svetlanal (Светлана Лажова)
340 8102
21.05.2009 г., 0:36 ч.

Прочетох за... 

  Проза
1343 0 43
10 мин за четене


Прозренията на Майка Тереза




Най-хубавият ден – днешният.


Това е, когато казваме – живей за мига! Не какво ли ще ми се случи утре, ами то каквото е писано, ще се случи, наслади се на това, което се случва сега! А не от понеделник, от другата седмица... Понякога живеем точно така. Като взема заплата, като... ”Няма никакъв път към щастието. Щастието – това е самият път, затова наслаждавайте се на всеки момент. Щастието - това е пътят, а не крайната цел. Чувствайте се щастливи сега.”

Най-голямата спънка – страхът.

Страхът от неизвестното, от височината, от това дали ще се справиш. Ами опитай, как ще разбереш, ако те е страх дори да започнеш нещо. Преди години, когато започнах да пиша по разни вестници и ми искаха още и още фейлетони, реших да напиша книга и да я издам. Вече си представях, че тя ще стане бестселър, а аз... Приятелите ми Надя и Петър ме насърчиха и ми помогнаха. Е, не станах световноизвестна писателка, но знам, че като остарея, няма да казвам: Аз навремето можех да... обаче... времената бяха такива. А ще знам, че съм опитала. И няма нищо страшно.

Най-лесното нещо – да се заблудиш.

Подлагай на съмнение, проверявай и сляпо не се доверявай дори на най-близкия човек. Като в приказките, нека първо премине трите препятствия, пък после чак идва доверието.

Най-голямата грешка – да паднеш духом.

Дори да нямате сили да се изправите... Въпреки че казват: Здрав дух в здраво тяло, ако мечтите ви летят и ви дават крила... Просто вярвайте в чудеса, те тогава се случват. Паднете ли духом, ставане няма.

Коренът на всички злини – егоизмът.

Егоизмът... не трябва да забравяме, че не живеем сами на тази земя. И че светът не се върти около нас и само заради нас.

Най-хубавото развлечение – работата.

Казват, че най-голямото щастие е да работиш това, което най-много обичаш да правиш. Обичаш да играеш футбол - ставаш футболист и за това ти плащат. Хобито ти е да пееш или да пишеш романи, изнасяш рецитали, издаваш книги и от това печелиш. Какво по-голямо щастие?! А щом работиш нещо, което не ти харесва, но ти трябват пари, направи така, че поне малко от малко да ти е приятно, така или иначе ще трябва да изкарваш поне по осем часа в работа, измисли си някаква хитринка, която да те мотивира да имаш желание да отиваш на работа. Мога да дам хиляди примери, е не точно хиляди. Но ето три: За да успееш в работата, първо трябва да го искаш. Второ – зъбите. Това е здраве, усмивка, красота. За да имаш успешен бизнес, трябва да имаш ведра усмивка, свеж дъх. Това не съм го измислила аз, пише го в дебелите книги. Трето – нищо не може да замени почивката, нека парите и успехът не ви заблуждават. Щом си работил много, ти трябва и хубава почивка. Иначе за какво работим?! За слава, за пари?! Нито славата, нито парите са сладки, ако няма с кого да ги споделите. Ако не почивате, ще се превърнете в машина, а дори машините почиват, 'щото иначе се износват и се чупят. Но за тях има резервни части, а за нас още не продават на промоция в магазините или нещо бъркам?!

Най-лошото поражение – отчаянието.

В такива моменти ти трябва истински приятел, който да те раздруса едно хубавичко. Пазете си приятелите за такива моменти и не ги натоварвайте с разни глупости ежедневно. Страшно е и понякога ти трябва съвсем малко да се отчаеш, а не бива! Надеждата не трябва да ни напуска дори за миг. И едно рамо, на което да поплачеш, не е излишно. Имаш ли го, няма страшно. А ако го нямаш, не се отчайвай, то може би те чака, просто го потърси. Мен ме спасява вярата, че най-хубавото наистина предстои.

Най-добрите учители – децата.

