Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един приказен оазис, който никога нямаше да се върне.
Унесени в мълчание, младите не усетиха как стигнаха къщата на Вяра. Бяха пред портата. Павлето пръв наруши мълчанието.
- Лека нощ, Вяра. И Бог да та благолови с здраве. Да сънуваш леен, в него мен.
Тя наведе глава и руменина покри лицето ù. Понечи да каже нещо, направи крачка към него, целуна го по челото и побегна. Той дълго гледа след нея и се скри в нощната тъма.
Като топъл хляб се сипна сутрешната мараня. Слънцето пролази на хоризонта и се спря над покрива на Павльовата къща. Беше неделя. Той реши, че този ден ще бъде само негов. Припомни си детските години. Когато хукваше към турската махала, за да си похапне от оня, дондурма каймак, дето г ...