Приказка за пеперудките
Тя беше пеперудка. Красива. Синичка. Кацаше от цвят на цвят и на всеки казваше, че го обича. Всеки цвят си мислеше, че е неповторим и тя обича само него. Тя им изпиваше нектара, пърхаше очарователно с крилца, гъделичаше ги с пипалцата си и после отлиташе. Един ден се изви буря, вятърът омота цветчетата, те се озоваха неестествено близо и вече можеха да си разговарят, защото всички знаят, че цветята могат само да шептят и когато са разделечени си мълчат, защото не могат да се чуват. Времето утихна, пеперудката отново дойде, прехвърляше се от цвят на цвят и на всеки казаваше, че го обича. Цветчетата зашушукаха.
- На мен ми каза, че ме обича!
- И на мен!
- И на мен!
- И на мен!
- Мръсница!
- Значи, не знае какво е обичане, само така си говори!
- Това се казва само веднъж! Такова е истинското обичане!
- Баба ми е разправяла, че нас ни подаряват съвсем истински влюбените, а тази, какво си мисли?! Вече не ѝ вярвам!
На другия ден, пеперудката отново дойде и пак каза на всеки, че го обича.
- Всъщност, това е една красива и приятна лъжа, но на всеки му се иска да я чуе.
- И ти се иска, непрекъснато да ти я казват.
- Почти ставаш зависим.
- Лицемерно е и си губи смисъла, от непрекъснатото повтаряне.
- И, ако не ти го казват, започваш да го чакаш.
На другия ден пеперудката не дойде. Беше умряла, защото пеперудите живеят кратко, но цветята не го знаеха.
- Няма я!
- Няма я!
- Няма я!
- Защо не дойде?!
Появи се друга пеперудка. Лимонено жълта. Красивичка. Прелиташе от цвят на цвят и на всеки казваше, че го обича. Цветята вече си знаеха. Бяха се раздалечили, не можеха да си приказват, само мълчаливо кимаха с главици. Такива са си пеперудките. Обичливи. Казват на всеки, че го обичат, но вече кой ли им вярва?!
© Георги Стоянов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Хм, пурист! 😂😉
-
В сегашните приказки всичко е смес и не се знае, кой, кой е. Пълно е с поети, фотографи, колажисти, художници, масажисти, стилисти и други приказни герои.
Само аз пиша за цветенца и пеперудки. -
Хахахах, велики мисли, от велики мислители.
Нека не смесваме органи, мисли и други сложнотии в неща толкова хубави, колкото са приказките. Всички приказни герои ще излязат на протест. -
Задните мисли са присъщи на задниците, а предните мисли са за други органи.
-
Ето на, от много мислене какво става - смърт и нацупени
А живота може да бъде съвсем прекрасен, ако приемаме всичко, което имаме без задни мисли. Наивността е за други приказки -
Така е на теория. На практика се влюбваш в най-неподходящия. Колко истински щастливи семейства познаваш? А колко живеят без любов... Цялостен, равностоен индивид, досега не съм срещал. Все са някакви парчета. И точно тази равнопоставеност е непостижима. Все единият отстъпва, за всеобщото благо, уж.
-
Когато си приел себе си като външност и съдържание и нямаш необходимост от роли, това означава, че вече си цялостен и завършен индивид. Следователно няма да търсиш половинка или четвъртинка а друг също такъв цялостен, равностоен индивид. Тогава никой не се вкопчва в другия, а го приема като равнопоставен партньор в играта наречена "живот". Много сериозно стана, ама случва се...няма лошо
-
Благодаря! Съгласен съм. Когато си себе си, не те приемат и се опитват да те прекроят, което е голяма грешка. Когато някой се чувства добре в ролята си, по никакъв начин не иска да я напусне и си я играе докрай. Затова, търси си половинката и ще я намериш. Но половинката не трябва да е твой дубъл. Ще излезе, че обичаш само себе си. Вариантите са милиарди. Лъжите винаги са красиви. Истините са отрезвяващи.
-
Чудна пеперудена приказка! Посланието, обаче не се отнася само до жените - пеперудки. За много хора, без значение от пола е страшно трудно да бъдат себе си и те обикновено са в различни роли в различните отношения. И това е така, поради много причини. Когато обаче е видимо и ясно разбираемо, че някой е в роля, добре е да му се каже, че играе и че не е истински, вместо да се приема и дори аплодира актьорската му игра. Само че, както е описно в приказката, по-лесно е да се приеме една красива и приятна лъжа, за да се нахрани суетността, която също е лъжовно състояние на индивида.
-
Всеки си има роля в живота. Но жените... влизат във всякакви роли, понякога ги играят цял живот и трудно се развъплъщават, защото... прекалено се вживяват, а и играта им харесва. Дали ще са пеперудки, богомолки или осички, зависи само от тях.
-
Хм. Интересен разказ.
-
Такива са те, цветята. Неблагодарни негодници. Хем им става готино, хем негодуват 🧚♂️
-
Сложен въпрос. А дали ще се зарадват на едно истинско "Обичам те!", казано от крава?!
Извод: Внимавай, кой ти казва "Обичам те!". -
Обичат да чуват " Обичам те!" от красиви пеперудки, макар да знаят, че е лъжа. А дали ще се зарадват на едно истинско "Обичам те!" от някоя гъсеница ?🙂
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