Те са толкова истински, при тях няма «от куртоазия» да ти кажат нещо, при тях всичко е чисто, като бял лист хартия, на който животът започва да пише. Казват, че  са и лента, на която вече има запис от родителите и все пак са чисти като утринна роса. От тях може толкова много да се научи, стига да имаме време да ги изслушваме. «А не, ти не се бъркай, още си малък.» Колко странно, че и те имат мнение по някои въпроси. Аз дори питам малката си внучка какво да направя и тя ми дава такива мъдри съвети, че ме е срам, че аз не съм се сетила с моя опит за тях. У дома винаги решавахме важни неща, като събирахме семейния съвет и изслушвахме мнението и на малките ни деца, а съветите им в повечето случаи са ни помагали. Ние стигаме до решенията по по-трудния начин, при тях е лесно, те не са обременени от дълъг опит и много грешки. А в живота повечето неща са много простички, ние сами си ги усложняваме. Боядисвахме яйцата за Великден. Малката нещо се ядоса и каза: Няма да боядисвам! Полудях. Влизах сто пъти в стаята при нея. По едно време се успокоих и я питам: Защо бе, момиче? Кажи какво да направя? Просто трябваше да ме оставиш пет минутки сама и аз щях да дойда и даже да ти се извиня, а ти само нервничиш и още повече ме ядоса и мен. Край, оставям те, когато решиш, ела! Идвам веднага. И сме пак приятелки, нали?! Я, колко било лесно?! Тя има решение, а аз само нерви.


Най-първата необходимост – общуването.

Още щом се роди дете, то иска внимание, топлина. Само да му хванеш ръчичката в своята - и то е по-спокойно. Може и да не разбира какво му говориш, но то е щастливо, щом си до него и плаче, щом остане само. А колко е хубаво да споделиш радостта с някой. А мъката. А ежедневието.


Най-голямото щастие – да си полезен на другите.

Щастие е! Да знаеш, че си необходим на някого за съвет, за подкрепа в труден момент, за делник и за празник. Да знаеш, че някой не може да живее без теб, не заради друго, а защото си добър човек, необходим, а не заради парите ти, е нещо много много хубаво. Чувстваш се значим. Майка ми готви, за да имам повече време за нея. Карам ù се, а тя ми казва, че иска да ми помогне. Една приятелка роди трето дете. Тя живее в Париж и нейното дете и моята внучка са родени в един месец. Но тя е майка, а аз баба, нищо че сме наборки .Тя казва, че го е родила, защото работи на четири часа и не се чувства полезна. Двете ù момчета вече били големи и нямали нужда от нея. А сега е толкова щастлива. Моя приятелка, пенсионерка, ходеше в най-големите поледици за минерална вода и я носеше на семейните си вече деца. Дъщеря ù ми казваше: Как да кажа на мама, че аз мога да си я купя, нали тя така се чувства полезна.


Най-голямата тайна – смъртта.

Неизвестното, необяснимото и страхът от него. Когато си наясно с нещата, ги приемаш, а щом има неизвестност, тя плаши. Но така е устроен животът, всеки, който се е родил, умира. Важното е как е живял.

Най-неприятният недостатък – лошото настроение.

Както усмивката, така и лошото настроение са заразни. Задаваме ли си въпроса защо напоследък ни отбягват? Всичко трябва да си има граници, не може непрекъснато да натоварваш близките си хора с лошото си настроение. То се превръща в част от теб, става твой недостатък, но ти не забелязваш това. Забележи тогава, че хората покрай теб намаляват. Тези, които до вчера са те търсили, изведнъж изчезват. Значи причината е в теб. Допуснеш ли да се превърнеш във вечно мрънкащо и недоволно същество, никой няма да потърси компанията ти. Просто излез навън, иди в парка, в гората, зареди си батериите, не стой затворен между четири стени, те допълнително потискат. Направи нещо, не оставяй лошото настроение да те погълне, страшно е.


Най-опасният човек – лъжецът.

Оплиташ се в лъжите си и започваш все повече да потъваш в тях. На такъв човек не можеш нищо да довериш, а няма ли доверие... няма нищо.


Най-коварното чувство – ненавистта.

