Пришълец: Кървави кости

18.02.2009 г., 14:27 ч.

Проза » Повести и романи

944 0 0

9 мин за четене

"Моята цел е да направим нещо красиво от нещо несъвършено. Ако има неща, които не служат на целите на обществото по начина, по който трябва, кой може да каже, че ние не можем и не трябва да променим това? Моята цел в живота е да се уверя, че всички, и всичко вършат работа, която ще подобри нашето качество на живот, както и цялата ни раса." - Професор Антън Дюкс

"Идеята беше инженерите да ги направят по начина, който те преценят за най-добър. Това бе идеята на учените, които бяха в процес на работа в Лаун Индъстрис. Вземете нещо, което е... непълноценно, и го превърнете в нещо перфектно. Някои хора не са били предназначени да ходят свободно по света - някои са били предназначени да бъдат затворени завинаги, под постоянно наблюдение. Що за отпадъци са те? Това, което искам да кажа е - погледни фактите човече! Вие давате милиони на данъчните, за да се грижите за тези маниаци, но това не дава нищо в замяна на общноста.Вземете нещо от тази измет, и на свой ред го направи полезна част от обществото." - Стивън Кембъл, директор на Лаун Индъстрис

ПЪРВО

Понеделник 12 октомври, 2203
12:58 ч. - орбитална платформа "Хулио". Орбитата на Юпитер 2
ОПЕРАТИВЕН КЛАС ДЕЛТА ПЕТСТОТИН И ШЕЙСЕТ ЛИЦЕНЗИОНЕН № 2349-6789-11245-980167
ЦЕЛ - БИОЛОГИЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ И ГЕННО ИНЖЕНЕРСТВОСОБСТВЕНИК - ЛАУН ИНДЪСТРИС ПЕТ ПЪРВИЧНИ ЛАБ. КОМПЛЕКСИ
ТРИ КАРГО ЗАЛИВА
ЕДНО ПРОМИШЛЕНО ОРАЗМЕРЕНО КРИОГЕННО ПОМЕЩЕНИЕЕКИПАЖ - ДО 500
ДВЕ АКТИВНИ ПРИСТАНИЩА ЗА КОРАБИТЕ НА КОМПАНИЯТА

