26.04.2019 г., 1:00

Пролетен танц

1.6K 0 0
1 мин за четене

Пролетен танц

 

Вселената се събужда за живот. Багрите ѝ покриват всяка гънка на земята. Тогава в нея има само радост, цветя и хора, които жадуват за любов.
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас. Пролетта ражда живот, всеки миг е лястовица бяла. Небосвода изсипва вяра, надежда. И танца ветровит те кара да се загубиш заедно с мечтите си. Понякога вали дъжд от сълзи и всяка капчица дъждовна те облива с радост, и нежност, и надежда. Ти спираш във вселена непозната и чакаш своя самотен танц с ветровете. Любов и огън те огрява, дланите са топли и живеят в тебе нежни вопли. И когато спреш пред есенните порти на живота, виждаш две ръце, две устни жадни за целувка и една душа облята с любов. Вричаш се във вечността. 
Да, написаното ще остане вечно!
А ти нарисувай ми любов, въздишка дълбока, душевна нежност. Любов ли е това, когато не можеш да докоснеш, когато времето ни разделя и увиснеш в самота да кажеш: „Без него не мога!“. Може би броиш годините в съня си, може би усещаш моя зов.
Нека те докосват и времето и хората и пред трапезата кажи молитва. 
Нека Бог чуе, че аз съм една от вас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовен случай

latinka

Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влю...

Любовта на чаплата (за конкурса)

perperikon

Гроздоберът бе в разгара си. Пълнехме кошовете с Тинта по терасите, надвиснали над реката, сваляхме ...

Гастрит на нервна почва

marco777

Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният ѝ цикъл закъсняваше, а в ...

С нами Бог

Ivita_Mirianova

„Връщане назадъ нѣма!” Ген. Георги Вазов Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините н...

Жената, която не ставаше за нищо (За конкурса)

Katriona

Животът я мачкаше като тесто. Само че тестото става на хляб, а от нея вече нищо не ставаше. Така каз...

Трите прошки

esenna

– Рак, за жалост. Изтръпнах. Мама се сви като мокро врабче. – Но спокойно, Госпожо, този вид рак веч...