– Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем!
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– Как защо? Време беше да те измъкна от студентския уют и да ми помогнеш. А с влака, защото такава е заръката в писмото!
– Писмо! Получаваш няколко реда на пожълтяла хартия от незнайно кого и с каква цел, и зарязваш всичко. Прави каквото искаш със свободното си време, но не кради моето...
Силвия обаче сякаш не чуваше словоизлиянието на дъщеря си. Вперила бе замечтан поглед през прозореца, докато влакът монотонно пееше песента си по пътя към родната старопланинска природа, към миналото, към спокойствието и хармонията, към чистото и истинско начало. В съзнанието ѝ препускаха безброй мисли и още толкова въпроси. Дали е забравила родното място след толкова години? Дали забързаният и всепоглъщащ гол ...