Juana
68 резултата
Навън излизам смело,
заключвам входната врата.
Къде се е чуло и видело
да се спъна в равната земя?
Ставам от земята бързо, ...
заключвам входната врата.
Къде се е чуло и видело
да се спъна в равната земя?
Ставам от земята бързо, ...
658
1
3
Равтосметка не искам да си правя!
За какво ми е? Да събира прах?
Важно е щом падна, пак да се изправя
и да не събирам приятелства в някой шкаф!
Да не търся образи от снимки пожълтели, ...
За какво ми е? Да събира прах?
Важно е щом падна, пак да се изправя
и да не събирам приятелства в някой шкаф!
Да не търся образи от снимки пожълтели, ...
191
КОСИТЕ НА ЯНИЦА
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела л ...
Балканът беше се сковал в ледената прегръдка на зимата. Дълбоки преспи криеха горските пътеки и придаваха на пейзажа спокоен вид. Градът спеше. Спяха и планинските селца, смирено сгушени под бялата завивка. Спяха и ледените води на Тунджа, предали се временно под тежестта на дебела л ...
307
1
Защо бетонът ни поглъща
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...
и призрачни кранове стърчат?
В какво природата превръщат
стремежът за богатство, алчността?
И комини страшно и злокобно ...
228
1
3
ФАРЪТ
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...
Морските вълни се блъскаха една в друга. Борбата им издаваше оглушителни стонове и безмилостно завършваше в някоя скала. Брегът поемаше морската пяна и отстъпваше по малко пред напора на солената вода. Шумът от морето поглъщаше нощната тишина. Луната изморено се беше скрила зад гъсти облаци, к ...
368
2
4
Беше късна есен. От най-късните. От тези, които вече са си прибрали златната окраска, хладният вятър вече е помогнал с измитането и на улиците, чаршията пустееше, а голите клони на дърветата стърчат като оглозгани кости, протегнали се безпомощно нагоре в сивото небе. По всичко личеше ще зимата ще е ...
644
6
Не пускай Черния в душата -
онзи със лукавата усмивка!
Осветявай вечно добротота
дори с пламъка на една свещичка.
Подай ръка, дори самият да си в нужда ...
онзи със лукавата усмивка!
Осветявай вечно добротота
дори с пламъка на една свещичка.
Подай ръка, дори самият да си в нужда ...
311
2
Храмът беше все още празен, притихнал, но от ранни зори очакваше своите посетители. Очакваше да прегърне тяхното смирено мълчание, да чуе изречените наум молитви и накрая да отекне едва доловимото „Амин!”.
Райна влезе първа. Мракът в църквата се разсейваше едва- едва от запалените свещи и топло осве ...
Райна влезе първа. Мракът в църквата се разсейваше едва- едва от запалените свещи и топло осве ...
495
2
3
На ръката липсва ти часовник,
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден, ...
със крачки бавни свикна да броиш.
На времето отказваш днес да си затворник,
Моментът за изгубен да признаеш се боиш.
На навиците стари изцяло си отдаден, ...
203
Ивана се събуди в лошо настроение. В ушите й още кънтяха снощните думи на майка й. Скандалът се разнесе в цялата къща, дори отвъд пределите на имението. Не беше първият, нямаше и да е последният. Но този беше като изригване на вулкан. За своите осемнадесет години Ивана не показваше нужната зрялост, ...
576
1
5
Беше топъл октомврийски ден. Слънцето все още напомняше за себе си, нежно погалваше земята и тутакси се скриваше зад някой облак. Есента отдавна бе настъпила, а красивите й килими вече се стелеха в краката на плевенчани. Леко хладният полъх на вятъра караше хората да бързат към вкъщи, притеснени, че ...
875
3
3
Дали съм имала срещи,
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...
от онези, незабравимите?
И търсила ли съм любов със свещи,
в борбата стигали ли са ми силите?
Дали съм имала раздели? ...
164
1
-Ето го! Там, до оградата!
-Изглежда ми спокоен.
Познах го. Да, това беше той. Деляха ни само няколко крачки, но не спрях. Подминах го, а той сякаш не забеляза. И как би могъл?! Имаше една моя снимка от едно светско събитие, но там гримът и прическата си казваха думата. Сега съм друга. Не, сега съм ...
