Приятели
на Боно
Беше ранно утро. Той стана и погледна през прозореца. Снегът беше натрупал. Още предната вечер започна да вали и вече часове не спираше. Беше една прекрасна зимна приказка. Бяла пелена застилаше земята и нищо друго не се виждаше, освен белота, чистота, тишина. Снежинките танцуваха своя фееричен танц и бавно достигаха до земята, където се сливаха в едно цяло. Невинност и очарование, ослепителен блясък и разкош, уют, топлина и безмилостно сурова - това е тя зимата, с цялото си противоречиво обаяние. Тази студена красавица те целува с ледената си усмихва и те омайва. Тя пее с вятъра и той носи песента й.
Изпи горещото кафе с малко захар, сложи шал и ръкавици, нахлупи шапката над очите си и отвори входната врата. Снегът само това чакаше. Бързо нахлу в процепа на вратата. Излезе навън и се огледа. Единствено кучето, неговият приятел, го чакаше в тъмното, като влизаше и излизаше от къщичката си, но щом видя стопанина си, бързо заподскача и радостно замаха с опашка. Беше дошл ...