Какво ли късметче щеше да изтегли? Черните очи на Вяра  се изпречиха на пътя му. Дали мислеше и тя  за него? Спомни си за една Мария. Джамията на Света Мария, която е била черква под името “Успение  Богородично.” Турците бяха я превърнали в Имарет джамия.
   Когато покорили Южна Тракия и избрали за своя столица Едирне, султан Мурад изпроводил везира си Мустафа, да покори Пловдив. Но той не успял да изпълни тази мисия, защото българските войски се защитавали храбро. Били предвождани от войводата Никола (Стоян).
Те разбили турците и ги накарали да се върнат в столицата си. След като султанът разбрал за неуспеха на везира си, събрал голяма войска и  повел към непокорния град. Той взел със себе си и любимата си жена, Мария, която била дъщеря на българския цар Шишман. Дълго време  нападал града, но усилията му били безуспешни. Най-сетне решил да използва хитрост. Изпратил един гръцки поп да каже на българите, че ако не отворят крепостната врата, ще заколи пред самите стени тяхната любима княгиня, т. е. своята жена. Болярите и свещениците се събрали и решили да изпълнят желанието на султана и да спасят своята княгиня. Но през това време дошли няколко сръбски чети на помощ и им забранили да отворят вратата. Тогава султанът отрязал със собствената си ръка главата на своята жена пред очите на болярите, които гледали от крепостната стена. За да отмъстят на сърбите, които накарали султана да убие тяхната княгиня, пловдивските боляри и свещеници отворили през нощта вратата и пуснали турските войски. Лагерът на сърбите се намирал на онова място, което днес се нарича Бунарджика или Крали Марков гроб. Болярите завели турците в лагера на сърбите, още когато спели. Султанът ги нападнал лично, хванал ги в плен и накарал да отсекат главите им. На пловдивските боляри и свещеници дал голямо преимущество. Ето защо, дълго време турското правителство давало на пловдивските и клисурските попове особени знакове, които носели превързани на килимявките си - нещо като бели чалми, които постепенно изчезнали.

Следва продължение