Всеки от нас остава самичък и всеки от нас има нужда от някого до него. Но най-вече от приятел. Мисля си, ако ви нямаше вас, мен дали още щеше да ме има? Мисли… Размисли… Потъване… Сън… Кошмар… Събуждам се и виждам вас. Виждам хората, които обичам, виждам всичко, което ме кара да живея! И пак… Мисли… Размисли…Потъване… Сън… Кошмар… Но сега не успявам да се събудя! И още живея в един кошмар, където тъна в самота… Прах… Дърво… Трева…Листа… Поляна… Това е всичко около мен. И вас отново ви няма… Стая… Стени… Маса… Легло… А на леглото смачкан лист хартия. “Събуди се” пише там. Опит… И още един… И се събуждам. Вие сте там, пред мен, протегнали ръце и викащи ме. Хората, които не мога да си позволя да загубя, хората, за които съм готова да си дам живота. Хора, които ценя повече от себе си. И те са до мен, макар и не физически, но усещам тяхното присъствие в сърцето си, чувствам ги с душата си. Това са хората, заради които живея – приятелите! Обичам ви!