Вселената се събужда за живот. Багрите ѝ покриват всяка гънка на земята. Тогава в нея има само радост, цветя и хора, които жадуват за любов.
Ухае на младост, на живот и пролетните красоти овладяват сърцето. Властват чувствата! Любовта си играе своя пролетен танц.
Хора, слушайте, вселената пее за вас. Пролетта ражда живот, всеки миг е лястовица бяла. Небосвода изсипва вяра, надежда. И танца ветровит те кара да се загубиш заедно с мечтите си. Понякога вали дъжд от сълзи и всяка капчица дъждовна те облива с радост, и нежност, и надежда. Ти спираш във вселена непозната и чакаш своя самотен танц с ветровете. Любов и огън те огрява, дланите са топли и живеят в тебе нежни вопли. И когато спреш пред есенните порти на живота, виждаш две ръце, две устни жадни за целувка и една душа облята с любов. Вричаш се във вечността.
Да, написаното ще остане вечно!
А ти нарисувай ми любов, въздишка дълбока, душевна нежност. Любов ли е това, когато не можеш да докоснеш, когато времето ни разделя и увиснеш в ...