Ненавиждаш някого и какво от това? Или му го кажи, или... Ти се тормозиш, той – не. Много му пука, а може и да не знае, че ти изпитваш ненавист към него.

Най-красивият подарък – прошката.

Ако можеш да простиш, е наистина най-хубавият подарък и за теб, и за другия. Тук ще кажа, че познавам Силвия Кацарова – певицата, на чийто глас се възхищавам и човека, на който винаги благодаря, че го имам за приятел. Прекрасен човек, който ме научи да прощавам, като ми разказа как ù е станало по-светло на душата в мига, в който е простила на близък човек. Сега са просто приятели, защото са си изяснили малките недоразумения, които е имало между тях. Тя така по човешки ми разказа историята на чашка кафе, че ме хвана срам, че аз изпитвам омраза към някого. След разговора с нея отидох и си изясних отношенията, казах какво мисля, чух отсрещната страна и всичко остана там, а не дълбоко в сърцето ми. Тази жена ме направи по-добра. Обичам я и не пропускам да ù го казвам, когато мога.


Най-необходимото – домашното огнище.

Където и да се намираме, най-хубаво ни е у дома, сред близките, които ни обичат. Чела съм интервюта на световноизвестни личности и единственото, което е еднакво при всички, е това, че всеки мечтае да се задоми или ако е семеен, казва, че най-голямото щастие е след турне да се върне у дома. Това е. Дори когато усещаш края си, искаш да си умреш в своето легло, а не в болничната стая. Нали казват, че у дома дори стените помагат.

Най-краткия път – правилния.


Този, който ти подсказва сърцето, този за който най-напред ти идва наум. А как да разберем?! Може би тук идва на помощ интуицията.

Най-приятното усещане – вътрешният мир.

Когaто си в мир със себе си, си способен да си в мир с целия свят. Трудно се постига, но е прекрасно усещането да ти е хубаво в собствената кожа. Трябва наистина най-напред сами да харесаме себе си, за да ни харесат и другите. Трябва първо да уважаваш себе си, да си знаеш цената и да не я сваляш, така ще оценяваш и другите, защото ще имаш критерии.

Най-добрата защита – усмивката.

Когато се усмихваш, цялото ти същество сияе. Когато си ядосан, всяка клетка боледува. Само това трябва да ни кара по-честичко да се усмихваме. Да се научим да се радваме на малките неща.

Най-голямото удовлетворение – изпълненият дълг.

Дълг, тази позабравена дума. Чест, доблест...

Най-мощната сила – вярата.

Та ние вече в нищо не вярваме, колко жалко.

Най-стимулиращият дар – надеждата.

А тя умирала последна.

Единствената реалност – любовта.


Без която не можем. Та нали без нея и нас няма да ни има. Забелязахте ли, че накрая са вярата, надеждата и любовта. Не мога да си представя живота без тях и без мечтите.


Общообразователният курс приключи, другия път си носете бележниците, ще се изпитваме. Не, ще се изпитваме като минем и втората част - за флирта. Ще има и практически занимания по двойки, няма как, първо ще ви показвам. Предупреждавам ви ИЗЛИШНО, само някой да ми напише двойка и направо го заплашва светло бъдеще. Да си имаме уважението, аз тук чета и преписвам по цели нощи за вас, аз си ги знам тези неща, ама друг път. Може само някое „браво” да ми напишете преко сили, но не и нещо лошо. Знаете, че съм чувствителна и даже романтична понякога, когато... не ми е загорял боба. Хайде отивам да чета... вас или за вас!!!

