12.05.2009 г., 15:14

Приказка за любовта

1.4K 0 2
1 мин за четене

Приказка за любовта

 

Тя беше принцеса, а той - нейният принц. Но тя още не знаеше за това. Срещнаха се на 1 април... и наистина - всичко сякаш започна като на шега. Той разбра, че това е Тя, принцесата, която е търсил през целия си живот и поиска да стопли малката ù ръка, а защо не и сърцето ù. Тя беше с уморено лице, усмивката от много време не беше озарявала малкия ù свят. А този свят беше толкова подреден, и в същото време толкова объркан. Мила, добра за пред всички, малката принцеса често, когато оставаше сама, мечтаеше за принца, който ще дойде и ще я спаси от скучното ежедневие. О, как мечтаеше тя за приключения. И ги получи. Макар да я виждаше за първи път, принцът успя да се вгледа не само във външната ù обвивка. Той успя да види душата ù. А душата ù беше като малко пиле. Тя се страхуваше от всичко и трудно допускаше някой до себе си. Но допусна него - неотразимия, разтърсващия, единствения! О, колко дълго тя го беше чакала. Той започна да закриля малкото пиле, и то свикна с него, започна бавно да разтваря крилца и да обгръща принца. Беше намерило нещо, което никой друг не му беше предлагал - топлина! Принцесата беше в плен на принца. Тя можеше на направи всичко с него и за първи път чувстваше, че може да бъде истинска, без да се страхува от нищо. Та това все пак беше той - нейният принц. Принцът се радваше на цветето, което разцъфваше пред него, беше за първи път през живота си толкова щастлив...

 

Приказката няма край. Или поне още не е написан. Какво е станало - това могат да ни кажат само след време принцът и принцесата.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Преслава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Невероятно наистина! Описанието и сравненията са страхотни! Едно обаче се питам- забелязвам, че не си публикувала отдавна тук... значи ли това, че вече не пишеш? Ако е така твърде жалко, защото наистина те бива!
  • Всяка приказка си има край, надявам се този да е единствения недошъл или да е щастлив. Харесва ми! :P

Избор на редактора

За хората и крушите

perperikon

Петък 13-и! Е, като не върви, не върви! Последен ден за довършване и предаване на онази толкова важн...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Греховете на Фатима

Boyan

Фатима легна да умира във вторник по обяд. В къщата нямаше никой, цялото село сякаш беше опустяло в ...

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Иисуса

Plevel

Иисуса Посветено Момичето беше много особено. Появи се в средата на септември ’98-ма, с две дълги ка...