Принцесите не плачат, това е защото кралиците взимат тяхната болка. Колкото и да се опитват дъщерите болката си в очите си да скрият, майките виждат я в сърцето им и само с една прегръдка успяват да я прехвърля и вместо тях да я изплачат.

Принцесите не плачат, но за сметка на това кралиците се затварят нощем в тяхната скрита си стая и изревават всичко, което тревожи дъщерите им. Очите им винаги подути са, но все гледат да го прикрият, като казват, че не са се наспали.

Принцесите на плачат, те правят се на силни и слагат маска на надменност, за сметка на това кралиците открити са пред хората без да ги е срам. Колкото и да си опитват да научат и дъщерите си на това да са искрени с чувствата си, света им дава обратния урок- че трябва да се страхуват на показват емоция, понеже това ще покаже, че са по-слаби и раними.

Принцесите не плачат, да дори капка не потича от техните очи, сърцето им е прогизнало от влагата от задържаните в тях сълзи и от студа, който е в света е станало на лед, но нищо, за това пък сърцата на кралиците горят от любов, защото от очите им всеки ден реки от сълзи текат.

Принцесите не плачат и никога няма да ги видите емоция да покажат, те скрити са дълбока в тях, но въпреки това майките им- кралиците пак успяват да ги разгадаят и ги изразяват емоциите им вместо тях.