© Светлана Лажова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не се и съмнявам, Нели, щом си тук, не си случайна!!!
  • Ами че ти всичко си го казала - какво друго, освен браво
    да ти каже човек!!!
    Радвам се, че имам толкова много неща да чета от теб!!!И аз обичам да правя открития - северен възел във Водолей !
  • Ивайло, аз ти благодаря за удоволствието от прочита на стиховете ти!!!
  • Благодаря ти от сърце!
  • Ангар, ти ме караш да се чувствам много специална, за което ти благодаря!!! За мен ти също си много специален!!! Радвам се, че попаднах тук, за да се запознаем!!!
    Джейни, наистина е късмет, че се срещнахме!!! И аз съм благодарня, че те има, че се запознахме!!! Че го има това вълшебно място наречено Откровения!!! Толкова ми е уютно тук сред вас!!!
  • Искам да ти благодаря, че те има!!!
  • Отдавна, много отдавна,още след първите твои неща, които прочетох, съм ти написал: че ти имаш и знанията, и характера, и таланта да си възпитателка на нацията! И колкото повече те чета, и с всяко твое ново произведение това ми убеждение още по-силно се затвърждава!
    Възхищавам ти се и съм ти благодарен!
  • Скъпа Таня Мезева, в такива случаи обичам да питам: На къде по-добра?! Но по себе си знам, че винаги може още малко, стига да иска. Валентина, и аз понякога се връщам към тези истини, за да вървя по-уверено напред. Благодаря ти!!! Ани, опитвам се наистина, повярвай ми, да карам хората, които много обичам, по-често да се усмихват!
  • Разбрах, не знаех... Ама това в друга връзка, знаеш какво имам предвид. Иначе, харесвам поредицата ти, защото ми я поднасяш с усмивка и много настроение.
  • аз, мила, си ги прочетох отдавна и ги харесах, просто не ти писах, но пак се върнах, и пак прочетох, и благодаря, че си ги синтецзирала, за да знам къде да се върна отново... поздравявам те!
  • Благодаря ти,Светле!
    Твоят прочит за човешките ценности, ме направиха малко по-добра!
  • Ице, едвам ме нави!!! Чудех се дали да ходя, но от сега си приготвям сака. Само да не забравя сините и розовите хапчета, че ако забравиш, да те подсетя...за питието. Целувката ще си я взема сама!!! До тогава! Но кои се взимаха сутрин, кои вечер?! Ще се наложи някой да спи при мен та да ме подсеща...не че нещо...
  • Много ми хареса как си съчетала мъдростите на Майка Тереза с твоето ежедневие! Накара ме и аз да помисля за някои моменти от моя живот. Благодаря ти! Шестица няма да ти пиша, че не пиша оценки, но едно питие с целувка го имаш от мен...
    В Панагюрище...
    До тогава!!!
  • Обична моя Магдалена, колко се радвам, че си тук!!! Сашо, ти си едно бижу!!! Хич не изглеждам много по-млада, но все пак ти благодаря!!!
  • Здравей Светлана! Още веднъж ти благодаря за полезната информация, която много интересно ни поднасяш. Не обръщай внимание на думите на Гергана. Тя просто е гледала само мъжът ти. Без да ти правя комплименти, лично моето мнение е, че изглеждаш 15 години по-млада.
    Поздрави!
  • ах, как ме развълнува само...ще се връщам тук още много пъти...
    прегръщам те, с обич.
  • Сашо, аз ти благодаря, че си се отбил при мен!!! Рия, няма да те черпи моя за комплимента, а аз ще те удуша! Толкова стара ли изглеждам?! Няма да ти кажа рецептата, мъчи се сама, щом си била такава!!!
  • Чак сега разбрах на какво се дължи това, че мъжът ти изглежда все едно ти е син. Ами ти, спазвайки всичките тези съвети направо си го поставила в камера от щастие. Създала си му защитно поле. Изолирала си го от лошия свят. А ти, винаги ли ги готвиш тези рецепти? Една по една или микс?
