24.03.2020 г., 7:32 ч.

Принцеса 

  Проза » Разкази
91 3 11
10 мин за четене

© Пепи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • 💐 Краси, благодаря ти!
  • Много хубав разказ!
  • Благодаря ви!
    Троя, и аз виждах очите на Принцеса и страха на Дончо да не се удави в мъката им.
    Марианке, генек - природата ни учи да сме човеци
    мислител - благодаря ти!

    Наде, и аз... вчера го написах, а още ме стиска нещо тягостно за гърлото...
  • Нямам думи за коментар...
  • Благодаря ви!
    Троя, и аз виждах очите на Принцеса и страха на Дончо да не се удави в мъката им.
    Марианке, генек - природата ни учи да сме човеци
    мислител - благодаря ти!
  • Хубаво. И в известен смисъл - човешко.
  • Много силен разказ, Пепи, и леко нетипичен за теб, като цяло. Или поне с такова впечатление останах.
    Обичам творби за животни, а тази е успешна.
    Поздравявам те.
  • Чудесен разказ. Изпълнен с топлина и дълбочина, разказан много увлекателно.
  • Четох за коне, а виждах хора. Интересен разказ. Кара те да се замислиш. Поздрави, Пепи!
  • "един Господ знаеше какво ѝ е в сърцето." Поздравления!
Предложения
: ??:??