Беше един от онези дни, които разтърсваха душата до основи и не й даваха никакъв покой (запомнящи се, болезнени), защото не винаги нещата се случваха така, както искаме...
Бесните кучета в мен се бяха разбудили и ожесточено напираха да излязат, и да разкъсат всичко около себе си (най-вече мен)
Опитвах се да сдържа състоянията си, но най - вече се опитвах да сдържа гнева си. Гняв, от който бягах така, както Дявол от тамян и който винаги ме застигаше някъде там по пътя... И когато същият този гняв превземеше същността ми единственото, което можех да направя беше да се разбия някъде...
В мен преливаха всякакви чувства и емоции (започвайки от тъмните, и стигайки до най - мрачните), които чакаха нетърпеливо до кучетата да бъдат освободени и понеже често са ми казвали, че Дяволът прилича на мен, облечен в женски дрехи, това, което умеех най - добре беше да облека Дявола, и да пусна кучетата...
Така и направих: избрах най-късата, и най - впита рокля с най-изрязаното деколте, така че да подчер ...