  • Много мъдрост и истини, които трябва по-често да си напомняме.
    Благодаря ти Светлана за труда и чудесното изнасяне на тези истини доказани от живота!
    Поздрави Светлана!
  • Благодаря ти, Георги! Човек се учи, докато е жив, ако иска, разбира се. Колкото и да е умен човек, винаги има още какво да научи. Още веднъж, благодаря!!!
  • Ах, тези водолеи! Снаха ми е водолейка. Дума не можеш да й кажеш, била доста креативна! Как ли я търпи сина ми, миличкия, при тая креативност?! Не смея да ти пиша двойка, че снаха ми ако научи, лошо ми се пише. Толкова сте сладки! Абе, не сте толкова лоши, аз какви съм виждала!
  • Още отсега можеш да ми пишеш двойка...
    Няма да ги науча наизуст, ще ми стане досадно и банално...
    Искам да си ги чета отново и отново, сякаш ги откривам за първи път...
    Нали знаеш, че водолеите си падат по откривателството
    Прегръдка!!!
  • Криси, ти си...да кажа съкровище ще е малко!!!
    Яна, сега точно няма да те мразя, защото нямам време, но после...после ще видиш ти! Малко те заплаших, за да ми имаш респект. И вече не си изолирана, вече си в семейството на Откровения, край на самотата. Добре дошла и при мен, тук понякога стават щури купони.
  • Не че нещо, ама това с коментарите малко заприлича на някакъв форум... аз съм от новите тук, така да се каже, и може би малко се чувствам изолирана, че не се "познавам" с никого, но се дразня на тези разговори. В крайна сметка тук се пишат коментари за творбата, не е ли така? ( и не ме мразете сега )
  • И мъдра и весела, обичаща и обичана!!! Затова те обичам, Светлуше!!! Пълниш ми душата!!!
  • Юлия, изобщо не се учудвам, че си усмихната, нали си абитуриентка! Дано имаш повече поводи да се усмихваш, дано ви приемат и студенти, дано!!!
  • Щом обичаш десерти, ще ти направя торта Феичке, специална, като за теб!!! Йосифова, какви ги вършиш момиче?! Напоследък ме изненадваш много приятно. За твоята Ванеса, какво да кажа, освен, че е умна като Весела!!! Симона на кой мислиш е толкова умна? На Светлана, разбира се. Майка й я е водила на фризьор да я подстриже и тя е помолила да и мацнат един червен кичур...за да прилича на мен. Нали моят естествен цвят на косата е рубинено червен, а не леко побеляла. Тя прилича на майка си, но иска да е на мен, защото: Бабо, ти си много лудичка и затова много те обичам! Благодаря за шестичката, дано Майка Тереза ги е получавала приживе, защото ги получава и сега от нас, но дали знае. Весела, ще започна да те уреждам, когато вече не можеш сама. Аз даже исках покрай теб ако може нещо, защото си огън жена. Поздрави и прегръдки от мен, мила моя шармантна!!!
  • Лажова, Лажова, ако знаеш колко си права... Обаче най си права за "Най-добрите учители". Оня ден моята внучка, ни в клин, ни в ръкав ми заби въпроса: "Бабо, ти обичаш ли дядо?" (т.е. бившия ми съпруг). А пък аз, все едно Тунгуският метеорит ми падна върху главата. Обаче нали съм умна , веднага й отговорих: "Обичам го, разбира се." И за да предваря следващия й уточняващ въпрос, добавям: "Защото ти е дядо." Тя , обаче - готова с друг въпрос: "А той обича ли те?". "Е-е-е - казвам й - питай него." Не щеш ли, след няколко дни, дядото се обажда по телефона. И Ванеса (как пък и не забравят), веднага пита: "Дядо, ти обичаш ли баба?". А той (глупакът ) - "Ти защо питаш, Ванеска?". И умницата ми (на баба си прилича) му отговори без да се замисли нито за миг: "Ами, защото тя не знае."