Антън погледна през запечатаните контейнери, докарани от транспортера, към лицата на замразените - спокойни, спящи ледения си сън. Бяха от членове на екипажа на наемническия кораб "Спейсхоук 245", задържан почти извън Границата. Вероятно тези хора са били професионалисти в работата си (ако това можеше да се нарече работа) и Антън можеше да си ги представи как са вършили спокойно и уверено задачите си - но товарът им?
Хората, от които се състоеше този товар, бяха от много специален вид и ако правителството не ги беше открило, те щяха да бъдат животозастрашаващи елементи от стремящото се към идилия общество.
"Добре е, че правителството е притежание на корпорациите, защото иначе неща като това щяха да се окажат трудни."
Товарът в известен смисъл струваше доста солидна сума, платена "под масата", със знанието на правителството и местните правни органи, макар всички да се правеха на глухи и слепи. Това беше част от грандиозния план и беше необходимо за успеха на експериментите, които Антън провеждаше на Орбиталната платформа.
"Всичко това е част от един много добър работен ден"
- Дай ми досиетата им - каза той на един от асистентите. Отпи глътка сода, която беше взел от близкия автомат. Антън Дюкс никога не беше харесвал кафе - нито истинското, нито синтетичното. Кафето винаги беше толкова горещо! А пък като изстинеше, ставаше отвратително - като престояли лайна.
Отново погледна към хората в крио-камерите. Толкова много хора бяха лежали в тях пред погледа му - лунатици, психопати... и всички те озовали се тук по специална поръчка от правителствата на LV планетите. Фактът, че тези мъже и жени идваха от LV планети се струваше като странно съвпадение на професора и щеше да е наистина отлично, ако те бяха първите успешно тествани индивиди.
Регионите LV се бяха превърнали в най-скандалната планетна система за изследователите на ксеноморфите. Светият Граал за незаконни генетични и военни изследвания. Идеалното място.
- Ето досиетата, професор Дюкс, сър - Асистентът му Ърнест се завтече към него, като насмалко не се препъна от бързане. Ръката му стискаше до прималяване клипборда и листата. - Всички са осчетоводени.
- Благодаря, Ърнест - отговори Дюкс и извади от джоба си малки очила за четене. Трябваше да приготви документите за принтиране и копиране в базата данни на станцията.
"Проклет, тромав идиот!"
Започна да прехвърля досиетата.
"Даниел Мур, шизофреничен убиец обявен за психически нестабилен с молба за убежище на на LV-3X45... Не, не е това, което ми трябва. Искам да се занимавам само с един човек в даден момент.
Шизофреничните имат множества личности, нали? Не, може би това бяха биполярните... Мамка му, всички откачалки са едни и същи!
Докато сканираше целия документ, съзнанието му се спираше на случайни пасажи. Скоро попадна на нещо.
- Мария Куин - изрече замислено на глас. - Убила съпруга и двете си дъщери. Вярва, че те били обладани от демони и че тя трябвало да яде сърцата им, за да спаси човечеството... Потърсила убежище на LV-3X45... Използва парчета от огледало и четка за зъби... Давам й точки за оригиналност, наистина! Май, че открихме победител в нашия конкурс! Издърпайте я настрана и я пренасочете към моето крило на станцията.
- Да, професоре, сър! - Отзова се Ърнест.
"Добро момче си, Ърнест, макарпонякога да си непоправим идиот. Такааа... да видим какво имаме нататък."
- Карлос, фамилия неизвестна... Убил десет проститутки на планетата Редемпшън... Голяма ирония, наистина... Разположен в убежище Карсън, на LV-34T9. По дяволите, този човек ще работи добре!
Свали си очилата и погледна Ърнест.
- Така. Вземи тези двамата и ги прикачи хубаво към генните манипулатори в крилото ми. Трябва да сме готови мигновено да започнем с процеса.
- Да, сър, веднага! - Ърнест нареди на компютъра да започне прикачването на контейнерите за транспортиране. - Какво ще правим с останалите осем?
- Сложете ги във фризера за резервни части. Господи, това е една и съща рутинна процедура напоследък, Ърни.
Ах, добричкият ми Ърнест... Не го бива много по мисленето, но поне е добър за физически труд."
Дюкс загледа отдалечаващия се асистент. Хубавото у него беше, че не задаваше много въпроси за онова, което ставаше тук. Това наистина беше достойно за възхита.

***
Зелените очи на Мария се разшириха, когато тя усети голото си тяло, затънало в някакъв вискозен материал, почти като желе. На пръв поглед тя се намираше в центъра на неголямо кълбо. Двама мъже вършеха нещо наблизо. Светлините бяха изключени.
Нещо тук й напомняше на океана... или поне това, което й бяха разказвали, че представлява океана. Тя никога не го беше виждала в действителност, но това, което й бяха казали, звучеше чудесно.
"Къде съм? Какво е това? Господи, това нещо е навсякъде около мен! Усещам го в носа си. И... на други места. Боже Господи, това нещо е в мен!"
Какво беше това място? Не беше нейният дом. Хората, който я отведоха, бяха казали, че искат да я отведат у дома, но това не беше у дома. Ако я бяха излъгали, след като тя искаше да ги спаси от демоните, които завладяха семейството й? Те трябваше да й благодарят! Тя искаше да спаси целия свят, като уби семейството си. Може пък това да е нещо како бонус - някаква нова форма на СПА-лечение, или нещо подобно.
Тогава видя тръбите, свързани с нея - проникващи в ръцете и краката й. Очите й се разшириха още повече - тя знаеше, че тези неща са в нейната плът; усещаше нещо странно в себе си, като че малки зъбчета й правеха пиърсинг на костите. Беше виждала нещо подобно в някакъв филм и знаеше, че когато разни неща са закачени към тялото ти, това не е на добре.
"О, не, не, не, не... Това е мястото, където пришълците излизат иззад завесата и започват да пият мозъка ми и..."
Започна да прави неистови опити да се свърже с хората извън кълбото, ала тръбата в гърлото й пречеше да издаде какъвто и да било звук. Не беше забелязала проклетата тръба досега. Механизмът изпомпваше течност в тялото й и тя се опита да извика в знак на протест.
Обаче не успя. Ала продължи да се бори.

