробници-мавзолеи, отделени с метални огради. "Дори и след смъртта си, хората получаваха различни облаги. Който кажеше, че на земята има равенство, нека да си отреже ушите и да си направи баница с месо с тях!" - си помислила туристката.
Тя видяла възрастен човек, който боядисвал с бяла боя оградата на гробището.
- Добър ден, дядо! - поздравила го тя. - Какво огромно гробище! Тук хората умират чести, нали?!
Старецът я погледнал и се намръщил. Като всички стари хора му се искало още да живее и той ненавиждал смъртта.
- Тук хората умират само веднъж! - изграчил с надгробен глас гробарят. - Защо, при вас хората умират по няколко пъти ли?!
Туристката се смяла, смяла, докато паднала на тревата от смях.
- Ти ще ме убиеш! - през сълзи казала тя. - Аз се изразих неправилно. Всъщност исках да кажа: "Много ли хора умират във вашия град?"
гробарят спрял работата си за няколко секунди и я изгледал студено.
Защо, искаш да ми купиш ковчег ли?! Може би евтин дървен ковчег, струващ само шепа дребни монети!
- Но, моля те дядо! - възкликнала жената. - Аз не желая твоята смърт! Просто бях любопитна да науча колко хора умират във вашия град!
- Колко ли?! - старецът измъкнал лулата от устата си и се замислил дълбоко. - Искаш да знаеш колко! Всички умират, когато дойде реда им! Пред смъртта всички са равни, никой не може да се скрие, дори и царя! - мъдро завършил старецът и продължил работата си.
Касетата беше свършила и кандидатът-евреин Розен Яков, отвори капака на уокмена, за да я обърне. Той не беше забелязал собственика на фабриката, който стоеше отстрани и го гледаше.
- Г-н Яков - извика той и свали слушалките от ушите му. - Тук не е място за музика и забавления, а за работа. Искам да те видя незабавно в моя офис!
Старият евреин закрачи разгневен напред и полите му се развяха като корабни платна. Нашето новоизлюпено еврейче подтичваше като декоративно петле след него и едва успяваше да го догони.
- Затвори вратата след себе си! - заповяда истинският евреин. - Седни!
Г-н Розен Яков седна на стола. Евреинът закрачи около него и започна да го разглежда от всички страни.
- Кажи ми каква е твоята тайна?! Защо жените те харесват?!
- Мене ли?! - възкликна г-н Яков и скочи от стола си. - Кой ме харесва?
- Роза, Франческа и другите жени. Не се прави на глупав, аз зная всичко! Кажи ми как поглеждаш жените в очите, че получават гъдел между краката?!
Сръбският циганин едва сдържа да не се засмее. Той прехапа устните си за да остане сериозен и каза:
- Прочетох го в една книга, в която се описват любовните подвизи на Дон Жуан. Нито една жена не е успяла да устои на чара му. Всъщност било много просто. Тайната била следната: поглеждаш девойката страстно в очите и когато видиш, че тя започва да отмалява под силата на погледа ти, значи си я хипнотизирал. "Ти ме харесваш! Ти ме обичаш! Ти искаш да се любиш с мене!"- шепни нежно, докато тя е в хипнотичен транс. Каквото и кажеш, ще бъде като заповед за нея. Когато свършиш, речи: "Събуди се!" и пусни езика си в ухото и. Тя ще дойде на себе си и ще направи всичко което си и заповядал по време на хипнозата!
- Отлично! - рече евреинът и се потри по ръцете. Той беше нисък, грозен и дебел и макар че имаше цяла бала с долари в банката, никоя жена не можеше да потисне отвращението си. Горкият човечец беше карал на ръчно последните 20 години и от прекомерна употреба дланите му се бяха окосмили като конска грива. - Сега ще видим кой е дядо Торбалан?! - една рускиня му беше кръстничката. Той я ритна под опашката, но прякорът му остана. - Връщай се на работа!
Ново излюпилият се евреин седна на работното си место и затрака с машината. "А сега урок № 28. - говореше жената от касетата. - Отгърнете на страница 64. Готови? Ще ви разкажа една приказка. Тя се казва "Приключенията на Вълшебният долар"... |
