Приключенията на малкото щурче
В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с клоните си.
Вятърът играел палава игра всеки ден, като духал в клоните на старите дървета и така липовият цвят се разпилявал по цялата поляна. Ароматът на липа бил вълшебен.
Та да не забравим за изненадата, която щели да направят светулките на малкото палаво щурче.
В една прекрасна нощ, при пълнолуние, те помолили щурчето да затвори очички и да ги последва до рекичката, която разпускала своята прегръдка близо до липовата полянка.
Там се намирала изненадата.
Светулките Сънливка, Искрица и Чародейка се трудели усърдно дълго време върху изненадата, която била за празничният ден на скъпия им приятел, малкото палаво щурче.
То пристъпвало бавно, а сърчицето му пърхало от нетърпение.
- Спри! - казала Искрица. - Тук е добре.
- Не отваряй още очички! - добавила, Чародейка.
- Ох, приспива ми се... - с прозявка, казала Сънливка.
Малкото щурче се спряло и зачакало с притаен дъх.
Искрица и Чародейка придърпали две пъпки от лайка пред очичките на щурчето. Щастие извирало от тях.
- Апчу. - кихнала Сънливка.
Щурчето не се въздържало и отворило очи.
Пъпките от лайка пречели на щурчето да види изненадата.
Искрица и Чародейка нямали вече желание да държат в напрежение щурчето и затова пуснали пъпките.
На брега на реката стояла най-прекрасната лодка от букова кора, пълна с липов цвят и тичинков прашец.
Щурчето се загледало в гравираното име ,,Безнота''
За миг се натъжило, защото това било неговото име.
Всеки път, когато чуело своето име, то му напомняло, колко различно било от другите щурчета. Неговите ноти липсвали, независимо, че всеизвестният му баща бил първа цигулка в горския хор.
Често малкото щурче Безнота било повод за безброй подигравки сред жужащия свят на буболечките.
Бързо отхвърлило тъжните мисли и подскочило от радост.
- Еха! Благодаря ви! Сега ще имам възможността да изпълня мечтата си. Невероятни приключения... А вие ще дойдете ли с мен?
Чародейка била най-голямата и отговорила от името на всички:
- Съжалявам, Безнота. Това приключение ще бъде изяло твое. Ние само се погрижихме то да се превърне в реалност. Всяка от нас ще ти даде от светлинката си. В труден за теб момент, ако се нуждаеш от помощ, ще я получиш. Лек път, добри ни приятелю, и бъди внимателен. Всяко приключение крие опасност.
Сънливка, Искрица и Чародейка му подали три малки капчици роса от момина сълза. Като пашкул росата обвивала светлинката, с която дарили светулките приятеля си.
Безнота ги скрило на сигурно място под крилцата си. Прегърнали своя приятел и му помахали за сбогом.
Малкото щурче се качило върху палубата на буковата лодка и опънало листното платно.
Палавникът Вятърко духнал със всичка сила и лодката за миг изчезнала от погледа на натъжените светулки.
Безнота не изпитвало уплаха. Крехкото му телце се изпълвало с енергия от непознатото и може би с надеждата да открие своите ноти. Музиката, с която трябвало по принцип да дарява света.
Погледнало към Луната и прошепнало своята мечта:
,,Да бъда нота сред звездите''
В този момент буковата му лодка се заклещила между два протегнати клона.
Там, където се събирали клоните, лежало едно огромно жабче.
Първоначално щурчето се стресирало от срещата си със смъртта, но жабчето било в несвяст. С риск да загуби живота си, Безнота решило да се притече на помощ. Извадило първата си росна капчица изпод крилцата си. Пуснало светлинката върху нещастното жабче. То се събудило и сграбчило щурчето с дългото си езиче в готовност да го излапа.
- Моля те, смили се над мен! Едва ли ще заситя глада ти... Та аз даже не мога да свиря.
Жабчето го изгледало учудено и рекло:
- Всъщност аз не исках да те изям, а да те прегърна. Благодаря ти, че спаси живота ми. Смелостта ти е за завиждане, пък дори и да си недъгаво. За да ти се отблагодаря, ще ти подаря две от най-любимите ми ноти, а другите предполагам ще откриеш по време на приключенското ти пътешествие. - посочило жабчето към буковата лодка.
След това откъснало две парченца кожа от тялото си и ги подало на Безнота.
- Скрий ги на сигурно място. Когато откриеш своята мелодия, те ще са участници в нея.
Помогнало жабчето на щурчето да освободи лодката и му пожелало ,,Лек път''.
