ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ВОДНОТО КОНЧЕ

                                  (алегория)

Водното Конче отвори очи и се смая : ярка светлина, шум от бълбукаща вода, ослепително зелена трева !

– Ти си Водно Конче, слънцето ще те топли, ще се храниш с мушици, водата ще утолява жаждата ти и ще трябва да се ожениш за момиче – също водно конче…

- Знам, знам – прекъсна  жуженето на майка си Водното Конче и се загледа в едно очарователно… създание! ”Какво прелестно тяло, криле, пипала! Аххх!”- мислеше то.

Стъпила грациозно върху маргаритка, Пеперудата рееше поглед и се поклащаше под звуците на музиката в слушалките си.

- Хей, здравей - погледна небрежно тя към Водното Конче , продължавайки да танцува.

- Здравей , аз съм Водно Конче. А ти к'во си ?

- Пеперуда – Хедония*, приятно ми е! Искаш ли да се поразходим? Ще ти покажа истинските неща…

- Удоволствието ще е изцяло мое - каза Водното Конче, като приклекна с едно от крачетата си и с прималяло сърце литна след нея.

- Къде отиваааш? - извика след него майка му.

- Ще търся истинатааа...искам да зная истинатааа – отекна гласа му и тя видя само една отдалечаваща се, трептяща точка...

Летяха цял ден. Но тъкмо, когато Водното Конче се приближаваше до Хедония, тя сменяше посоката. Едва, когато слънцето се скри и на небето заблещукаха звездите, двамата приятели кацнаха уморени на един храст.

- Ах, само заради Удоволствията си заслужава да се живее!

Водното Конче примигваше с клепачи, натежали за сън. Изведнъж  се чу оглушителен гръм , блесна светкавица, задуха силен вятър, заваля дъжд. Той забиваше мокрите си стрели в Пеперудата. Повали я на земята, смачка нежните й крилца , а пороя я понесе по течението си. Водното Конче  се свря под един лист, вкопчи крачета в  клончето и замря. „Хедонияяяя, Хедонияяя – викаше то - …ния….ния….повтаряше ехото.

На сутринта предпазливо се измъкна от скривалището си. Не можеше и да помисли да лети. Мъката бе съкрушила сърчицето му. „Как ще живея без нея?!”-  си мислеше. Тогава чу звукове от близкото клонче: „Оммм, емммм, аммм, оммм…” Повдигна тъжен поглед. Видя същество, подобно на себе си, но без криле и крака, в чудновата поза: членчетата на тялото му бяха усукани в различни посоки.

- Ти к'во си? – попита Водното Конче, като се стараеше да види лицето му.

- Омммм, Гъсеница  - отвърна съществото.

- А 'що си така? Удобно ли ти е ?

- Амммм… Аз съм йога – така най-добре се справям с проблемите на живота.

- Мога ли да се науча и аз?

- Дааа, - отвърна Гъсеницата. - Трябва само да правиш като меннн...

На другия ден Водното Конче дълго и упорито се опитва да повтаря нейните движения. Но не му стана нито по-весело, нито по-спокойно. Вечерта, когато звездите  започнаха да мигат, видя една от тях близо до себе си. Тя обикаляше около него и то можеше, ако пожелае, да я докосне. Когато спря  Водното Конче видя, че пулсиращата светлинка имаше телце, крилца и краченца.

-Ти пък к'во си? – попита учудено Водното Конче.

- Светулка. Ти коя зодия си?

-  Аз не съм зодия, аз съм Водно Конче!

- Кога си роден?

- На 28-ми май – отвърна учудено Водното Конче.

- Аха, близнаци, значи!

- Това к'во е?

- Това е една много важна теория, чрез която можеш да узнаеш бъдещето си.

- Как?

- Много лесно. Ще ти направя хороскоп.

- За к'во ми е хороскоп ?

- За да знаеш, какво те очаква в живота.

- А мога ли да разбера истината?

Тази нощ Водното Конче сънува щастливия си живот. На следващия ден повече не видя Светулката. Летя  дълго.Търсеше да пита някого как да намери истината...На един камък видя нещо много интересно. То често сменяше цвета на тялото си и понякога  се сливаше с природата наоколо. Водното Кончето кацна наблизо и го загледа.

- Искаш ли да ти гледам на ръка? – каза животното.

- Аз!? Аз имам само крака!

- Нищо, може и на крак.

- К'во ще видиш там?

- Мога да ти позная какво ще ти се случи, колко ще живееш и много други неща.

- Наистина ли? Всеки ми казва различни истини. А аз търся… истинската истина. Как да ти повярвам?

- Истината...Истината….Само от мъртвите можем да разберем истината...Трябва да направим спиритичен сеанс и да разговаряме с тях.

- Да разговарям с мъртвите? – потръпна Водното Конче. – Ааа, мерси! Това не мога да го понеса – и отлетя.

Уморено, обезверено и тъжно Водното Конче се добра до дънера на едно дърво и потъна в размисъл.  Кой ще му каже къде е истинската истина...абсолютната истина...

