РОЖДЕН ДЕН

   Днес е четвъртък. Сутринта Стефана стана рано и тръгна на пазар. Денят беше приятен. От Марица лъхаше прохлада. Покрай нея се мяркаха селяни с талиги, магарета и коне. Тя стигна до най-оживеното място на пазара - площад "Съединение". Тук-таме се виждаха клекнали продавачки, а някои от тях стояха прави. Така стояха с часове, за да пазят стоката си. Тлъст селянин думаше на жена си:
- Булка, аз ше отскоча до гостилницата, а ти пази стоката, че виж, някой циганин я грабнал!
   Жената го погледна с пронизващ поглед и се закани с пръст. Човекът махна с ръка и тръгна. Когато се скри, тя извади от цидилника бито сирене, чеснов лук и черен хляб. Простря месала направо на земята. Наряза на ситно с дървената кама сиренето и хляба. С лявата си ръка взе филия хляб, а с дясната парченце сирене и апетитното ù мляскане се приглуши от минаващата край нея каруца. Магарето, което я теглеше, намали своя ход и най-неочаквано вирна ноздри към небето, и силен звук озвучи площада.
- Пр, Марко... Да ти са не види! Баш сега ли намери? Глей колко люде! Такъв убавец, а как са излага!
   "И ний людете сме кат магарето. Сичката ни работа е такваз. Фучим, вием и няма спиране. Прос народ сме, кат магарето. Инати и нищо друго. Нъл имаше такваз дума: "Инат кат катър. И двети си приличат"- мислеше си Стефана.
- Булка, ела тук! Виж ква стока имам! - беше закръглена селянка, която прекъсна мислите ù.
   Маслото, което предлагаше, не беше за отминаване. Па и защо да не опиташе от него.
- Дай, дай насам да го вида! - подкани Стефана.
   Жената подаде панерчето, където беше маслото и го подаде в ръцете ù. Стефана резна с ножа от него, хвана го с пръсти и сложи в устата. Млясна няколко пъти и се облиза с език. Известно време стоя с затворени очи, накрая ги отвори и се усмихна.
- Убава стока имаш. Ше дойда да си зема от нея. Но друг път, щото ше доведа мъжа.
   Жената я погледна и направи гримаса на неудовлетворение.
- Друг път няма да ти дам. Сега ше та запомна.
   Стефана тръгна. Търсеше да вземе месирка. Нали утре Павлето има рожден ден. Таз година не правеха пости. Приближи се до брадясалия селянин, който държеше в дясната си ръка месирка и рече:
- Дай да я вида! Кат я гледам, бива си я, ама...
    Незнайно откъде, изскочи хилав човечец и подхвана месирката с двете си ръце. Поднесе задника и до устата си, раздуха перушината и рече:
- Бива си я булка. Земи я! Виж на, трътката е жълта, начи е тлъста! Ше ти река едно: Кльощав ли е дирникът, бягай!
- Ше я зема, стопанино. Колко струва! - рече Стефана.
- Дай два, три измерлика и здраве да е!
   Тя подаде измирлиците и взе птицата. Продавачът беше отрязал върховете на крилата ù, а краката беше увил с тел. Виждаха се локвички кръв по тях. Тя продължи към другите маси. Трябваше да вземе шарлан, вино и ракия.
Следва продължение.