„Пробният брак на Ани”- автор Божидар Божилов.

Постановчик - Андрей Михайлов

Студентски дом на културата - 1964 година.

                            *

Режисьорското решение: няма!

Влизаш от тук, излизаш от там!

Между другото си казваш думичките…

Бог знае защо постановчика е избрал тази пиеса!

Беше първият драматургичен опит на утвърдения поет.

По-късно написа още четири – все така неуспешни.

Беше времето на Априлските поети - пишещи пиеси.

Истинските драматурзите още ги нямаше!

Нашият случай си беше пълна лудост.

Самодеен режисьор поставя самодейна пиеса със самодейци!

За да се получи спектакъл, са нужни поне два от трите фактора!

Само при силна режисура и добра пиеса са възможни слаби актьори…

Провалът ще бъде предотвратен, но истински театър няма да има.

Всички други варианти изключват добрия резултат.

А ние всички безумно обичахме театъра и търсехме изява на всяка цена...

Искахме да правим различен, особен, необичаен театър!

                                            *

Директор на дома беше Стефан Енчев, по–късно изявен журналист.

Бяха създадени прекрасни условия за работа на всички състави.

Но никой не се интересуваше от качествата на продукта…

Важното беше да се отчита дейност!

                                            *

Неочаквано получихме покана за гастрол в Белград!

Два спектакъла по линия на някаква културна спогодба…

А оркестър „Стакато” ще изнася пък концерти…

Развигор Попов, Иван Пендачански правеха първите си стъпки.

Ще пътуваме със собствен автобус.

Цели десет дни… Радостта беше неописуема!

Всички пътувахме за първи път в чужбина…

През онези години още нямаше държавен театър, гостувал навън…

Гостуваха само съветски театри по повод годишнини от ВОСР.

А ние, някакви си самодейци, ще играем на Запад, макар и Югославия!

С нас ще пътува и авторът на пиесата.

                                             *

Естествено, пътуването беше интересно.

Музиканти и артисти в един рейс – безкрайна фиеста до Белград.

На отиване пеехме български песни, а на връщане - сръбски…

За западни песни и не смеехме да си помислим, камо ли да пеем!

За първи път видях бетонна магистрала - от границата до Белград!

Ние и днес нямаме свястна асфалтова магистрала…

В същото време не видяхме уредено село, все някакви махали, паланки…

Нямаше ги нашите къщи от камък, тухли и бетон.

Стана така, че пристигнахме с два часа закъснение.

Когато слизахме от автобуса, чухме люти псувни…

Някой побърза да обясни, че това е нещо като „Добре дошли”!

А ни псували, защото сме закъснели.

Сръбска му работа…

                                                *

При пътуването се сприятелихме с Божидар Божилов.

Преди година се беше върнал от Куба, където беше културен аташе.

Току–що се беше развел, мисля, за втори път.

Настаниха ни в една стая.

Взехме душ и като невидели се юрнахме из белградските кафани.

И наистина, къде ще видим подобно нещо!

От вратата цигуларят те посреща и върви след тебе…

Ако пък седнеш на маса, стои над главата ти и омайно свири…

Ако пък не седнеш, те изпраща до вратата…

Само защото си удостоил заведението със своето присъствие!

Как ли сме изглеждали с Божко!...

Той се славеше като голям любовник.

Сред съсловието се разказваше един случай, превърнал се във виц.

Бил мераклия на някаква семейна жена… След едногодишно ухажване тя го поканила на гости! Божко, превъзбуден и щастлив, пристигнал с букет цветя. Дамата го посреща, хранейки злоядия си петгодишен син.

По някое време майката изнервена се скарала на детето:

- Ако да не ядеш, ще заприличаш на маркуч като тоя чичко!..

Детето обходило с тъжен поглед Божко от глава до пети и изяло яденето.

Радостна, майката го помолила утре пак да намине по обяд.

Сконфузен, поетът си тръгнал и повече не се върнал да нахрани детето…

                                           *

Моите ресурси приключиха още след първото заведение.

Божко ме потупа по рамо да не се притеснявам.

- Важното да бъде интересно и да има момичета…

За нула време се залепихме за някакви плувкини от „Цървена звезда”.

И ни погълна нощният живот на Белград…

Божко плащаше…

По някое време се оплака, че неговата плувкиня му се „изплъзва”!

Ужас, човекът похарчи хиляди динари и накрая - с празни ръце…

Обясних ù на четири очи, че това е един от големите български поети…

Свободен е, изключително сериозен и търси жена за брак!

А тя: Не рачим…

Тогава, кой знае защо, добавих: На първо време може и пробен!

Така че човекът изобщо не е за пренебрегване…

Тя пак: Не рачим…

Повече подробности - утре вечер на представлението „Пробният брак”.

А тя пак: Не рачим, та не рачим!

Питам я: Какво толкова не му рачиш?

А тя: бил с мустаци на коцкар и дълъг като маркуч!

Притъмня ми!

Моята плувкиня се казваше Елица.

Казах ù да вразуми приятелката си, иначе си тръгвам за България.

Тя взе, че се разплака с истински сълзи и рече, че тръгва с мене…

                                             *

Призори пуснах Божко в хотелската стая, а ние преспахме в автобуса…

На другия ден по обяд някой удряше с юмруци по задното стъкло…

Беше Божко: Оная влезе в банята и не се върна…

- Скочила е през прозореца?! – отворих очи и се опитах да стана.

- Търсих я навсякъде – няма я!

Елица ме беше заклещила и не можех да стана…

- Божко, разходи се, след малко Елица ще се обади на друго момиче…

- Ама тази беше плувкиня…

- И другата ще бъде плувкиня…

- Направо да дойде по бански – поръчах на Елица и отново заспах…

                                               *

Привечер се появи някакво съвършено създание на природата!

Не плувкиня, Божко, тази е богиня – навивах Божко.

Да си призная, откровено му завидях!

Какво да се прави, късметът бил негов – все пак си направих устата:

- Ако имаш проблем, готов съм на смяна – уж на шега му подхвърлих.

Той обаче беше категоричен:

- Не рачим! Това ми е късметът.

Не скриваше радостта си! Беше щастлив…

Аз се радвах повече от него - вече няма да потъвам в земята…

Хапнахме, пийнахме, потанцувахме…

Божко демонстрира някакви стъпки от кубинско танго.

Момичето се превиваше от смях и плескаше с ръце…

По едно време се затича към тоалетната, Божко танцуваше унесен…

Прищрака ми през ума, че и тая може да не се върне…

Елица се беше впила в мен и не можех да се откача…

Исках да изтичам до тоалетната и тангото свърши…

……………………………................

И тази не се върна от тоалетната!

                                          *

Второто ни представление беше в Нови Београд.

Там Елица ме заведе на концерт, който започваше от 4 сутринта.

Станах свидетел на нещо невиждано.

Концертът беше само за студенти.

Според Елица, ще пеят техните най-големи певци.

Нито едно име бях чувал.

Още не беше настъпил бума на сръбска музика в България.

Пееха само сръбски народни песни.

Студентите изпадаха в транс, разбира се, малко бяха трезвите…

Всички идваха от кръчмите...

Пиеше се и на концерта – всеки си носеше алкохол…

Абсолютна вакханалия, но скандали никакви..

Всички бяха обсебени от музиката и песните…

Сцената беше осеяна с банкноти…

Други чакаха ред, да закичат своите любимци, да се докоснат до тях…

Е, това - си мислех - в България не можеше да се случи…

След два месеца за Нова година, Елица наистина пристигна в България!

Но не окончателно…