Продължение от книгата

- Керано, крий са чедо, идат!- подкани кака Кина.
    Някой извика. След него музикантите засвириха, извиваха зурлите. Кларнета на Алито се открояваше над всички.
-  Влизийте, де, влизайте! А добре сте ми дошли!- обърна се към годежарите тя и се доближи до Кольо.
- Това Кольо е за теб- и наметна върху раменете му шаяк и кенар за риза.
   Двете стрини на Кольо носеха в ръцете си разсопа. Влязоха в одаята и пръстите им зашареха върху прелестната глава на Керана. Наметнаха валото и върху него сватбения венец, който беше донесъл Тотю.
- На теб сукно за сукман Ясно, а на теб Гано, кенар за блуза -  чу се гласа на кака Кина.
    На двора музикантите засвириха игриво хоро. Кольо подвикна: "Айде, де, хопа, ха..." Някой изстреля три пъти с пушка. От одаята се чу гласа на Керана. Кольо и сватбарите приближиха капията.  Беше залостена.

- Откупете булката!- някой се провикна. Я да видим Колчо, колко ше дадеш?
- Малко са - чу се друг глас.
   Пет, десет, двайсет - продължи наддаването. Отвътре момите запяха: "Стой девере, не бий варта, а е варта от три дъски, от три дъски, чемширови. Момата е за хиляда, косата е за два града." Наддаването приключи. Деверът изведе булката. Керана изваде просо от торбата, която носеше и наръси сватбарите.
- Нек Господ даде на тая къща имане! Нек никогаш не свърши житото в амбара!- изрече тя.
   Кака Кина - майката на Керана, излезе с куп дарове.
- На теб, свате, престилка, а на свата Михо - сукно за гащи. На двете братови щерки - ръкаве.
   След като свърши даряването от майчина и тейкова страна, тя се приближи до двете си сестри - Гина и Гюрга. Трите заплакаха. "В града утива, ей! Нема да го има веч нащо славейче!"
   Крехка и свежа в своята сватбена премяна, Керана летеше сред гостите. По устните и се плъзна загадъчна усмивка. Пред нея се откриваше нов живот. Дали този живот занапред щеше да бъде само радост или скръб. Усмивката и благият характер на Кольо не предвещаваха нищо лошо. Той беше истинският, нейният, койта ще я вземе и ще понесе в ръцете си. А пред тях е слънцето, високо, жарко, което ще огрее душите им. Един златен сърп, който ще отреже житения клас. Керана виждаше пред себе си две игриви, детски ръчички, които нежно я прегръщаха и галеха. Две панделки на къдрокосата главица. Тичаше към нея слънчицето, което огряваше дома й. "Мамо" - чу в съзнанието си тя. Твърда мъжка длан я обгръщаше през рамото и тя виждаше Кольо до себе си.
- Айде, Керано, време е да тръгваме! Сватбата чака - подкани женихът.
   Според старите обичаи, майката и бащата на булката, а също и най-близките роднини, не присъстваха на венчавката и на сватбата в дома на младоженика.
   Кумът и булката вървяха напред, а зад нея шаферката държеше роклята й, която правеше пътека след себе си. До тях бяха кумата и Кольо. Сватбарите, заедно с музиката, се качиха  в талигите и се отправиха към града.

Следва продължение