Вятърко продължавал да играе палаво в листното платно и следял от високо странните случки на щурчето. Реката започвала да става все по-бурна.
Лодката се мятала напред-назад, а щурчето изплашено се молило за крехкия си живот.
Едри капки дъжд се изсипвали от небесната шир. За жалост Луната, която осветявала пътят на щурчето, се скрила зад облак. Настанала тъмнина.
Реката изхвърлила буковата лодка и щурчето на брега.
То нямало избор. Трябвало да продължи напред.
Изправило се смело и пристъпвало тихо в тъмнината. Чувало собствените си стъпки и се плашило от тъмните сенки. Но за нищо на света не си и помислило да се откаже.
Всяка стъпка го водила до жадуваната от него мелодия. По пътя си срещнало змийска кожа. Щурчето издърпало три люспички и ги скрило под крилцата си. По-късно открило от паяче мрежа. Прибавило и нея към своята колекция от помощни инструменти за създаване на онази жадувана мелодия.
Когато Безнота попаднало в житното поле, извадило мрежата от паяче. Направило стълба към небето. Поставило трите змийски люспички на върха и двете парченца от кожата на жабчето отгоре. Зачакало тъмния облак да освободи Луната и се надявало, че това е верният път.
Учудена, Луната през цялото време наблюдавала от високо препятствията на щурчето. Възхищавала се на силата, с която вярвало, че ще успее и се смилила над него. Спуснала един от лъчите си към паячната стълбичка.
Безнота се хванало здраво за него и от щастие започнало да пее. Песента му била толкова хубава, че всички животинки замълчали.
Луната го дърпала все повече и повече към себе си.
Без да иска, щурчето изпуснало двете росни капки от приятелките му светулките, но това не го вълнувало изобщо.
Той се стремял към сбъдването на мечтата си.
Да бъде нота в небето...
Щурчето не знаело, че всичко това е дело на лунната магьосница, която с вълшебство го примамвала към себе си...
Колкото какво се случило с росните капчици?
Ще ви кажа.
Една малка фея от горския свят чула песента на щуреца.
Сърцето ù болезнено копнеело за тази вълшебна мелодия.
Може би росните капки ще ù помогнат да открие пътя и излекуват болката в сърцето ù?...
(тази приказка е пълна измислица)
© Елeна Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Доротея (Маргарита Дянкова)
Благодаря ти Доротея за хубавите думи и подкрепата! -
Светло, нежно, чисто, прекрасно!А това, че има някои недостатъци може да значи само, че произведението ти е авторско, а не крадено. Всеки има известни недостатъци в произведенията си. Никой не е съвършен. Затова хич да не ти пука какво са написали някои за произведението ти. Важното е да се учим от грешките си, но да бъдем себе си.
-
Благодаря ви!
donkooooo (Донко Найденов)
bojilova1 (Петя Божилова)
Enena (Елена Нинова)
idemidoidemi (Идеми Дойдеми)
perperikon (Пер Перикон) Пер не смятам да доказвам БЪЛГАРСКОТО си образование. Ще преглътна сравнението ти със Стлипиново и Александруполи( по географска ширина )... Можеше да не се тормозиш толкова и да напишеш че не ти харесва. А колкото до какво ще кажеш на внуците ти изобщо не смятам, че ще им прочетеш точно моята приказка. Оставила съм края защото мислих да пиша продължение, но като гледам ще помисля сериозно за да не се налага да пишеш толкова дълъг коментар. Съгласих се със всичките ти обяснения които даде...
Следващият път ще проявя по голяма отговорност...
От анимационен филм реплика ,,Времето е пари'' или ,, Подути ли са ми глезените'' когато героят е животно...
Както и да е благодаря ти за мнението напълно твое право е да не ти хареса и аз приемам... Въпреки че, коментарът ти не е само по произведението намесил си и обида... -
Знаеш ли,на мен ми хареса,за другите не отговарям!
-
нЕма те разбЕрат бе...
-
Като замисъл добре, обаче като изпълнение...
Извинявай, но ми се струва, че не говориш добре български език. Хич нямаше и да го отбележа, ако не ставаше въпрос за произведение, предназначено за деца. За теб не знам, но аз не искам българчетата да говорят като... българчетата в Столипиново или като българчетата в Александруполи!
От първото изречение хвърляш читателите в джаза. Какво първо изречение, още от първата дума! „В липовата полянка живяло малко щурче.” Все едно да кажеш „Пътувам през работа под автобус”! Разбра ли защо споменах Столипиново?
