Прочетох...
Журнал за жената
Аз флиртувам, ти флиртуваш, той флиртува...
Всички флиртуваме. Някои повече, други – по-малко, някои умишлено, други - без да го осъзнават. Понякога целим кокетниченето да доведе до нова връзка, друг път просто искаме закачката да повдигне самочувствието ни и след това да забравим за случайната среща. Вървейки по улицата, забелязваме мъж, който с нещо ни привлича. Мозъкът ни започва да изпраща сигнали към тялото, че трябва да е в кондиция. Тялото реагира, защото инстинктивно знае какво да прави и с помощта на събиран с годините опит, разиграва малък етюд. Раменете се изправят, главата е високо вдигната, гърдите са изпъчени, погледът – премрежен и дълбок. Всичко това с цел харесаният от нас мъж да ни погледне. Привличаме вниманието му, очите ни се срещат, усмихваме се леко и... В повечето случаи просто продължаваме нататък. Приятното усещане от срещата ще трае още известно време и ние точно това сме искали. Желанието да ни покани на кафе идва на второ място. На първо е пърхащото усещане, породено от хормоните на щастието – дори само заради това денят ни е станал по-хубав. И това вече е флирт.
Думата кокетка идва от френското “coq” – петел. Според митологията, в петела се крие демон и затова хората са слагали пластмасови ветропоказатели с формата на петле на покривите си. Искали са да опитомят птицата, да прогонят демона от нея и тя на свой ред да пази дома от зли духове. Въпреки че флиртът е присъща човешка черта и начин на комуникиране между мъжете и жените, обществото винаги е имало особено отношение към кокетниченето. Някои култури са го смятали за изкуство, което обаче се е подчинявало на определени правила. Другаде кокетките са били приемани като леки жени, които не заслужават вниманието и уважението на мъжете от висшето общество. През 18 и 19 век у жените се е ценяла покорността. Тя е трябвало да бъде изразявана чрез свенлив поглед, целомъдрени усмивки и пърхащи мигли. Всичко това, въпреки че е минавало за скромност, всъщност е било типично флиртуване, но по-замаскирано от дълбоките деколтета и цупенето на устни.
Както преди време и сега се гледа по различен начин на мъжа флиртаджия и на жената, която със своето поведение, облекло или комбинация от двете иска да се хареса на господата.
Флирт не е мръсна дума, въпреки че често му се придава негативна окраска. Особено когато флиртуващият използва методи, които по наше мнение са твърде демонстративни. При жените това са дълбоките деколтета, късите поли, яркочервените устни и маникюр, високите и тънки токчета. При мъжете – напомпаните мускули, мачовската походка или говоренето на много висок глас. Както има първични и вторични полови белези, така се говори и за първично и вторично флиртуване. Първичното е познато на всички и го ползваме много по-често, отколкото си даваме сметка. Държим се напълно естествено с хора, които срещаме на улицата, в ресторанта, в магазина. Когато обаче човекът срещу нас ни харесва, всичко е различно – стойката, походката, жестикулирането, усмивката. Когато наш близък стане свидетел на тази рязка промяна след появата на харесвания мъж, той казва, че не сме били на себе си. Това не е вярно. Пак сме си ние. Разликата е в това, че когато общуваме с приятелка, не изпитваме необходимост, а не е и нужно, да накланяме глава настрани и да ù отправяме дълбоки и многозначителни погледи. Когато обаче общуваме, било то вербално или невербално, с обекта на нашите желания, всичко това се превръща в необходимост, защото искаме да му покажем, че в настоящия момент той ни интересува повече от всеки друг.