***
- Събуди се, сър. - Ърнест включи осветлението. - Знам, че искахте да експериментирате, докато е под действието на седативите, но не знам какво се обърка. Може би вината е моя...
- Това няма значение. Поне я имаш стабилна, преди да направи някоя каша - отговори Антън. Пръстите му почти докоснаха дръжката на скрития под бюрото му пистолет.
Правило номер едно - винаги бъди готов. Особено когато се занимаваш с подобни екземпляри.
"Да се надяваме, че повече няма да има проблеми, Ърнест..."
- Някакви проблеми с мъжкия екземпляр след излизането му от криосъня?
- Не, сър. Никакви проблеми с господин Карлос. Спи като бебе. Може би е готов за първия етап на генетична реконструкция. Какви са вашите заповеди, професор Дюкс?
"Колкото и да оценявам помоща ти, Ърнест, кълна се, че понякога ми се иска да пусна някой куршум в проклетата ти глава."
- Стартирай манипулациите. След това започни стимулация с протеин, за основно омекотяване - Антън хвърли поглед над очилата си към своя асистент. - Готов ли си за всичко това, синко?
- Искате ли пържени картофки с това? - Подсмихна се Ърнест, после започна да натиска бутоните на пулта пред него. Светлините започнаха да трептят и да гаснат, докато течностите течаха през пластмасовите тръби, преди да влязат в контакт с двата субекта.
"Нахално копеле..."
- Не, това ще бъде всичко за днес - Антън стана, приближи се да панела отдясно на вратата и въведе кода за отваряне. - Ще се занимаваш с тях ден или два, после аз ще се върна, за да видя дали може да се направи нещо с тях.

***
Когато Дюкс излезе от стаята, Ърнест просто стоеше и чакаше, вторачен в тялото на жената. Жалко, че беше луда. Би било хубаво да я срещне край бреговете на някой плаж.
"Момче, ти си луд. И така, усмихни се, мила, ти ще имаш късмет. Скоро ще се избавиш от настоящите и миналите проблеми... А сега трябва да поспя, по дяволите! Не трябва да изглеждам зле."

***
Професор Дюкс си изпъна палтото и изчака вратата да се плъзне на мястото си зад гърба му, оставяйки Ърнест да се занимава с рутинната работа по прилагането на някои основни химически вещества и наркотици на "пациентите".

"Мамка му, дали няма да е по-добре да оставя проклетото копеле да убие жената със свъхдоза? Може просто да увелича дозировката, без неговото знание... Не, дори Ърнест може да се справи с елементарно отчитане на дозите. Ще забележи.
Формулата беше работила за известно време, така че по-добре беше той да използва възможността и да прави с тази партида каквото си поиска. Така или иначе тези хора щяха да бъдат убити от правителството, все пак, така че защо да не се възползва сега?
"Защо не можаха да ми дадат военнопленници или някой с мислещ нормален мозък? Експериментирането с някой, чийто ум е наред, може да се окаже ползотворно в в тези условия, ако избегнем проблема с човешките права... Не че наистина това е нарушение на човешките права. Що за права имат тези отрепки?"
Засега обаче трябваше да се задоволява с това, с което разполага и което би предотвратило неуспеха на експеримента. Тяхното съзнание можеше да бъде фрагментирано и той искаше тези фрагменти, за да направи нещо съвършено.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.