11.09.2010 г., 22:35

Примлясващото старче

959 0 3
3 мин за четене

Примлясващото старче

 

В днешно време хората все повече предпочитат бързото и често мълчаливо пътуване с автобус пред освободеното, живописно и ведро пътуване с влак. Основна причина – комфортът. С влакове се тътрят разговорливи, но и често немарливи хора, в огромната си част от работническата класа. Там няма и помен от онзи ред, който приковава хората за седалките им разположени в четири редици и обърнати в една посока, докато пътуват с автобус. И така до края на пътуването – често безинтересно и мъчително.

Цялото това преживяване започва двайсетина минути преди потеглянето на задушливия автобус. Клиентите се разполагат…

 

След първите беше една жена – елегантно облечена, спретната, с поглед безизразен и непроницаем, почтителна на вид, с коса прибрана. Забележителна, запомняща се със своята студена усмивка, застинала върху лице от мрамор.

В онзи горещ ден старче, окъпано в пот, случи на същия автобус. Доближи се до нея и жадно попита:

- Свободно ли е мястото до вас?

Погледна го изкъсо и му каза:

- Да!

После се изправи и му позволи да мине. Падаше му се да бъде до прозореца. Възрастният мъж се разположи на тясното място, след като остави ръчния си багаж в пристройката над главите на всички. Зарея погледа си някъде навън, докато дамата се настаняваше до него. После отвори и затвори устата си веднъж, вероятно от жажда. После втори път, а после и още веднъж…

Последният пътник подобаващо си удари главата в един от двата вече спуснати плоски екрана, по които се излъчваше някакъв филм. Двигателите на автобуса забоботиха измъчено, с което се включи и климатичната система над всекиго.

За минута студеният въздух заглуши всякакви звуци. След минути автобусът тръгна по гладък път, а ушите на пасажерите привикнаха с шума от климатиците и скоро щяха да го игнорират напълно. От онзи момент започна да се чува все по-отчетливо и да отеква безмилостно онзи гнусен и засилващ се звук. “Мляс-мляс-мляс…” безспирно. Жената се втренчи ужасено  и се опита да се отдалечи мисловно от впиващия се в умствения ù ритъм многочестотен звук. Безрезултатно! Поредната извратено комедия не можеше да заглуши монотонния слюнков марш на старчето. Въздухът натежа дотолкова, че всеки следващ негов трепет разбъркваше ушната кал в ушите ù и ги караше да заглъхнат. Започна да се гърчи от отвращение при вида на примлясващото старче, което непрестанно прекарваше полутечна слузеста консистенция от едната на другата си устна и обратно. Всеки следващ отчетлив такт от тази покъртителна соната я караше да потръпне в израз на хиперболична погнуса.

В опит да ги изтръгне от чудовищния антипатичен унес, покрай пътниците започна да се промъква служителка на автобусните линии, която с усмивка им предлагаше напитки. Атрофиралият* мозък на горката жена обаче не успя да реагира, когато дойде нейният ред и тя попадна в моментна афазия**.

“Мляс-мляс-мляс…” и тя примигва в отчаяние.

“Мляс-мляс-мляс…” зловредно жизнено страдание.

- Аз ще пия чай! – отвръща дъртият олигофрен.

- И за мен да бъде същото! Нека не е подсладен!

Пътуването продължава със злокобно сърбане. Едно все тъй ритмично, вече и усилено… Течността обаче свършва – всичко почва отначало:

“Мляс-мляс-мляс…” – мляскане до пръсване!

 

*Атрофирали се наричат органите, загубили способността си да функционират.

**Афазия означава загубена способност за говорене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Калин Кръстев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Интересува ме, разбира се!
  • Прочетох...всичко. Продьлжи да пишеш, после ще коментирам. Ако това вьобще те интересува.... Ти си пиши.Поздрави
  • Наистина страхотен разказ, който определено забавлява! Прав си за това че хората предпочитат автобусите пред влаковете, но очевадно те не винаги са най-добрият избор! Поздрав

Избор на редактора

Куцата

БогданаКалъчева

Имаше и други недъгави в града, но когато някой кажеше „Куцата“, всички разбираха за кого става въпр...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Очите на Елиф

azura_luna

Горан вървеше към кръчмата с ръка в джоба. От време на време опипваше дали въпросният предмет, който...

Питаш ме коя съм?

РосиДимова

Здравей, моя виртуална приятелко! Питаш ме коя съм? Отдавна се опитвам да си отговоря на този въпрос...

Забрадката на Йозге

Katriona

Пламен Камъка похлопа на вратата на съседите си в нощта срещу 15 юни. Брат му и снаха му заминаха сл...

Щастие

Мильо

Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го: – Какво ти е? Въздъхна тежко и наведе глава: – Тухларят иска...