Първичният флирт е непланиран, твърдят специалистите. Към нас изпращат сугнали и ние автоматично им отговаряме. Вторичното флиртуване вече е планирано, съзнателно. Вече знаем какво искаме. Решаваме как ще се държим с даден мъж и избираме методите, с които да привлечем вниманието му. Тогава говорим за целенасочено и провокативно флиртуване. Начините, по които хората флиртуват на първично ниво, не са твърде разнообразни, подсъзнателно избираме сходни методи на кокетничене. При вторичното ниво на флирта разликите са удивителни. Те са продиктувани от индивидуалните ни опит, възпитание, социална среда, интереси, начин на живот и не на последно място от обекта на желанията ни. Жената, тип замечтана интелектуалка, ще е облечена и ще се държи по време на срещата коренно различно от жената, която си търси мъж по баровете.
Според общественото мнение, жената в бара си служи с по-демонстративните методи. Тя ясно изразява своя сексуален интерес, като използва сигнали, които мъжете разбират по-лесно – облизване на устните, показ на съдържанието на деколтето и т.н. Мъжете по-лесно ще схванат посланието на репликата “Нека излезем навън, тук е страшно горещо”, отколкото на “Ако искаш, можем да идем у нас и да си припомним този пасаж на Сартр”. Поради тази причина жените от бара са смятани за по-жадни за секс и по-смели, въпреки че в действителност може да не е така. Твърде вероятно е просто да им липсва финес. Мъжете обаче по-лесно разчитат сигналите им и тези жени печелят завоеванията си по-бързо – било то и само за една нощ.
Лесно е да омаеш противоположния пол със сладки приказки. Невербалната комуникация обаче също е много важна за флирта. Тя обикновено се проявява първа (преди сладките приказки), а после вече влияе, допълва и дава на произнесените думи различен отенък и значение. Според специалистите 80% от това, което ни прави впечатление при другите хора, всъщност са именно невербалните сигнали – жестове, мимики, стойка и т.н. Психолозите са на мнение, че най-съществената част от невербалната комуникация, която съпровожда не само флирта, е „речта” на очите. Съзнателно или не, ние приемаме информацията, която обектът ни изпраща с поглед. Срещата очи в очи е и основата на комуникацията. Зениците ни излъчват сигнали, които не можем да контролираме съзнателно, но на които подсъзнателно реагираме. Ако някой ни се стори интересен и привлекателен, заниците ни се разширяват, стават по-големи (при хора със светли очи това се наблюдава най-лесно). И обратното, когато видим нещо, което ни кара да чувстваме гняв или злоба, зениците ни се стесняват и стават мънички като мъниста.
Не се доверяваме на човек, който не ни гледа в очите, когато говори с нас. По време на ежедневното общуване между хората погледите са по-кратки, отколкото при флирта. По отправените към нас продължителни погледи ще разберем дали сме впечатлили човека срещу нас. За невербалната комуникация са важни и жестовете. Това са сигнали, които могат да бъдат преведени с думи, обаче се “изричат»” чрез тялото. Вдигнат палец означава оценка (ти си номер едно, отива ти така, много си секси). Когато притиснем устните си с показалец, подсказваме на другия да мълчи. С помощта на тези жестове можем да повикаме някого, да го отпратим, да му благодарим, молим го, но и го наругаваме – прословутият среден пръст. Тези жестове играят голяма роля при флирта. Когато жената привиква обекта на желанията си с показалец, тогава господинът може да е напълно убеден, че разговорът им ще продължи при доста закачливи обстоятелства. Друг жест във флирта е съзнателното (характерно за всички жестове е, че те са абсолютно осъзнати) облизване на устните, консумирането на храна в голяма близост до този, с когото флиртувате, на пръв поглед случайното поглаждане на чашата с ръка. Когато флиртуваме зад граница, трябва да знаем кои жестове се приемат като комплимент и кои като обида.