    п.п.: И виж там, като започнеш практическите занимания, да ме уредиш с нещо по-така (за флирта, де), че ми омръзна от "грудовски глигани" (така по Бургаско наричаме тъпите мъже). Нали си ми приятелка.

    п.п.п.: И да знаеш, че шестичката я пиша на тебе, не на Майка Тереза (демек, подмазвам ти се). )))
  • Това ми е като десерт! Обещавам да се върна...
  • Да, Дими, лошо е! Николай, съгласна съм напълно! Добре, Червена Шапчице, ще! Светлана, ах какво хубаво име, благодаря ти! Пер, веднага звъннах два-три телефона и се консултирах, за да ти отговоря на въпроса. За мен е все едно къде ще е, дали във форума или в раздел разкази. И все пак стигнахме единидушно до извода, че това си е моя поредица и мястото й е тук. Там някой ще напише, че го боли зъб и...аз ще трябва да търся нов материал и ще стане един флирт, та знае ли се. А тук, ако иска ще влезе и ще прочете, ако не иска - няма и така. Пък и аз си правя труда да търся интересни, според мен теми, чета по цяла нощ, съкращавам, дописвам. На никого не пречи да е тук, под името ми. Аз давам информация от къде съм почерпила темата и после видях, че се хареса. И така в общи линии. Пер, благодаря ти! Нел, абсолютно си права! Мария и аз благодаря!
  • Светлана, благодаря, че ми припомни тези истини! Поздрави!
  • Поздрави за написаното, Свет
    А иначе... колкото мъдрости и да изчитаме... докато не си дзвекнем главите в стеничката, няма оправия
    то и майка Тереза не ги е написала тези мъдрости на 15 години
    Истини си написала. Изстрадани и изсмяни.
  • Здрасти, Лажова!
    Навярно си много щастлива, щом като "Най-голямото щастие е да си полезен на другите". За което те поздравявам и тайничко, но благородно ти завиждам! Обаче имам едно процедурно питане. И то не е толкова към теб, колкото към тези които са сложили оценки тук. Но понеже няма къде другаде да ги попитам, ще ме извиниш, че ще им задам въпроса си точно тук! Уважаеми читатели, вие сега кого оценявате с тези шестици - г-жа Лажова или Майка Тереза? Доколкото ги познавам задочно, и едната, и другата са над този елементарен ученически израз на оценка. Би ми било интересно, как се чувства човек, когато в края на деня, лягайки си, направи ретроспекция и си помисли "Днес писах шестица на Майка Тереза"... Мда...
    А иначе към теб, Светле, въпросът ми е следният - Форумът неподходящо място ли е за достигане на онова щастие - чрез полезността, за което стана въпрос по-горе?
    Лек и усмихнат ден на всички! И помнете, че дори и животът ни всеки ден да е изпит, това не значи, че всеки ден трябва да се вживяваме в ролята на квестори!
  • С нетърпение, с удоволствие, с радост... ОЩЕ!!!

    Благодаря!!!
  • Децата са много добри учители, но един 108-годишен индийски мъдрец е на по-друго мнение. Той твърди, че Любовта е най-добрият учител.
  • И на мен ми тръгна хубаво , с твоя стих написан със сърцето, Петинко!!! Марго, давам ти лапа!!! Петя, много правилно си ги определила - със сърцата!!! Обожавам да ги слушам малките човечета, толкова научавам от тях, правят ме щастлива!
  • Мъдрост,събрана в шепи...

    Доколкото за децата трябва да ги чуваме,те говорят предимно със сърцето си, докато възрастнире забравят как се прави това...И няма непослушни деца,има неразбрани,нечути деца...
  • БРАВО!
  • Няма как да е по-хубав стартът на деня ми от твоите писания!!!
    Очаквам продължението!
    Прегръщам те, миличка!
  • Вече разбрах Майче, че имаш син, сега и червен молив. Добре, че чета светската хроника, та знам, че са ти подарък. Аз пък имам зелен, ако ти потрябва, разчитай на мен!!!
    Още...ще има и то ще ви хареса, почти съм сигурна, едва ли ДЕ. Това е средноаритметично между Да и Не. Доре, дори само заради теб...кажи какво искаш мило?!
    Весе, усмихвам ти се, усмихни ми се и ти, моля!!!
    Наде, всички ги знаем, ясно е. Или сме ги чели или сме ги чували, или ги усещаме по някакъв начин, просто исках да си ги припомним заедно. Радвам се наистина, че се харесаха тези "прочетох". Благодаря ви!!!
  • Ееее... 'ма верно ли свършиии? Чакай, чакай... има надежда, че продължението не е химера - "Хайде, отивам да чета... вас или за вас!!!" Нас - друг път... За нас (мен), Лажова! Иначе - не си го и помисляй!

    Още! Още!

  • някои неща си подчертах с червен молив!
Предложения
: ??:??