Момичето погледна в огледалото. Там я гледаше една непозната и стройна жена.

 Това не беше тя! 

Очите ù бяха големи, красиви и любопитни. 

Черните къдрици падаха свободно върху гърдите ù. 

Тя беше изпълнена със самочувствие. Тя беше силна! 

Червените ù устни се разтеглиха в широка усмивка.

 Момичето гледаше в огледалото и още не можеше да повярва, че това е тя. Порастваше, но не осъзнаваше...

Преди време цялата тази идея за порастване и съзряване я плашеше. Но сега, когато тя беше вече на прага между детството и съзряването... беше спокойна