А от второто изречение се започва една поредица от обръчи, които май трябва да описват луната?... Извинявай, знам, че геометрията за мнозина доживот е тъмна Индия и не правят разлика между кръг и окръжност. Ама да набиваш в главите на горките дечица, че луната е обръч, малко множко ми идва. Да си виждала луна като геврек? Геврекът е обръч. Или по-скоро тор, ама айде да не намесваме стереометрията, че съвсем ще се объркаш. А да си виждала луна като питка? Дори и нахапана? Питката е кръг. Геврекът е обръч. Геврек – питка – геврек – питка! Разбра ли защо няма луна като обръч? А пък „пълен обръч” е някакъв абсурд. Полуобръч има ли?...
После и тези липи, които „стоят от двете страни на полянката”. Сигурно са изкоренени и после са ги изправили и затова стоят? И от кои две страни на полянката по-точно стоят ? Север и юг? Изток и долната? Запад и стръмната? Хм...
„...Жумящия свят на буболечките”? Освен ако не си искала да кажеш, че буболечките играят на жмичка или просто си щъкат със затворени очи? Да не би пък да е жужащият свят на буболечките? Карай, то е едно и също! Ама не съвсем!
"Срещнало змийска кожа"? Срещат се хора, срещат се животни. Но когато става въпрос за предмети, които не ходят, не летят, не плуват, и изобщо не се движат, тях ги намират...
„...стресирало от срещата си със смъртта” Да, те петгодишните знаят какво е стрес! Знаят също какво е и „риск”, знаят какво е и „препятствие”. Въпросът е ти дали знаеш какво е препятствие и дали е същото, което е наблюдавала луната. „Луната през цялото време наблюдавала от високо препятствията на щурчето”. Все пак „препятствия” и „перипетии” са две различни думи. За някои де...
И този претупан финал! „...щурчето изпуснало двете росни капки от приятелките му светулките, но това не го вълнувало изобщо. Той се стремял към сбъдването на мечтата си.”
Тук се опулих най-сериозно! А сега де, какво да обяснявам някой ден на внуците? Че ако загубят подарък от приятел, хич да не им пука?! Че за да постигнат мечтата си, може и да жертват приятелство си? Точно това изречение ме накара да се обадя. Опитала си се да го замажеш, но не си успяла! Да не говорим за кашата в родовете. Щурче - той!
Карай! Важното е, че те четат и че ти ръкопляскат. А дали изобщо осъзнават какво четат, това е отделен въпрос... То ти самата не осъзнаваш какви нелепости пишеш, че читателите ти ли?!...
ПП. На възмутените от коментара ми, ще кажа, че за да се пише за деца, е нужна по-голяма отговорност. И това, че в произведението се говори за светулки и щурче, не дава на автора му индулгенция за неграмотност и непознаване на езика. Напротив! -
Чудна песничка,Ели!
-
Ее, браво! Върна ме в детските ми години!
-
Eia (Росица Танчева) Благодаря ти Роси! Сърдечен и от мен!
-
Хубава детска приказка. Поздрав, Ели!
-
lotos (Ирина Костова)Радвам се, че хареса! Благодаря!
ringo2 (Николай )Аз ти благодаря Николай за високата оценка! -
Приятно четиво!
-
странница (Сеси ) Добре дошла, Сеси в моят измислен свят! Благодаря ти!
-
Сладурско!
-
djudjii (Жанет Велкова) Еми, различно е от другите и името му такова
Прегръдка! Благодаря ти! -
Поздравче, Ели
( да му имам името на това щурче ) -
Ивон Веселин Благодаря ви, че споделихте. Сърдечни поздрави!
-
С Борко! С поздрави!
-
O, Eлена, прекрасно е... Много се радвам, че прочетох... Поздравления!!!
-
БЛАГОДАРЯ ВИ! Светъл съботен ден!
жарава (Веска )може би ще има и продължение...
oksimoron (Чо Ою ) Висока оценка си ми дал приятелю. БЛАГОДАРЯ...
kalin8 (Борис Калинов)радва ме, Бо... -
Хареса ми!
Браво на теб!!!
Б. -
Благодаря ви! Поздрави сърдечни!
aborigen (Борко Бърборко)
mimamina (Минка Конарова) -
Хубава приказчица!
-
Прекрасно, мъдро и мило!
Ако всеки от нас подари, от сърце добро на ближния си, ще има щастие!
Болката ще си отиде, ако всеки помогне от сърце на страдащия!
Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