Тонът на гласа може да промени много значението на казаното. Саркастичният отговор “и аз те обичам”, когато другият ви е ядосал, съвсем не означава, че сте болни от любов по него. Едно “хм”, казано с нужната доза закачливост или чувственост, изобщо не е това “хм”, което познаваме от ежедневното общуване, и е носител на информация. От този, на когото я споделяме, зависи дали ще я разтълкува правилно. Може да ни издаде не само гласът, но и темпото на речта ни. Доказано е, че по време на флирт флиртуващият се приспособява и напасва силата на гласа си и бързината, с която говори, към този, на когото иска да направи впечатление Когато обектът на неговия интерес се смее, и той се смее. В този случай обикновено става дума за неосъзната реакция. Когато искате да пофлиртувате, избягвайте тежките теми за разговор. Не чакайте само той да ви забавлява и вие бъдете активни. Голяма роля при флирта играе цялото ни тяло. Така например, когато се обърнем с цялото си тяло към харесвания човек, му демонстрираме, че проявяваме интерес към него. Ако сме се обърнали към човека, с когото разговаряме, но ходилата ни сочат друга посока, прикрито показваме, че интересът ни в момента е насочен кой знае къде. При флирта не е достатъчно просто да чуваме, нашето «слушане» трябва да е очевидно. Най-лесният начин да загубим интереса на един мъж е да не чуваме какво ни говори, а само да чакаме да дойде нашият ред, за да се изкажем. Ако искаме да флиртуваме успешно, трябва преди всичко да се научим да слушаме внимателно. Мила Попова
Може и да сте чели статията, може и да знаете как се флиртува, но го написах за тези, които не си дават сметка, че някой, който е чел такива статии, може лесно да се излъже, че го харесвате, само защото вие не знаете езика на тялото. Или не умеете правилно да давате сигнали. Тогава говорете! По този повод казвам, че трябва да се гледа в очите, те всичко казват без думи. Не е необходимо да слушам какво ми говорят, просто поглеждам изражението и... Лошо е, когато думите се разминават с това, което ”казват” очите. А те в повечето случаи не лъжат.
За мен казват, че съм флиртаджийка. Полудявам и винаги в заведение сядам с гръб към другите хора. Хем да им докажа, че не съм, хем аз си знам, че съм късогледа и дори някой да ми праща многозначителни погледи, аз няма да ги уловя. Що да се измъчвам тогава, а и да напрягам някого да ме гледа и да ми се чуди, кьорава ли съм, та не отвръщам, или съм проста, че на тези години не стига, че ме свалят, а па аз се правим на главна. Е, какво да правя като пак ме черпят от другите маси. Значи не аз, а другите са флиртаджии, да им се не знае и ме излагат и мен! И после аз пак виновна. Нема оправия, в гръб, в анфас, в три-четвърти – черпят ме. Абе те да не би по тоя начин да укриват данъци, трябва да проверя аз тая работа. Как не съм се сетила по-рано, много съмнително?!
Ето вчера пак. Един клиент ме пита: Вие помните ли ме? Е, как бе, бате, да те помня, като имам по сто такива като теб днеска?! И така всеки ден. Това си го мисля, а иначе му се усмихвам уклончиво. Това ще ви го покажа как става, много е лесно. И веднага въпрос за сто хиляди лева: А искате ли (това, защото го помня) да се разходим с яхтата ми? Мразя да ми се изтъкват. Аз като нямам яхта, какво?! Това пак си го мисля, но отговарям, че имам морска болест по наследство. Без да знам дали така може, но нали почти всички болести се предават по този начин, та и тази вярвам. После се ядосвам на себе си, ама на. Та флиртаджийка ли съм, кажете ми, ще ме обиждат?! Аз ако бях, ехей... круиз след круиз. Ама на, копам си градинката, прегръщам си дъбчето (не мъжо) и се зареждам с положителна енергия. Мъжът ми ме натоварва, аз понеже съм положителен човек, му разтоварвам напрежението. Ама ще почна да флиртувам аз, ще почна. Ще си купя обувки с високи токчета и деколте ще си купя и тогава... Аз що му отказах на тоя арабин, кога съм се возила на яхта, та се дърпам?! Почвам да флиртувам, край - и без това ми се носи име, поне да ми носи и радост флиртът, ако не стигнем до другото... Но това вече не е флирт, а нова тема.
© Светлана Лажова Всички права запазени