-Изглежда ми спокоен.
Познах го. Да, това беше той. Деляха ни само няколко крачки, но не спрях. Подминах го, а той сякаш не забеляза. И как би могъл?! Имаше една моя снимка от едно светско събитие, но там гримът и прическата си казваха думата. Сега съм друга. Не, сега съм ...
232
1
3
-Да седнем тук!
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...
-Колко е часът?
-Спокойно, няма още 12!
-Да, така е! Твърде рано е...
-Успокой се, Бояна! Човек ще реши, че чакаш нещо съдбоносно. Та, това е мъж, за Бога! Ти дори не го познаваш... ...
558
1
384
2
Ще дойдеш, ще погалиш
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш ...
изтерзаната душа.
Свещичка ще запалиш,
за да не сгреша...
Ще влезеш, ще поседнеш ...
169
1
2
Душата, казват, не случайно
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...
още от далече те избра.
Разпозна те, мила мамо
и с твоята душа превърна се в една.
Майката орисана е да обича ...
204
1
1
Бай Стоян седеше на прага къщата си. С любопитен поглед следеше как народът тичаше напред –назад по калдаръмените улици, влизаше в дюкяните на старата чершия, спираше се за минута-две за по някоя случайна приказка и отново поемаше по пътя си. Умислен беше бай Стоян и това личеше и в стойката му, и в ...
382
3
8
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъждът
един и същи ...
по прозореца
мечти.
И всеки път дъждът
един и същи ...
645
2
7
Ще замълча, за да ме чуеш,
в тишината истина се крие.
Не мога да ти подарявам чувства,
за да ме усетиш, аз ще си отида!
Ще изтръгна всеки малък спомен, ...
в тишината истина се крие.
Не мога да ти подарявам чувства,
за да ме усетиш, аз ще си отида!
Ще изтръгна всеки малък спомен, ...
194
Ей, за сцената ли чакаш?
За онази там, голямата?
Подготвяш се да забавляваш,
с комедия да скриваш драмата.
Завесата прикрива колко се страхуваш, ...
За онази там, голямата?
Подготвяш се да забавляваш,
с комедия да скриваш драмата.
Завесата прикрива колко се страхуваш, ...
193
1
Никола се събуди целият облян в пот. Пулсът му беше ускорен, ръцете му трепериха, дланите му се потяха. Пак онзи сън. Все същият кошмар, който го сграбчваше силно за гърлото и не му позволяваше да диша. Сърцето му биеше толкова силно в гърдите, че за малко да пробие дупка в тях и да се скрие под лег ...
770
3
9
Горещи слънчеви лъчи
Ревниво сутрин ме събуждат.
Сред златни залези и две очи
безпаметно аз мога да се губя.
Безкрайно синьо жадно ме поглъща ...
Ревниво сутрин ме събуждат.
Сред златни залези и две очи
безпаметно аз мога да се губя.
Безкрайно синьо жадно ме поглъща ...
158
Не паля свещ и в храм
свещен не съм.
Не искам и да знам
защо си днес дошъл.
Дошъл си като привидение, ...
свещен не съм.
Не искам и да знам
защо си днес дошъл.
Дошъл си като привидение, ...
184
1
Слънцето скриваше парещите си лъчи зад хълма за заслужена почивка. Цял ден гореше на небосвода, а след неговата ласка и камъкът се пукаше. Селото беше потънало в тишина. Уморени бяха хората му да кръстосват прашните улици, забързани и улисани всеки в своите дела. И няма как да бъде иначе, празникът ...
509
9
Отново валеше пороен дъжд. Небето изведнъж почерня и падна тежко над града. Уличното осветление беше слабо, а и дъждът не пропускаше и лъч светлина да мине между капките. Да минеш между капките не е никак лесно, невъзможно дори, но тази нощ аз се готвех да направя точно това. Свита на кълбо до прозо ...