На следващия ден му беше все едно.Тръгна без посока и без надежда... Не му се говореше, не му се ядеше, даже не му се живееше… Любопитството му се беше сменило с депресия.. Летейки така, едва не се блъсна в нещо, което висеше на един клон, надолу с главата. Гледаше втренчено в една точка. Тялото му не помръдваше, но, оказа се - живо.

- Ти кۥво си? – тихо попита Водното Конче. Съществото го погледна, сякаш идваше от друг свят и провлечено рече:

- Леениивеец…

- Що си надолу с главата?

- Меедиитиираааааааммм…

- Кۥво?

- Опитай тази трева и ще разбереш.

- Аз такава трева не ям!

- Нищо, ще свикнеш. И ще ми бъдеш благодарно. Ще откриеш истинската реалност. Това тука не е истинската.

- Ооооо, да! Аз отдавна търся истината..

- Точно така, ще я откриеш – провлечено каза Ленивецът и пак впери празен поглед пред себе си.

Щом чу за истината Водното Конче се престраши и започна да гризе тревата. Отмаля и се отпусна на земята. Облак розова мъгла го понесе някъде из космичното пространство. Покрай него просветваха ярки светлини, невиждани цветя сменяха невероятни форми и багри. До него дойде непознато същество, представи се за негов гуру, хвана го за краче и го поведе. Водното Конче беше загубило ориентация за време и пространство. И го последва. Срещаше невиждани същества, красиви и блестящи, страшни и грозни , които го дърпаха в различни посоки, смееха се и му крещяха в ушите. Озова се в тъмен и лепкав тунел. Стресна се и отвори очи - беше на същото място, откъдето тръгна. Чувстваше се изтощено, трепереше от студ, усещаше сърбеж по тялото. "Какво се случва?.Докога ще се влача така?"

Слънцето залезе и тъмнината започна да го обгръща.В очакване на нови неизвестни ,треперещо  се сви под един лист. Наблизо видя две неподвижни светещи точки,  като че ли  устремени към него. „Въобразявам си” – но като се взря по-внимателно, различи силует на едра птица. „К'во прави тая, будна в нощта?”- си помисли. Внимателно се доближи. Беше Сова. Чувало бе, че тя знае много и че горските обитатели се съветвали с нея. До скоро се занимавала с наука, но незнайно защо, напоследък се беше насочила към гадателство и предсказания. Точно това му трябваше. Дали да я попита? Отлетя при нея и нетърпеливо започна да разказва и да пита, защо  докато търси истината, му се случват все особени и необясними неща? И къде, къде и как да намери истината?

Тя го изслуша внимателно. После отвори една голяма книга и заби клюн в нея. Водното Конче мълчаливо зачака. Совата дълго рови в книгата, прелиства, мърмори, рови, прелиства, мърмори… Накрая каза: (Совата беше във фаза на обратно говорене) „хирктО! йелодоВ! чъл тяиниС ! ждйееЕ юююН!”

- К'воо? – попита Водното Конче - не разбирам!

- исръТ, исръТ! – изсъска Совата и затвори очи.

- Благодаря Ви! - каза Водното Конче, като разбра, че повече нищо няма да му каже. И си тръгна. Започна да си повтаря думите й, но пак нищо не разбираше. Изведнъж в главата му светна: „Аха – да продължавам да търся… - Но аз вече се уморих, пък и мнооого се разочаровах…”

Но, когато легна под един голям лист се замисли и реши, че ще продължи да търси. Неусетно заспа.

Един ден, близо до потока видя насекомо, което имаше далечно сходство с него. Най-впечатляваща, обаче беше позата. Стоеше протегнало напред прилепени предни крачета. Гледаше в една точка пред себе си и от време на време помръдваше устни. Но не се чуваше никакъв звук. След като го гледа десетина минути Водното Конче реши да го заговори. Отиде по-близо и попита:

- Извинете, Вие к'во сте?

Насекомото извърна изящната си глава, подържана от дълъг врат и каза:

- Богомолка.

- Богомолка? – повтори учудено Водното Конче. Такова име не беше чувало до сега.

- И на кого се молите?

- На Единствения и Истински Бог – отвърна Богомолката.

- Истински Боог??? Истински Боог??? От къде знаете, че е истински??

- Той ми каза: „Аз Съм пътят и истината и живота”.

- Веднага ми кажете как да се свържа с Него? – Дайте ми име, телефон, имейл, скайп, фейс...к'вото имате!

- Застани до мене и повтаряй – каза Богомолката.

- К'во да повтарям? – каза Водното Конче.

-„Отче наш, който си на небесата….”

Водното Конче я гледаше недоверчиво, но започна да повтаря. Без да разбере защо, по коравото му личице започнаха да се стичат сълзи, крилцата му потрепваха…отнякъде се чуваше гукане на гълъб…

- О, кей - каза Богомолката - сега си иди у дома и утре ела пак. - Трябва да говорим още…

Свежият вятър подхвана крилцата му и то полетя. Никога не беше летяло тоолкова леко…. Летеше и  си пееше…. happy…happy….happy…

* Хедонизъм - Етическо учение, според което най-висшата цел на човешкия живот е удоволствието и насладата.