- Желаете ли, млади господине, да научите нещо на пианото? - обърна се момичето  към него.
- Да, само туй желая - отговори той.
- А сега да са спазарим - рече стрина Стефана. Ти ше идваш секи ден у нас, да учиш момчето! - Както виждам и ти желаеш това, сине? - обърна се тя към Павлето.
   Той се усмихна и махна с ръка.
- Така та искам, чедо! - продължи Стефана.
- Нек идва след пет, по пладне! - изрече Павлето.
- А ти посвири още маленко! - обърна се стрина Стефана към момичето.
   Пръстите му заиграха по пианото. Павлето гледаше отстрани и леко примигваше. Понечи да каже нещо, но предпочете да замълчи. За миг погледна плахо. В кафявите му очи заиграха пламъчета. "Тъй де" - тихо изрече той. Никой не го чу. Момичето продължи да свири. Отнякъде закръжа муха  и затанцува с ритъма на  пианото. Тя спря и отклони ръцете си от пианото. Настъпи тишина.
- Павле - наруши тишината стрина Стефана. Време е да си тръгва момето. Иди с него до портите, че ей на, времето свечерява!
   Момичето стана от стола, погледна го с усмивка и се запъти към капията. Павлето понечи да хване ръката ù, но тя леко я дръпна. Той я погледна право в очите и тя постави малката си длан в неговата. Спряха пред портата. Искаше му се  да каже нещо, но думите му потънаха нейде. Тя се усмихна и издърпа ръката си. Изрече тихо "До утре" и тръгна. Момчето я наблюдаваше докато завие до първата къща, заключи портата и се затича по стълбището.
Следва продължение.