936
2
4
Слънцето надничаше любопитно зад хълма с последните си топли лъчи. Погалваше свойски златните корони на дърветата преди да потъне зад високите планини и да отстъпи пред хладните вечерни ветрове на есента. Жътвата отдавна беше минала, хората в града и околните села прибираха припряно златните бали се ...
305
1
Разделял ли си някога залък?
Давал ли си и последната троха?
Усещал ли си се безнадеждно малък
когато си подавал на някого ръка?
Аз разделях и дарявах смело ...
Давал ли си и последната троха?
Усещал ли си се безнадеждно малък
когато си подавал на някого ръка?
Аз разделях и дарявах смело ...
338
4
Дойде, за да си отидеш,
докосна нежно мисълта ми.
В мен дълбоко да се скриеш,
и точно там остави рани.
Дойде, не остана дълго.. . ...
докосна нежно мисълта ми.
В мен дълбоко да се скриеш,
и точно там остави рани.
Дойде, не остана дълго.. . ...
337
1
Миришеш ми на август,
на топли слънчеви лъчи.
Гореща и неустоима младост
сред проблясъци на буйните вълни.
Галиш нежно като морски бриз, ...
на топли слънчеви лъчи.
Гореща и неустоима младост
сред проблясъци на буйните вълни.
Галиш нежно като морски бриз, ...
185
Полетът закъсняваше. Чакалнята беше пълна с вече изнервени, изморени и нетърпеливи пасажери. Някои от тях не са се прибирали в България от години – горбетът в чужбина ги беше стиснал здраво в ръцете си. Други бързаха да се върнат при семействата си след поредната екскурзия извън родината и с нетърпе ...
722
3
– Не знам защо трябва да идвам с теб, и то с влака? С колата за нула време щяхме да стигнем!
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...
Калина се възмущаваше от внезапното заминаване, но мърмореше на себе си. Знаеше, че възражението ѝ е напразно и майка ѝ няма да си направи труд да ѝ отговори. Но днес Силвия беше необичайно разговорлива.
– К ...
663
5
Казват, че надеждата умирала последна,
но те лъжат.
Любовта отива си след нея,
когато я пропъждат.
Надеждата угасва първа ...
но те лъжат.
Любовта отива си след нея,
когато я пропъждат.
Надеждата угасва първа ...
382
Рисувам
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъжд ...
Рисувам с бледи пръсти
по прозореца
мечти.
И всеки път дъжд ...
386
Тя не носи черни дрехи,
Косите не са й вързани на кок.
Пред очите няма тъмна мрежа
Не отправя погледа към Бог.
Душата й облечена е в черно, ...
Косите не са й вързани на кок.
Пред очите няма тъмна мрежа
Не отправя погледа към Бог.
Душата й облечена е в черно, ...
416
1
Обичам те в горещи дни
и нощи,
в летен зной.
Обичам те в бури
мощни ...
и нощи,
в летен зной.
Обичам те в бури
мощни ...
395
Не искам да съм твоите
петък вечери,
пропити с алкохол
и с цигарен дим....
Сред тълпа от непознати ...
петък вечери,
пропити с алкохол
и с цигарен дим....
Сред тълпа от непознати ...
422
1
Днес ти влезе на пръсти, тихо,
точно, както си отиде вчера.
Поогледа се, но не попита
за теб ли е топлата вечеря.
Просто седна там на канапето, ...
точно, както си отиде вчера.
Поогледа се, но не попита
за теб ли е топлата вечеря.
Просто седна там на канапето, ...
351
1
2
-Хей, защо стоиш измъчено на прага?
Влез, недей ме гледа безразлично!
- И да вляза, едва ли ще остана,
ти ще ме прогониш даже без причина
- Но аз те чакам вече много време. ...
Влез, недей ме гледа безразлично!
- И да вляза, едва ли ще остана,
ти ще ме прогониш даже без причина
- Но аз те чакам вече много време. ...
725
1
4
Не е модерно вече с писма
да споделяш мисли, чувства.
Пред вида на празните листа
онези думи безпомощно се блъскат...
Може би не искам да ти пиша, ...
да споделяш мисли, чувства.
Пред вида на празните листа
онези думи безпомощно се блъскат...
Може би не искам да ти пиша, ...
373
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
